Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София, 10 април 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети март двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 96/2009 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на адвокатите Щ. Щ. и К. Т. , като пълномощници на осъдените М. З. К. и И. К. , за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 6.10.2008 год. постановено по НОХ дело № 822/2008 год. на Свиленградския районен съд.
В искането и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т .5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането им за деяние, което не е престъпление. Иска се да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат оправдани.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното.
С протоколно определение от 6.10.2008 год. постановено по НОХ дело № 822 / 2008 год. Свиленградския районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и адв. С, като упълномощен защитник на М. З. К. и И. К. , с което обвиняемите са се признали за виновни в това, че на 29.08.2008 год. на ГКПП”Капитан Андреево”, в съучастие като съизвършители, без разрешение на надлежните органи на властта, превели през границата на страната от Република Турция в Република България турския гражданин А. К. , като за превеждането е използвано МПС, поради което и на основание чл. 280 ал.2 т.3 и 4 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 ал.1 НК им е наложил наказания по една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години и глоби в размер на по 1000 лева, а на основание чл. 280 ал.3 НК е отнел в полза на държавата лекия автомобил, послужил за извършване на деянието.
Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт съгласно чл. 419 ал.1 НПК подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните:
При описаните в споразумението фактически признаци на деянието, а проверката за правилното приложение на материалния закон в това производство се осъществява въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, не е допуснато поддържаното нарушение на материалния закон. Процедурата за приключване на делото по процесуалния ред на глава двадесет и девета НПК не е опорочена, като освен самопризнанията на обвиняемите за правнорелеванти факти са налице и достатъчно други доказателствени източници, които ги подкрепят. Двамата са признали, че още в Република Турция се уговорили да преведат през границата на страната, без знанието и разрешението на граничните власти своя сродник, преди граничната проверка го завили с одеяло между предната и задната седалки на автомобила, декларирали пред граничните власти, че пътуват сами с децата си и представили изискващите се пътни документи, а при последваща проверка на автомобила деянието било разкрито.
Така описаната дейност законосъобразно е квалифицирана като престъпление по чл. 280 ал.2 т.3 и 4 във вр. с ал.1 НК. Престъпният състав на правната норма е осъществен защото от обективна страна са извършили действия, с които са нарушили установения ред за преминаване на държавната граница, а от субективна страна са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че преминаването на границата на Република България може да бъде извършено само след поискване и получаване на съответно разрешение, както й че превозваното от тях лице няма необходимите документи и няма да бъде допуснато на територията на страната и затова са го укрили в лекия автомобил, като по този начин са осуетили проверката му.
Неоснователен е довода в искането, че деянието е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение защото са превели лицето през определеното за целта място и в работното време на граничния пункт, поради което не са нарушили разпоредби на националното и общностното право. Съображението не намира опора в нормативната уредба във връзка с охраната на държавната граница, която предвижда специален пропусквателен и разрешителен режим. Той може да бъде осъществен само на обособените за целта Гранични контролно-пропусквателни пунктове и затова законното пресичане на държавната граница може да бъде извършено единствено на това място. От тук обаче не следва, че законодателят е въздигнал в престъпление само пресичането на държавната граница не на определеното за целта място. Влизането на територията на страната става само ч. получаване на надлежно разрешение. За целта е необходимо представянето на съответните документи, даващи право на влизане на чуждия гражданин на територията на страната и извод на съответния граничен служител, натоварен с реализирането на граничния контрол, че не съществува забрана за влизане.
Промени в установения ред, обезпечаващ охраната на държавната граница, не са налице и след влизане на Република България в Евпорейския съюз. Предвидените гранично-пропусквателни пунктове продължават да съществуват, като са запазени разрешителния режим и цялостната проверка при преминаване на външна за общността граница. Между националното и общностното право по въпроса за преминаване на външна за общността граница не съществува противоречие. Съгласно чл. 8 от Закона за чужденците в България, влизането в страната става след представяне на редовни документи за задгранично пътуване или други заместващи ги документи, а съгласно чл. 7 т.2 и 3 от Регламент /ЕО/ № 562/2006 год. на Евпорейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Кодекс на общността за режима на движение на лица през границите, при преминаване на външна граница се извършва проверка от граничната охрана, която за всички лица се свежда най-малко до проверка за установяване на самоличност въз основа на представените пътни документи, а при влизане в териоторията на общността на граждани на трети страни се извършва цялостна проверка.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Свиленградския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдените нарушение на материалния закон и искането им като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдените М. З. К. и И. К. за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 6.10.2008 год. постановено по НОХ дело № 822/2008 год. на Свиленградския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срешу тях наказателно производство по чл.280 ал.2 т.3 и 4 във вр. с чл. 20 ал.2 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: