Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр.София, 11 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 567/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. Б. Л. срещу решение № 365 от 24.ІХ.2008 год. по внохд № 606/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Оплакванията в жалбата са на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК касационни основания. Иска се изменяване на решението с преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние от престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето НК в такова по чл.124, ал.1, предл. второ НК и намаляване присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД.
В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният му з. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания.
Становището на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата, при което заключението му е за оставяне въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 20 от 22.V.2007 год. по нохд № 511/2006 год. на Софийския окръжен съд, М. Б. Л. е признат за виновен в това, че на 1. ХІІ.2005 год. в с. Т., Софийска област, умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, е умъртвил 42-годишния Н. Г. И. от гр. Г., за което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето НК е осъден на 20 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален усилено строг режим. В полза на Г. П. Р.-майка на убития-са присъдени 50 000 лева за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
Не е основателно, на първо място, твърдението за допуснато от предходните съдебни инстанции нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, предл. второ НПК. Приетите за установени факти относно механизма на причиняване на пострадалия на множеството телесни увреждания, вкл. на тези, довели до смъртта му-продължителен побой с ритници, концентриран предимно в главата и гърдите на Н. Г. И. довели съдилищата до законосъобразния правен извод, че подсъдимият не само е съзнавал възможността, някой от тези удари да увреди смъртоносно И. , но и активно се е стремял към нейната реализация, т.е. извършил е убийство с пряк за това умисъл, а не някакво друго престъпление като предлаганото по чл.124, ал.1 НК. Искане за преквалификация на извършеното от Л. деяние в по-леко наказуемо престъпление, е било правено и при първо-, и при второинстанционното разглеждане, и правилността на изложените от двете съдебни инстанции съображения срещу неоснователността на това искане се споделя изцяло. Не съставлява основание за исканата преквалификация и изтъкнатия в нейна подкрепа довод, че съдилищата не били установили мотива, ръководил Л. при убийството на И. Мотивът действително може да индикира на умисъла за престъплението. Независимо от това, какъв мотив е имал деецът, обаче, умисълът се установява преди всичко от обективното му проявление и това именно проявление, а не мотивът за възприетото поведение, е от значение за доказване субективната с. на престъплението.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, е също неоснователно. Л. е наказан възможно най-снизходително при отчетено от съдилищата като единствено смекчаващо обстоятелство „младата/му/ възраст” – Л. е с 8 години по-млад от убития от него Н. И. обстоятелство е попречило на въззивния съд да уважи исканото от страната на пострадалата отегчаване на отговорността му, а и твърдението в жалбата за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи, относими към съответното касационно основание, а се поддържа като последица от евентуалното изменяване на въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Не е основателно, накрая, и твърдението, че присъденото в полза на Г. Р. обезщетение за причинените й неимуществени вреди е „много завишено” и несъответно на това, което е „установено… по делото, че неправомерното поведение на пострадалия е в основата на инцидента”/цитат от кас.жалба/. Тук, най-напред, трябва да се направи уточнението, че съдебните инстанции не са приемали за установен фактът, „неправомерното поведение на пострадалия /да/ е в основата на инцидента” и затова позоваването в жалбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е неуместно, а с този довод единствено защитата е обосновала оплакването си.
Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 24.ІХ.2008 год. по внохд № 606/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: