Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
София, 16 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 561/2008 година.
Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на частният тъжител и граждански ищец В. С. А. от гр. Б., чрез адвокат Я, против въззивна присъда на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по внчхд № 528/2008 г. По същество се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и че е явно несправедлив. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият К. А. М., чрез своя защитник – адвокат Х счита, че жалбата се явява неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което атакуваната присъда, следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 77/07.10.2008 г., Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав, е отменил изцяло присъдата от 19.05.2008 г., на Районен съд гр. П., постановена по нчхд 251/2008 г., с която подс. К. А. М., е бил признат за виновен в извършено на 19.12.2007 г., в гр. Б., престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, на основание чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., уважен предявеният от В. С. А. граждански иск за претърпени неимуществени вреди за 2 000 лв. и присъдени държавна такса и разноски, като вместо нея е признал подс. К. А. М. за невиновен да е извършил посоченото престъпление, оправдал го е по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, отхвърлил е гражданския иск и се е произнесъл по направените разноски.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат по същество до твърденията, че подсъдимия е извършил престъпното деяние и че неправилно в тази връзка са преценени събраните доказателства, за да се постанови оправдателната присъда.
При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, неоспорвани и от страните, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените нови правни изводи от второинстанционният съд, че липсват доказателства за наличието на умисъл у подсъдимия, за извършване на престъплението предмет на тъжбата, са напълно законосъобразни. Подс. К. М. , не е осъществил състава на престъплението, за което е бил обвинен, поради което правилно е бил оправдан. Вината му, както правилно е посочила въззивната инстанция, би следвало да се определи въз основа на съзнанието което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверните позорни обстоятелства или е приписал престъпление. Прекият умисъл изисква деецът да е сигурен, че тези обстоятелства или престъпление, е твърдението за определен факт свързан с личността на пострадалия, укорими от гледна точка на морала и закона. При това не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните обстоятелства или че не е извършил това престъпление. Изразяването на мнение, не е равнозначно на разпространение на клеветнически твърдения. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от този съд, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият не е осъществил състава на това престъпление. От данните, от доказателствените средства по делото, на които е дадена пълна вяра, е безспорно установено, че подсъдимият като новоизбран кмет на общината е информирал обществото за проблемите в управлението, във връзка с предизборните си обещания за прозрачност. Напълно в съответствие с правомощията си е заявил, че ще бъде извършена цялостна проверка на действията, на предишното ръководство, огласил е известни факти, още от преди встъпването му в длъжност, включително и на икономическата полиция при ОДП Пазарджик, за извършени нарушения, че по тях ще се произнесат Сметната палата и прокуратурата. Обясненията на подсъдимия се потвърждават от показанията на св. Б, на които с основание е дадена пълна вяра. Същата е категорична, в общината при предишното ръководство са били извършени множество нарушения по закона за счетоводството, натрупани задължения от общината към изпълнители по договори, че тъжителят като кмет е подписвал и сключвал договори без знание и решение на общинския съвет, още повече, че истинността на изнесените данни са подкрепени от приетите от въззивната инстанция писмени доказателства – одитен доклад № КК 60/20.03.2008 г. и доклад на временна комисия създадена с решение № 14/30.04.2008 г., на Общ. Съвет Белово, макар и извършени след инкриминираната дата. Всички тези данни, налагат единствено възможния извод, за липсата на противоправно поведение от страна на подсъдимия.
Обясненията на подс. М. и показанията на св. Б, са били преценени от въззивният съд, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилно е било преценено, с оглед на събраните от инстанциите доказателства, че не е налице никакво съмнение относно липсата на противоправни действия от подсъдимия към пострадалия.
Въззивният съд се е занимал в мотивите си с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че не е осъществен състава на чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 4 НК, от подсъдимия М. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства. Достоверността на част от доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това предходната инстанция, установявайки правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Ясно е посочено, на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. В тази насока изводите и на въззивния съд, са подкрепени изцяло от обясненията на подсъдимия, показанията на посочената свидетелка и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното му убеждение, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка.
Касационната инстанция споделя изводите на този съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъплението по чл. 148, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на закона, е неоснователно.
По довода за явна несправедливост на присъдата:
Възражението е направено само във връзка с оплакването за незаконосъобразност на оправдателната присъда.
С оглед на изложеното по – горе за законосъобразност на въззивния съдебен акт – оправдателна присъда за подс. М. , за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. т. 2 и 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, липсва предмет на обсъждане по това касационно основание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 77/ 07.10.2008 г., по внчхд № 528/2008 г., на Пазарджишкия окръжен съд, наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: