Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
София, 04 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в открито заседание на 1 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Татяна Кънчева
при секретар Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
дело № 520/ 2008 година.
Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на С. Л. М. от с. М., обл Благоевград, за възобновяване на влязлото в сила въззивно определение № 224/23.07.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно частно наказателно дело № 152/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С посоченото определение, Благоевградският окръжен съд, е отменил определение от 30.08.2007 г., постановено по чнд № 489/2007 г., на Гоцеделчевския районен съд, като вместо него е оставил без уважение молбата на С. Л. М. от с. М., общ. Г. Делчев, за реабилитация.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, счита искането за основателно, тъй като посоченият съдебен акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК.
Незаконосъобразен е направеният извод в мотивите на въззивният съд, че не е налице първата предпоставка за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК, досежно присъдите по нохд №№ 340/1999 г., 569/1999 г., 478/1999 г., 984/2000 г. и 1826/2000 г., тъй като престъплението по последното наказателно дело е било извършено в изпитателния срок по първото и след влизане в сила на присъдите по останалите.
Това е така защото, съгласно разпоредбите на посочения текст от НК, за да бъде постановена съдебна реабилитация от съда, е необходимо „в течение на три години от изтичане на срока на наложено с присъда или намалено с работа или помилване наказание, не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание”, т. е. законът се интересува от изтичане на посочения срок от изтърпяване на наказанието, а не от извършване на деяние, така както е приел въззивният съд.
В настоящият случай, видно от приетото като доказателство удостоверение 1372/2008 г., на Районна прокуратура Гоце Делчев молителят е изтърпял всички наказания лишаване от свобода по посочените наказателни дела, след извършените групирания, включително и по нохд № 1105/2006 г. – на 06.06.2002 г., деянията по които са извършени през 1997 и 1998 г., като са представени и удостоверения от Териториална дирекция Благоевград – № 5038/26.04.2007 г. и Съдебно – изпълнителната служба при Районен съд Гоце Делчев – № 78/27.04.2007 г., че няма задължения към тях – нохд № 984/2000 г.
Следователно, видно от тези данни, са налице условията за съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК и по седемте присъди на С. М. , тъй като е изтекъл единствено изискуемият се в закона три годишен срок от изтърпяване на наказанието. Приемайки обратното по посочените пет наказателни дела, въззивният съд е допуснал неправилно приложение на закона.
Незаконосъобразни са и изводите, че по нохд № 1826/2000 г., въпреки наличието на останалите предпоставки, не може да се постанови съдебна реабилитация, тъй като липсвали доказателства за „добро поведение” на молителя – т. 1, чл. 87, ал. 1 НК.
От една страна по делото са разпитани двама свидетели – Я. и Д. , които единодушно установяват, че е променил поведението си след изтърпяване на наказанието, че полага труд, има много добро поведение в обществото, че не имал други криминални прояви, живее при майка си и баща си и има сериозна приятелка. Тези показания се подкрепят от приложеното удостоверение на Районна прокуратура Гоце Делчев – № 993/2007 г., че няма заведени дела от общ характер срещу С. М. и от безспорният факт, че всичките му деяния са били извършени през 1997 – 2000 г.
Поради това не може да бъде споделен извода на второинстанционният съд, че свидетелските показания даващи положителна характеристика на М. са били недостатъчни, с оглед многократните осъждания и престоя в местата за лишаване от свобода. Законът в посочените разпоредби изисква, осъденият да е имал добро поведение след изтърпяване на наказанието, което е от значение за наличието на тази предпоставка. В тази връзка, събраните доказателства говорят именно за такова законосъобразно и добро поведение през изминалия повече от пет годишен период, за добрата му социална адаптация.
Допуснати са нарушения на закона и процесуалните правила и относно приетата липса на предпоставките за съдебна реабилитация – по т. 2, на чл. 87, ал. 1 НК, по нохд №№ 193/2002 г. и 1105/2006 г. – невъзстановени имуществени вреди. В цитираният съдебен протокол – нохд № 1105/2006 г., изрично е приета като обезпечение на вредите запис на заповед за 985.90 лв., в полза на пострадалия, представляваща равностойността на предмета на престъплението. Би следвало да се изложат мотиви по ал. 2 на чл. 87 НК, където е предоставена възможност за допускане на реабилитация и без да са възстановени причинените вреди, с оглед на приетото обезпечение.
Абсолютно, без да има каквото и да било доказателство за това е направен извод, че и по нохд № 193/2002 г., вредите не са възстановени.
Ето защо, с оглед на всичко изложено, са налице основания за отмяна по реда на възобновяването, на второинстанционното определение, поради което искането следва да бъде уважено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването, въззивно определение № 224/23.07.2008 г., по вчнд № 152/2008 г., на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Председател:
Членове: