О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София,24 ноември 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
и с участието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА
частно дело № 639/2009 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.
С разпореждане № 1661/29.10.09 г. съдия-докладчик при втори наказателен състав на Ловешкия районен съд е прекратил съдебното производство по Н. Ч. Х. Д. № 1387/09 г. и е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС за определяне на компетентния съд.
Представителят на ВКП изразява становище,че производството следва да бъде изпратено за разглеждане в Районен съд-София.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени повдигнатата с разпореждането препирня за подсъдност, като прегледа материалите по делото и изтъкнатите от участниците в рамките на това производство доводи, намира следното:
Видно от материалите по делото, тъжителят П. Р. по частен ред е обвинил предадения на съд М. К. на затвора в гр. Л., за извършено престъпление, очертано като клевета. Образувано е наказателно частен характер дело №1081/09 г.по описа на Районен съд-Кюстендил. Тъжбата е заведена в посочения съд поради факта,че тъжителят се намира в Бобовдолския затвор и там е научил за инкриминираните на подсъдимия клеветнически обстоятелства, отправени спрямо Р. С протоколно определение от 12.10.09 г., състав на Кюстендилския РС е прекратил цитираното производство и е изпратил същото по подсъдност на РС-Ловеч,без да излага аргументи за това.
С разпореждане на председателя на Ловешкия районен съд, образуваното Н. Ч. Х. Д.1387/09 г.е разпределено на съдия-докладчик, който се е самоотвел от разглеждането му на основание евентуални съмнения относно безпристрастността му при разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че подсъдимият е началник на затвора в гр. Л.. След това председателят на ЛРС е разпределил делото на съдията-докладчик, на основание чието прекратително разпореждане се разглежда настоящото производство пред ВКС на РБ.
В самия съдебен акт, сезиращ върховната съдебна инстанция по наказателни дела, са засегнати два въпроса. На първо място се излагат съображения, че престъпният състав на клеветата се извършва в момента, когато клеветническите обстоятелства стигнат до техния адресат. В случая това е ГД”Изпълнение на наказанията”,до която подсъдимият е отправил писмо във връзка с тъжителя с отразяване на съответните клеветнически обстоятелства. Следователно, престъплението е извършено в съдебния район на районен съд- София. От друга страна е преценено,че са налице условията на чл.44,ал.1 НПК-т.е., повдига се препирня за подсъдност и поради това делото се изпраща на ВКС за определяне на компетентния съд. Макар и да не е изречено експлицитно, мотивите на прекратителното определение навеждат на извод,че се цели произнасянето по препирнята за подсъдност да постигне като резултат преместване на делото за разглеждане в РС-София.
Казаното е процесуално недопустимо и въпреки становището на представителя на ВКП. Без да затъва в теоретични разсъждения относно това дали клеветата е реализирана, когато е достигнала до знанието на пострадалия-тъжител, намиращ се в затвора в Бобовдол /в каквато насока са част от неговите твърдения в съдебно заседание пред РС-Кюстендил/; или при достигането й до адресата,който е ГДИН и се намира в гр. С. е тезата на съдията-докладчик от РС-Ловеч/; или където е изготвен писменият текст, в който е опредметена клеветата, което е станало в гр. Л., настоящото производство касае повдигнат спор за подсъдност между две съдилища- РС-Кюстендил и РС-Ловеч. Без значение, предвид процесната процедура, са установените от съдията докладчик от РС-Ловеч обстоятелства, свързани с изводи, касаещи РС-София.
При препирнята за подсъдност по реда на чл.44,ал.1 НПК ВКС следва да реши дали да изпрати делото на първия или втория съд, участвуващи в тази препирня, а не на трети, защото той изглежда компетентен да разгледа производството поради твърдян факт, че в рамките на неговия съдебен район е довършено престъплението. Поначало първият съд е този, който следва да обмисля третирания фактор, при положение, че намира себе си за некомпетентен по силата на разпоредбите за определяне на местната подсъдност. В крайна сметка, дори и местната подсъдност да се преценява при образуване на делото и да се обмисля от съдията-докладчик, тя не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения /освен при конкретно доказани факти за обратното,що се касае за ограничаване на правата на страните за участие в процеса/, когато не е прецизно определена.
По същество тезата на съдията-докладчик при РС-Ловеч за осъществяване на престъплението в района на гр. С. и за имплицитен извод за произнасяне на ВКС в този смисъл,без до момента СРС да участвува в препирнята, е свързано със смяна на подсъдността. За последната обаче има изрично лимитирани и несъществуващи поне до настоящия момент характеристики, визирани в разпоредбата на чл.43 НПК.
Предвид казаното, ВКС следва да прецени дали да изпрати делото за разглеждане в Кюстендилския или в Ловешкия районен съд. Тъжителят е този, който в хода на процеса ще установява релевантните за производството обстоятелства. И след като твърдението е за узнаване от негова страна на клеветническите обстоятелства, при престоя му в затвора в Бобовдол, то тогава Кюстендилският районен съд се явява местно компетентен да разгледа делото.
Водим от изложените съображения, ВКС,Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Изпраща прекратеното с разпореждане № 1661/29.10.09 г.на съдия-докладчик при втори наказателен състав на Ловешкия районен съд съдебно производство по Н. Ч. Х. Д. № 1387/09 г. за разглеждане на Раойонен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на председателя на РС-Ловеч,за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/