Решение №375 от 10.10.2008 по нак. дело №361/361 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
     Р Е Ш Е Н И Е  
№ 375
 
София, 10 октомври 2008 г
 
 
В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и осма  година в състав:
 
 
                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
                            ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
                                                 Биляна Чочева
 
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Пламен Пачов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 361/2008 год.
Производството по чл. 346 т.4 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на тъжителя Н. М. Н. против протоколно определение постановено в съдебно заседание на 2.06.2008 год. по ВНЧХ дело № 81/2008 год. на Разградския окръжен съд.
В жалбата и в съдебно заседание се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че в нарушение на процесуалните правила и без да изпълни задължителните указания, дадени от ВКС в отменителното му решение, в незаконен състав, въззивната инстанция е спряла наказателното производство, с което е ограничина правото му като пострадал от престъплението да търси съдебна защита за увредените си интереси. По същество се иска въззивното протоколно определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ответницата по жалбата моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С протоколно определение постановено в съдебно заседание на 18.01.2007 год. по НЧХ дело № 7741/2005 год. Разградският районен съд на основание чл. 24 ал.4 т.5 НПКе прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Н. М. Н. против С. А. Х. за престъпления по чл. 148 ал.2 във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 147 ал.1 НК, извършени за времето 1.06 – 10.07.2005 год., поради неявяване на тъжителят.
С въззивно решение № 127 от 9.07.2007 год. постановено по ВНЧХ дело № 75/2007 год. Разградският окръжен съд е приел, че причината за неявяване на тъжителя е уважителна, но е преценил, че е налице друго основание, а именно по чл. 24 ал.1 т.5 НПК за прекратяване на наказателното производство, поради което е потвърдил определението и е оставил без разглеждане гражданските искове.
С решение № 83 от 6.03.2008 год. постановено по НД № 41/2008 год. Върховният касационен съд е отменил решението на въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като е дал указания за събиране на доказателства, свързани с възможност за реализиране на наказателна отговорност на подсъдимата.
С протоколно определение от 2.06.2008 год. по ВНЧХ дело № 81/2008 год. Разградският окръжен съд е спрял наказателното производство.
Касационната жалба е неоснователна по посочените в нея съображения.
При повторното разглеждане на делото, постановеният акт по което е предмет на настоящата касационна проверка, въззивната инстанция, и в изпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВКС, е назначила тройна съдебно-психиатрична експертиза със задача да се запознае с представената медицинска документация и след преглед на подсъдимата да даде заключение за нейното психическо състояние към момента на извършване на деянието и разглеждането на делото, с оглед възможността да участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Вещите лица не са изпълнили възложената им задача, поради невъзможност да извършат личен преглед на подсъдимата, за която са събрани данни, че не е намерена на известния по делото адрес, защото е напуснала страната.
С оглед на тези данни, като е спряла производството по делото до издирването на подсъдимата, въззивната инстанция не е допуснала поддържаното от жалбоподателя грубо нарушение на процесуалните правила и постановеният съдебен акт не представлява отказ от правосъдие. Разглеждането на делото в нейно отсъствие би попречило за разкриване на обективната истина, защото без събирането на категорични доказателства за вменяемост, а както касационната инстанция е констатирала в отменителното си решение, са налице противоречиви становища на специалисти и данни в събрани писмени доказателства, не може да бъде решен въпросът за наказателната отговорност.
Не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане на делото от незаконен състав. Липсват данни, от които да се направи извод, че членовете от състава на съда, постановил определението, по някакъв начин, пряко или коствено, са изрази предубеденост или заинтересованост от изхода на делото и са налице основанията по чл. 29 ал.2 НПК за отвеждането им. Фактът, че съдебния състав се е отвел от участие по друго дело между същите страни, сам по себе си не е основание за отвод.
След постановяване на въззивното определение е настъпило основание за прекратяване на наказателното производство. Законодателят е преценил, че наказателното преследване може да бъде реализирано в определени срокове от извършване на деянието, които са индивидуализирани в разпоредбите на чл. 80 НК и зависят от тежестта на престъплението. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок който надвишава с една втора давностните срокове. Изтичането на давността е основание за прекратяване на наказателното производство, за което съдът е длъжен да следи служебно.
В конкретния случай е налице обвинение за престъпление, при което давността е две години. Абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81 ал.3 НК е три години. Съгласно обвинението, предявено с тъжбата, деянието е довършено на 10.07.2005 год. и абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 10.07.2008 год., което обстоятелство не се оспорва и от касационния жалбоподател. Касационната инстанция също има задължение да следи служебно за давността и правомощие да прекрати наказателното производство. Съгласно чл. 88 ал.3 НПК гражданските искове не следва да бъдат разглеждани поради прекратяване на наказателното производство, като няма процесуална пречка да бъдат предявени по реда на ГПК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че обжалваното протоколно определение следва да бъде отменено и наказателното производство да бъде прекратено, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.2 НПК
 
 
Р Е Ш И:
 
Отменява протоколно определение от 2.06.2008 год. постановено по ВНЧХ дело № 81/2008 год. по описа на Разградския окръжен съд.
Прекратява наказателното производство по НД № 361/2008 год. по описа на Върховния касационен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top