Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
София, 01 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на трети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 463/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Т. Н. И. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на въззивно решение № 18 от 12.03.2008 год. по ВНОХ дело № 3/2008 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 193 от 5.1`2.2007 год. пож НОХ дело № 207/2007 год. на Белоградчишкия районен съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при допусната грешка, защото е с прекарани два мозъчни инсулта и наложеното му наказание е несъответно на здравословното му състояние. По същество се иска производството по делото да бъде възобновено, като наказанието бъде намалено по размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивния съдебен акт, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 193 от 5.12.2007 год. постановена по НОХ дело № 207/2007 год. Белограчишкият районен съд е признал подсъдимия Т. Н. И. за виновен в това, че на 12.06.2007 год. в с. В. обл. Видин, в условията на опасен рецидив, с цел на набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. И. П. заблуждение, че ще й достави дърва и с това й причинил имотна вреда в размер на 120лв, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 70 ал.7 НК съдът е постановил подсъдимия да изтърпи отделно и неизтърпяната част от 11 месеца и 11 дни по присъдата по НОХ дело № 261/2001 год на Белоградчишкия районен съд.
С въззивно решение № 18 от 12.03.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 3/2008 год. Видинският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наазателното дело, но разгледано по същество е неоснователно.
Начинът, по който осъденият е упражнил правото си по 420 ал.2 НПК затруднява извършването на проверката по реда на глава ХХХІІІ НПК. В това производство се прилагат правилата за касационното производство, като осъденият, когато искането е направено от него, има задължение да посочи допуснатите нарушения и данните, които ги подкрепят.
В искането се твърди, че при постановяване на присъдата на Белоградчишкия районен съд е допусната грешка, която не е отстранена от въззивната инстанция и това налага възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. То се мотивира със здравословното му състояние и в съдебно заседание се иска намаляване на наказанието.
При така упражненото от осъдения право да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, на постановеното въззивно решение на Видинския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата на Белоградчишкия окръжен съд, следва да се приеме, че се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.5 НПК. По делото такова нарушение не е допуснато.
При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание не е явно несправедливо завишено. За определянето му първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства, имащи значение за решаване на въпроса по чл. 299 ал.1т.3 НПК. Точно е преценил относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определя обема на наказателната принуда. Констатирал е превес на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение и като такива е посочил направените самопризнания и недоброто здравословно състояние, но мотивирано е приел, че нито едно от тях не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 НК и при наличието им най-лекото предвидено за престъплението наказание от три години лишаване от свобода не би се явило несъразмерно тежко. Като го е определил малко над този минимум, а именно четири години лишаване от свобода, не е постановил съдебният си акт при претендираното от осъдения нарушение. При цялостната въззивна проверка на правилността на присъдата, въззивната инстанция не е имала основание да направи различни изводи за справедливостта на наказанието.
Наказанието няма за цел оказване физическо въздействие върху осъдения, надвишаващо целите по чл. 36 НК, но във всички случаи при отмерването му следва да бъде направена преценка с какъв обем наказателна принуда най-пълно биха се постигнали. Здравословното състояние на осъдения е увредено но само по себе си не е основание за определяне по-малко по размер наказание. От него не следва извода, че с по-малко по размер наказание може в достатъчна степен да се въздейства положително, както то отношение на него, така и по отношение останалите членове на обществото. Здравословният му проблем датира далеч преди извършване на деянието, но не се е оказал достатъчен да го мотивира към поведение съображено с нормите на закона. Такъв мотивиращ и възпиращ фактор не се е оказало и условното предсрочно освобождаване от затвора, защото извършва инкриминираното деяние в определения от съда изпитателен срок. При тези данни и при отразените в свидетелството за съдимост тринадесет предходни присъди за кражби и измами, намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Видинския окръжен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения Т. Н. И. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 3/208 год. и изменяване на постановеното по делото въззивно решение № 18 от 12.03.2008 год., с което е потвърдена присъда № 193 от 5.12.2007 год. по НОХ дело № 207/2007 год. на Белоградчишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: