Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
гр. София, 19 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря … Н. Цекова ………………………………… в присъствието на прокурора … М. Михайлова ……………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………… наказателно дело № 431 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Асенов) на подсъдимия Г. К. К. с искане за изменяване на въззивно решение № 63 от 11.06.2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България по в. н. о. х. д. № 53/08 г.
С атакуваното решение е потвърдена първоинстанционната присъда № 158 от 25.03.2008 г. на Софийския военен съд, постановена н. о. х. д. № 158/07 г., с която подсъдимият Г. К. К. е признат за виновен в това, за времето от м. юни 1999 г. до 25.11.1999 г. в съучастие като извършител с главен сержант И. И. И. и с В. А. Т. да е образувал организирана и въоръжена група, като Т. и К. ръководили групата и участвали в нея заедно с главен сержант И. И. И. и с Х. Д. Б. , поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 1, т. 1 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 55 от НК е осъден на наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
В касационната жалба е отбелязано, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според жалбоподателя, въззивният съд е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и да индивидуализира по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода.
В откритото съдебно заседание подсъдимият не се явява и не изпраща процесуален представител.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че решението трябва да бъде оставено в сила. Подчертава, че подсъдимият К е извършил тежко престъпление и в съвкупност с други престъпления, по които вече има влязла в сила присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на защитника, устно развитите съображения и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Жалбата почива единствено на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, независимо че формално е изписано и касационното основание за нарушение на материалния закон. Всички приведени доводи и развити съображения са в подкрепа на разбирането, че наказанието е явно несправедливо по смисъла, изяснен в ал. 5 на цитираната процесуална разпоредба.
В очертаните предели, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода съответства на тежестта на престъплението и личността на неговия извършител.
Въззивният съд е споделил като цяло позицията на първоинстанционния съд, но в изпълнение на процесуалните си задължения е направил собствени констатации, отчитайки само обстоятелства, които имат значение при решаване на въпроса за наказанието. Приел е като отегчаващи обстоятелства специфични проявления на конкретни белези от престъпното деяние (вътрешната взаимовръзка, находчивост при образуване на групата), както и мястото на подсъдимия К в рамките на самата престъпна група. Смекчаващите отговорността обстоятелства, към които са ориентирани доводите на защитника, също не са били пренебрегнати. Въззивният съд е оценил по тежест информацията за семейното положение на подсъдимия Г, добрите характеристични данни, проявите на критична преоценка и оказано съдействие за разкриване на обективната истина по конкретното дело. Искането за намаляване на наказанието по размер е неоснователно.
Военно-апелативният съд е изследвал възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 НК и достатъчно изчерпателно се е аргументирал в отговор на довода, който защитникът и тогава е повдигал. Съдът е преценявал личността и чрез конкретно извършеното престъпление от подсъдимия К. Констатирал е показана устойчивост от него при осъществяване (в продължителен период от време) на инкриминираната дейност. Затова и в съгласие с всички доказани обстоятелства на деянието и дееца, съдът правилно е стигнал до заключение, че поправянето и превъзпитанието на извършителя, както и изпълнението докрай на останалите цели по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати единствено с ефективно изтърпяване на наложеното наказание. При това положение, като е отказал условното осъждане, Военно-апелативният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 63 от 11.06.2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България по в. н. о. х. д. № 53/08 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: