О П РЕ Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 20 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Наказателна колегия, II н.о., в закрито заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 562/2008 год.
Производството по чл. 351 ал.5 НПК е образувано по частна жалба на И. Р. И. против разпореждането на съдията докладчик от 7.10.2008 год. по ВНЧД № 370/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната му жалба против постановеното по делото определение.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат съображения за съществено ограничаване на процесуалните му права и се иска да бъде отменено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че частната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид данните по приложеното дело, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
С определение № 10 от 11.06.2008 год. по ЧНД № 140/2008 год. Хасковският окръжен съд, в производство по чл. 451 НПК, образувано по предложение на председателя на Пробационен съвет с район на действие- съдебния район на Димитровградския районен съд, е заменил наложеното на осъдения И. Р. И. наказание пробация с пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година с лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален лек режим на изтърпяване. На основание чл. 68 ал.1 НК е постановил да изтърпи отделно и наказанието 7 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело № 206/2003 год. на Димитровградския районен съд.
С въззивно определение № 208 от 18.07.2008 год. постановено по ВЧНД № 370/2008 год. Пловдивският апелативен съд е отменил определението на първата инстания в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 68 ал.1 НК и го е изменил в частта по определяне размера на наказанието лишаване от свобода, като го е намалил от шест на три месеца.
С разпореждане от 7.10.2008 год. съдията докладчик от въззивната инстанция е върнал частната жалба на И. Р. И. против постановеното въззивно определение.
При тези данни следва да се приеме, че разпореждането на съдията докладчик не страда от пороците визирани в касационната жалба.
Законодателят е предоставил на съдията докладчик правомощие да провери редовността на жалбата против постановения съдебен акт, в това число и относно нейната допустимост. По делото съдията докладчик от Пловдивския апелативен съд е упражнил предоставеното му с чл. 351 ал.4 НПК правомощие и е приложил точно процесуалния закон, като е приел, че определението на въззивната интанция е изключено от обхвата на касационната проверка и частната жалба е процесуално недопустима. Като я е върнал на подателя, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяната му.
Незаконосъобразен е доводът, поддържан и от представителя на обвинението, че всички контролни актове на апелативния съд, постановени по реда на глава ХХІ-ва НПК, включително и визираните в чл.341 ал.1 НПК подлежат на касационна проверка и като е върнал жалбата съдът съществено е ограничил правата на жалбоподателя. Законодателят единствено може да прецени в определен период от време какъв обем права да предостави на участниците в наказателния процес, в това число и относно обема и реда на упражняване правото на жалба. Той определя кои съдебни актове подлежат на триинстанционна съдебна проверка, като волята му не може да се тълкува разширително. Правото на участниците в наказателния процес да търсят съдебна защита против постановените съдебни актове посредством обжалването им, може да бъде нарушено само ако им е предоставено от съответната процесуално правна норма. След като в чл. 346 НПК изчерпателно са изброени въззивните съдебни актове, които подлежат на касационно обжалване и между тях не са посочени определенията постановени от апелативния съд в производство за проверка на определенията по чл. 452 НПК, не може да се приеме, че съдът недопустимо е ограничил правата на частния жалбоподател.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че обжалваното с частната жалба на И. Р. И. разпореждане от 7.10.2008 год. по ВНЧД № 370/2008 год. на Пловдивския апелативен съд не е постановено при поддържаното от жалбоподателя нарушение, което е основание за отмяната му и следва да бъде оставено в сила, поради което и в същия смисъл
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила разпореждането от 7.10.2008 год. постановено по ВНЧД № 370/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната като процесуално недопустима, касационната жалба на И. Р. И. против постановеното по делото въззивно определение № 208 от 18.07.2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: