О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 14 юни 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
в присъствието на прокурора ат ВКП Гебрев
изслуша докладваното от съдия Стамболова
К.Н.Д.321/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Й. В. Н. /вх. №947-25.05.10 г.по описа на ВКС/, подсъдим по Н. О. Х. Д.10290/08 г.по описа на СРС, НО, 14 състав. Със същата се атакува в срок определение на посочения съд и състав, постановено по посоченото дело на 12.05.10 г., с което е върната като недопустима частна жалба на Н. срещу определение на СРС, НО, 14 състав, постановено в открито съдебно заседание на 26.04.10 г. В последното е направена оценка на подадената от подсъдимия Н молба за възобновяване на В. Н. Ч. Д. 3347/09 г.по описа на СГС,НО, 8 въззивен състав и по същество е отказано да бъде изпратена на ВКС,ведно с делото.
Представителят на ВКП изразява становище за основателност на частната жалба и необходимост от отмяна на постановения съдебен акт.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата изложените в нея доводи, като прецени становището на другата страна и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в тази процедура, намира за установено следното:
С протоколно определение, постановено от СГС,НО,14 състав на 17.06.09 г., е прекратено наказателното производство по Н. О. Х. Д. 10290/ 08 г. по описа на същия съд и състав, на основание чл.24,ал.1,т.6 НПК.
Срещу това определение е постъпил протест на прокурор от СРП с искане за отмяна на същото. В тази връзка е образувано В. Н. Ч. Д. 3347/09 г.по описа на СГС,НО, 8 въззивен състав. С решение №302/ 01.03.10 г. ГС-София е отменил атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство от 17.06.09 г. и е върнал делото на долустепенния съд, същия състав /поради невземане на становище по съществото на обвинението от този състав/ за разглеждане по същество. Тъй като съдебният акт е отменителен, но производството е възстановено като висящо в същината на обвинението пред съответния първо-инстанционен съд, на основание чл.341,ал.1 вр.глава 21 НПК и във връзка с чл.346 НК, съдебното решение не подлежи на обжалване и протестиране, както е отбелязано в самото него.
След продължаване на разглеждане на съдебното дело по съществото на повдигнатото срещу Н. обвинение по чл.323 НК пред СРС, е постъпила молба на дееца за възобновяване на второ-инстанционното производство, отправена до ВКС на РБ.
В съдебно заседание на 26.04.10 г.съдът се е произнесъл по недопустимост на молбата, уточнявайки и че правилността на определението на СГС може да бъде предмет на проверка с жалба по обищя ред, след като процесният съдебен състав постанови своя краен съдебен акт.
Срещу определение в този смисъл /нарочен диспозитив за каквото липсва, видно от протокола за съдебно заседание от 26.04.10 г./ е постъпила частна жалба от подсъдимия Н, отправена до ВКС, с искане за отмяната му.
Последната посочена частна жалба е върната с атакуваното определение /неясно защо не е разпореждане, след като е връщане, постановено от съдия-докладчик/, поради недопустимост на обжалването по критериите, заложени в глава 22 НПК.
В жалбата срещу връщането са изложени множество съображения. Финално се иска отмяна на определението на СРС от 12.05.10 г., отмяна на разпореждането то 26.04.10 г., съдебни действия, все сторени от 14 състав на СРС,НО; и уважаване на основното искане на Н. за образуване на производство по възобновяване на В. Н. Ч. Д. 3347/09 г.по описа на СГС,НО, 8 въззивен състав, по силата на чл.422, ал.1,т.5 НПК, отмяна на решението на СГС и прекратяване на наказателното производство.
Поначало е абсолютно верно обстоятелството, че първостепенният съд, който съхранява делото след влизане в сила на съответен съдебен акт, няма право да прави преценка за допустимост на направено искане за възобновяване на производството. Той е длъжен само да администрира делото до ВКС /чл.424,ал.2 НПК/. Лицата, които могат да искат възобновяване по реда на чл.419 и сл. НПК, са изрично предвидени в закона, като освен прокурор,това може да бъде ОСЪДЕНИЯТ.
Всичко казано обаче се отнася за приключено по някакъв начин наказателно производство спрямо едно лице и то да бъде или оправдано, или осъдено. Като лична молба /искане, с думата на процесуалния закон/ на подложения на наказателно преследване е допустима само, ако той е осъден. Положението по предложеното от Н. определение № 125/17.12.08 г., постановено по К. Н. Ч. Д. 581/08 г. по описа на 3 н.о.при ВКС касае фактология като обсъжданата.
Същевременно обаче то е неприложимо в конкретния казус. Текстовете на НПК не следва да се обмислят механично, а застъпеното в тях съдържание трябва да бъде съотнесено към останалите процесуални /а понякога и материални/ институти. В този смисъл е нужно да се преценяват и формалната,материалната сила, както и стабилитетът и изпълнимостта на влезлия в сила съдебен акт, не самоцелно.
Решението на СГС по В. Н. Ч. Д.3347/09 г.е отменително такова на акта на първостепенния съд, от категорията на неподлежащите на атакуване. Липсата на възможност за атака е принципно ясна от теоретична и практическа гледна точка, но най-простото нещо,което може да се сподели по отношение на нея е, че наказателното производство продължава да бъде висящо и не е преграден неговият път. Затова и за Н. липсва характеристиката на ОСЪДЕН като легитимиран субект да иска възобновяване на този етап на развитие на наказателното производство.
В контекста на изложеното, макар и да не се е изразил и да не е действувал особено прецизно, 14 състав на СРС, НО, не е пожелал да администрира по искане на подсъдимия В пред него /съда/ наказателно производство, върнато му от СГС за произнасяне по съществото на обвинението. В същински смисъл той не може да се приравни на първоинстанционен съд по силата на чл.424,ал.2 НПК, точно поради обсъдената вече липса на осъдено лице, актове и производство, годни за възобновяване. Иначе казано, законът предвижда в себе си добросъвестно упражняване на права и задължения от всички относими към него лица. Едва тогава претенцията за неспазването може да бъде валидна.
Въпреки всичко, делото в цялост вече се намира за разглеждане пред ВКС. Казаното по-горе по съдържанието му предпоставя изхода на спора. Исканията по жалбата срещу връщането на частната жалба на Н. са многопластни и стигащи до желание за решаване от страна на ВКС по всички релевантни по отношение на конкретната претенция за възобновяване въпроси. Това дава повод на върховната съдебна инстанция по наказателни дела да отбележи,че изначално незаконосъобразното искане за възобновяване, направено от Н. в хода на висящ процес, е сложило начало на каскада от по-нататъшни съдебни произнасяния и процедурни атакувания, които не променят същността на незаконосъобразието.
А финално погледнато, включително и с оглед разумните срокове за разглеждане на едно наказателно производство, не може да бъде уважена жалба на жалбоподателя от 25.05.10 г. /вх. №947 по описа на ВКС/ срещу съдебно произнасяне по връщане на НЕДОПУСТИМА /невлизаща в никоя от хипотезите за самостойно атакуване/ по силата на глава 22 НПК частна жалба от 12.05.10 г. срещу отказа на СРС, НО, 14 състав да изпрати искането на Н. за възобновяване на въззивното дело, на ВКС на РБ.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение не намира за нужно да обсъжда останалите доводи по процесната жалба. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Й. В. Н. с вх. №947/ 25.05.10 г.по описа на ВКС на РБ, за отмяна на определение на СРС, НО, 14 състав, постановено на 12.05.10 г.по Н. О. Х. Д.10290/08 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/