Р Е Ш Е Н И Е
№ 581
София, 15 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 545/2008 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Йордан Е. П. от гр. В., чрез неговия защитник – адвокат М, против въззивно решение на Окръжен съд гр. В., постановено по внохд № 1779/2005 г. Правят се доводи за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание и се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 870/07.12.2005 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда от 10.10.2005 г., по нохд № 3281/2005 г., на Районен съд гр. В., 32-ри състав, с която подс. Йордан Е. П. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода при “общ” първоначален режим и на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение присъда по нохд № 2608/2001 г., на ВРС, 32-ри състав от 3 години, при “общ” първоначален режим. лишаване от свобода, както и за зачитане предварителното задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК.
По довода за нарушение на закона:
Според защитата, възраженията по това отменително основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свързват с неправилна преценка на доказателствата от една страна и с липсата на такива от друга, за извършено от подсъдимия престъпление.
Тези твърдения са неоснователни. При така приетата и от въззивния съд фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, съгласно ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен засонът, който е трябвало да бъде приложен. Законосъобразни са направените изводи, че състава на престъплението е осъществен от подсъдимия, както от обективна така и от субективна страна.становените данни от доказателствените източници, каквито са самопризнанията на подсъдимия, показанията на св. Д, експертните заключения и приложените писмени доказателства, включително протокол за разпознаване, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на разпоредбите, на чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Събраните доказателства са безпротиворечиви, което не е налагало преценката им по реда на чл. 305, ал. 3 НПК. След като са били спазени всички процесуални гаранции на правото на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване, изводите че се касае за извършено от подсъдимия престъпление по посочения текст от НК, са законосъобразни.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Параскевов е извършил престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна нарешението и връщане на делото за ново разглеждане.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Този довод е също неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Параскевов, са анализирани безпротиворечивите данни от доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Видно от изложените мотиви са били обсъдени направените възражения във въззивната жалба. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава на базата, на същите доказателства, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е негово задължение да анализира доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации.
Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените също такива възражения за разминаване в номера на делото и номера в диспозитива на присъдата и е изложил убедителни и логични съображения, защо не ги възприема, които се споделят от настоящата инстанция. Няма абсолютно никакъв спор, че съдебното производство се е водило досежно извършено престъпление “кражба” от подс. Параскевов, на 25.11.2004 г. в гр. В., на джиесем апарат “Сименс А 52”, собственост на Й. Т. Д. Следователно е очевидно, че разместването на двете цифри – 2 и 8, се дължи на техническа грешка и не представлява основание по чл. 348, ал. 3 НПК, за отмяна на съдебния акт.
Без подкрепа от данните по делото са и твърденията, че присъдата е била изградена само на самопризнание на подсъдимия и че по делото не са били разпитани свидетели. Видно от протокола на съдебното заседание пред първата инстанция от 10.10.2005 г., показанията на двамата свидетели са били прочетени по реда на чл. 279, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 НПК /стар/, като по този начин са били включени в доказателствения материал по делото. Освен тях, са били изслушани съдебно медицински експертизи, прочетени писмените доказателства по реда на чл. 281 НПК /стар/, между които и протокол за разпознаване. Следователно и твърдението, че присъдата е изградена само на самопризнание, се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Иска се приложението на чл. 55 от НК. Това възражение е било обсъдено подробно и пред въззивната инстанция. Правилно е било прието, че с оглед данните за обществената опасност на деянието и дееца – осъждан, не са налице условията на чл. 55 НК. Наложеното наказание при условията на чл. 54 от НК е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, с целите на наказанието по чл. 36 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Поради това касационният съд счита, че определеният размер от шест месеца лишаване от свобода, който е малко над долната граница определена от закона, за извършени престъпления, е напълно справедлив. По нататъшно снизхождение, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия.
Ето защо, касационната жалба на подс. Параскевов се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а въззивния съдебен акт – оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 870/ 07.12.2005 г., по внохд № 1779/2005 г., на Окръжен съд гр. В., наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: