Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
София, 11 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 3 ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Б. Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 446/2008 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Н. М. от гр. Г., чрез неговия защитник – а. Д, против въззивно решение на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по внохд 58/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен и подсъдимият оправдан по обвинението.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 67/11.07.2008 г., Военно-апелативният съд на Република България, е потвърдил присъда № 34/12.11.2007 г., по нохд № 34/2007 г., на Плевенския военен съд, с която подс. кадр. серж. К. Н. М. от под. 14390 – гр. Г., е бил признат за виновен в това, че на 14.03.2007 г., към 21 ч., в гр. Г., в района на ЕОН „България мрежи” АД, управлявал собствения си автомобил – “Опел кадет” с ДКН ВТ 24 18 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК НК, го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години. По реда на чл. 343г , вр. чл. 37, ал. 1, т. : НК, го е лишил от правото да управлява МПС, за срок от девет месеца, зачитайки времето през което е бил лишен от това право по административен ред.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е НЕОСНОВАТЕЛНО. В жалбата се поддържа по същество, че второинстанционният съд неоснователно, при отсъствие на доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, е потвърдил осъдителната присъда.
При приетите за установени от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, поради ограничителните основания, на чл. 348, ал. 1 НПК, направените изводи, че подс. К. Н. М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основата, на предположения, респ. в нарушение на чл. 303 НПК.становените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите Б, полицейските служители В. и М. , д-р Ж, д-р В, С. , Д. и Х. , протоколите за проведени очни ставки, приложените писмени доказателства и експертно заключение, правилно оценени и от Военно-апелативният съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Обясненията му, както и показанията на разпитаните две групи свидетели, са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК от решаващия съд, като видно от изложените мотиви, точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и въз основа на кои от тях се изграждат изводите за виновността му. Тези съображения правилно са били възприети изцяло от въззивният съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е посочил основанията поради които не приема възраженията изтъкнати във въззивната жалба. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения по съществото на делото. В случая, то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни са били подложени на сериозен, задълбочен и подробен анализ. Достоверността им е била преценявана на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност, съпоставяне по между си и с данните от останалите доказателствени средства.
Въззивният съд в мотивите си, подробно и пълно се е занимал с направените също такива възражения, и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Правилно е приел, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин с оглед на събраните доказателства и направената им преценка. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Не може да бъде направен друг извод освен този, че подс. К. М. е извършил инкриминираното с обвинението деяние.
Осъдителната присъда може да бъде изградена и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си, са направили вярната констатация, че събраните доказателства го изобличават еднозначно като извършител на деянието.
Касационната инстанция, споделя изводите на решаващия и
въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, също не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията за ограничаване правото на защита, на подсъдимия поради недопускане на искани доказателства – разпит на свидетели.
При извършената проверка на въззивният съдебен акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Марков. За да са налице такива е необходимо, да са нарушени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Военно-апелативният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, второинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон и не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Конкретното твърдение, че неоснователно е било отказано събиране на доказателства и от там нарушение правото му на защита, не намира опора в данните по делото. В съдебно заседание от 14.05.2008 г., пред въззивната инстанция, подсъдимият чрез неговия защитник, е направил искане за събиране на доказателства – повторен разпит на някои от свидетелите. Второинстаният съд, съгласно НПК – Д.в. бр. 86/2005 г., е съд и по същество. Съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Предоставена е възможността на страните, когато счетат за необходимо, да искат, да бъдат събрани пред втората инстанция, всички доказателства, които според тях са от значение по делото. Подсъдимият е направил такова искане. Но законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да се допускат искани доказателства. В случая, този съд се е занимал с него и позовавайки се в постановеното определение, на разпитите от предходната инстанция, правилно е приел, че обстоятелствата за които се иска преразпит са изяснени, че не се иска доказване на нови обстоятелства, поради което, като не е уважил направеното искане, не е допуснал съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
С оглед на изложеното настоящата инстанция прие, че жалбата е изцяло неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 67/11.07.2008 г., по внохд № 58/2008 г., на Военно-апелативния съд на Република България.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: