Р Е Ш Е Н И Е
№ 583
София, 16 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 572/2008 година.
Производството е по реда на чл. 419 и следващите НПК, и е образувано по искане на задочно осъдения С. И. М., понастоящем в затвора гр. Л., за възобновяване по нохд № 737/2004 г., на Районен съд гр. Г.. Има за предмет влязлата в сила присъда № 288/ 19.05.2005 г. Основанието за направеното искане, е по чл. 423, ал. 1 НПК – осъденият не е знаел за постановената срещу него присъда.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, направеното искане за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното:
С посочената влязла в сила присъда, молителят е бил признат за виновен в това, че на 27.02.2003 г., в с. В., общ. Стражица, след предварителен сговор с М. С. А. от с.с., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на собственика С. Д. И. от с.с., без нейно съгласие, вещи на обща стойност 261 лв., като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 и чл. 54 НК, осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим.
По реда на чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието от една година и два месеца лишаване от свобода, определено му с присъда по нохд № 865/2000 г. на ГОРС, определяйки му „общ” първоначален режим.
Присъдил е и направените разноски.
Искането е неоснователно. При проверката на материалите по делото се установява, че с постановление от 28.03.2003 г., за привличане на уличен и вземане на мярка за неотклонение, осъденият С. И. М. е бил уведомен, че срещу него започва наказателно преследване, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 НК и му се взема мярка за неотклонение “подписка”, по силата на която поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответните органи, като се явява пред тях при призоваване. На същата дата е бил разпитан в това качество – протокол за разпит от 28.03.2003 г., в който е признал за извършеното престъпление и са му били предявени материалите от досъдебното производство – дознание, л. 30.
В нарушение на това свое задължение и под страх от наказателна отговорност, осъденият напуснал посоченият от него адрес в с. В. и заминал на работа в Гърция, видно от безспорните данни по делото, поради което е бил обявен и за общо национално издирване, заменена мярката за неотклонение със “задържане под стража”. На съдебното първоинстанционно производство са приложени върнати многократно призовки в цялост за подсъдимият М, писма от кметството в с. В., РПУ, РДВР, че лицето е напуснало адресът по местоживеене и че се намира в Република Гърция с неустановен адрес.
На основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, на отсъстващият подсъдим е бил назначен служебен защитник – адвокат С, с определение от 19.05.2005 г., л. 114, който изрично е заявил, че делото е изяснено и да се приключи съдебното следствие.
Районният съд правилно и законосъобразно е разгледал делото в негово отсъствие, като му е дал ход, приемайки, че е с неизвестно местоживеене, че не е открит въпреки общонационалното издирване и че с оглед на събраните данни по делото, неявяването му няма да попречи на разкриване на обективната истина. Именно посоченият текст, чл. – 268, ал. 3 НПК, дава процесуалната възможност на съдилищата, дела с обвинение за извършено тежко престъпление, да може де да се разглеждат в отсъствие на подсъдимия.
Както бе посочено по-горе в мотивите, по силата на взетата първоначално мярка за неотклонение “подписка”, осъденият е поел задължение да променя местоживеенето си, само след разрешение на от разследващите или съдебните органи. Ако бе изпълнил това си задължение, чл. 268, ал. 3 НПК, не би могъл да се приложи, без надлежното му призоваване. Като не го е сторил, сам виновно се е поставил в положение да не може да бъде уведомен за развитието на наказателния процес, по който знае, че е уличен в извършване на посоченото тежко престъпление.
Да се приеме обратното би означало, да се изпразни от съдържание процедурата “задочно производство”, когато съдилищата са направили всичко необходимо за редовното призоваване на подсъдимите и връчване н книжата. По принцип, никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Правото на искане за възобновяване на наказателно производство от задочно осъден, не е безусловно. Той не може да се позовава на незнание за започнато срещу него наказателно преследване, включително и за постановена осъдителна присъда, след като с действията си, органът по ръководство и решаване на делото в съответната процесуална фаза, е изчерпал задълженията си по осигуряване упражняване на правото му на лично участие в процеса.
С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не са налице посочените основания, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. М., понастоящем в затвора гр. Л., за отмяна по реда на възобновяването, на влязлата в сила присъда № 288/19.05.2005 г., постановена по нохд № 737/2005 г., на Районен съд гр. Г., 8-ми състав.
Председател :
Членове: