Р Е Ш Е Н И Е
№521
гр.София, 29 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 519/2008 година
Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения А. С. Т. за възобновяване на нохд № 256/2007 год. на Сливенския районен съд и внохд № 18/2008 год. на Сливенския окръжен съд, отмяна на постановените по тях присъда № 783 от 1. Х.2007 год. и решение № 24 от 27.ІІ.2008 год., след което Т. или да бъде оправдан или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В искането за възобновяване, допълнено по реда на чл.351, ал.3 НПК, към който, вкл., препраща чл.426 НПК, се твърди, че при постановяването на първоинстанционната присъда са допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални такива. В допълнението към искането се поддържа, като трети резултат от възобновяването на наказателното производство, връщане на делото за досъдебно разследване.
В съдебно заседание осъденият Т. и упълномощения от него адвокат, изготвил искането за възобновяване и допълнението към него, поддържат писмено изразеното си становище.
Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е, че искането е неоснователно и не следва да се уважава, каквато е и изразената в писмена защита позиция от повереника на конституирания в процеса като частен обвинител и граждански ищец Д. В. Д..
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда А. Сл. Т. е признат за виновен в това, че на 25.VІІ.2006 год. в нивата на Д. В. Д. край с. Т., Сливенска община, е причинил умишлено на Д. средна телесна повреда, за което и на основание чл.129 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено за срок от 4 години. В полза на Д. Д. са присъдени 5 000 лева за обезщетяване на причинените му страдания с лихва върху сумата, считано от датата на увреждането.
С въззивното решение горната присъда е изменена, като наказанието на Т. е намалено на 6 месеца лишаване от свобода, а срокът, за който е отложено изтърпяването му – на 3 години.
Искането за възобновяване е частично основателно.
Не са налице претендираните неправилности на двата съдебни акта в наказателната им част, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК.
Твърдейки в искането, че и при двата съдебни акта са „налице… вътрешни противоречия в мотивите”, защитникът на осъдения не е изложил никакви доводи в подкрепа на това твърдение, а след кратко предаване на приетата за установена от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, отново се е върнал към оплакването си за допуснато нарушение на материалния закон считайки, че тези факти е следвало да доведат до различни от направените изводи-фактически, а след това и правни.
Неоснователно е твърдението, че „присъдата почива на предположения” с приетото от двете съдебни инстанции, че Т. е имал нож и с него е причинил на Д. инкриминираното телесно увреждане. След като е безспорно установено, че: проникващото в гръдната кухина на пострадалия нараняване е причинено с нож; че той не се е самонаранил и че на местопрестъплението са били само Т. и Д. , обсъжданото фактическо положение не е „предположение” и неговата убедителност не може да бъде разколебана от фактът на ненамиране на оръжието на престъплението.
Верността на твърдението, че в проведеното на 2.ІV.2007 год. пред първата инстанция съдебно заседание, съдът не е изпълнил процедурата по чл.273, ал.1 НПК първо, не може да се установява в това производство, а след надлежно разследване и, второ, е твърде съмнителна с оглед записаното в протокола „и ги свидетелите от залата”/на л.27, гърба, абз.4 от първ.дело/.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд с това, че не е изложил мотиви по искането от защитника на Т. , да бъдат прочетени показанията на свидетеля М. М. , дадени при досъдебното разследване. Искането си защитникът е направил в проведеното на 4.ІV.2007 год. заседание, веднага след разпита на М. , но и на двете му искания са се противопоставили както прокурорът, така и повереникът на пострадалия. При това становище на другите страни, искането от страната на подсъдимия е било неуважимо с оглед на чл.281, ал.3 НПК и съдът би могъл да се „мотивира” с единственото и достатъчно позоваване на цитираната разпоредба.
Твърдението за противоречия между обстоятелствената и диспозитивна части на обвинителния акт, които противоречия били „пренесени изцяло и в присъдата”, е подкрепено с некоректното сочене на описана в обвинителния акт „обстановка на неизбежна отбрана” и е безпредметно да се коментира с оглед съдържанието на сочения прокурорски акт.
Не е основателно искането за възобновяване и отмяна поради наличието и на последното твърдяно процесуално нарушение, а именно, че въззивният съд не бил отговорил на „възраженията” на защитника на Т. „относно допуснатите съществени процесуални нарушения” при постановяването на първоинстанционната присъда, в „10 реда” изложил съображенията си да приеме установените в първата инстанция факти, „а в още ШЕСТ реда” отхвърлил искането на защитника за прилагането на чл.12 НК, без за това да „изложи… свои съображения”. Изискването за излагане от въззивния съд на „свои съображения” се поставя пред него само при постановяването на нова присъда – чл.339, ал.3 НПК, а по аналогия – и при изменяване на обжалваната присъда, но само по отношение на изменението, докато при потвърждаване на първоинстанционната присъда – в случая изменението се отнася само до наказанието, това изменение е мотивирано и правилността му не се оспорва, за да бъде обсъждана – за въззивното решение важи правилото на чл.339, ал.2 НПК. Това си задължение въззивният съд действително не е изпълнил в пълен обем, но след като сега се даде отрицателна оценка на основателността на всички оплаквания за допуснати процесуални нарушения и тези оплаквания са същите, които защитникът на Т. е направил в пледоарията си пред окръжния съд, то възобновяването на наказателното производство на основание това само процесуално нарушение, се явява неоправдано.
Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон с неприемането от двете съдебни инстанции, извършеното от Т. деяние да е при условията на чл.12, ал.1 НК, е неоснователно. Съдилищата не са имали повод да се усъмнят в обективността на казаното от пострадалия за обстановката, при която Т. му е нанесъл удара с нож, още повече, че посоченият от Д. механизъм на получаване на нараняването изцяло съвпада с експертното заключение на д-р Т. Ч. , докато Т. признава единствено за удар с „кривак”, от който явно не би могло да последва описаното от експерта прободно-порезно нараняване. Описаната от пострадалия Д. и приета за установена от съдилищата фактическа обстановка не навежда на приложение института на неизбежната отбрана в ситуацията, в която Т. и Д. са се намирали по време на инцидента; конфликтът между двамата, започнал по повод прострелването от Д. на две от овцете на Т. , е бил приключил и нито личността на Т. , нито пък имуществените му права са били обект на непосредствено и противоправно нападение, срещу което Т. да е имал основанието да се защитава.
Не е допуснато нарушение на материалния закон в гражданската част на двата съдебни акта при определяне размера на дължимата в полза на пострадалия Д. В. Д. обезвреда.
Съобразяването при определяне обезщетението за неимуществени вреди не само на последиците, които са в резултат от съставомерното увреждане, но и на последиците в резултат на погълнатите от него по-леки увреждания, също е в изпълнение на законова разпоредба – чл.51, ал.1 ЗЗД – и задължителното тълкуване, дадено от ВС в т.5 ал.4 от обстоятелствената част на П.7-85 год.
Единствената неправилност, допусната от съдилищата, е присъждането върху уважения в полза на пострадалия граждански иск и на лихва, считано от датата на увреждането. Правото на лихва, обаче, уредено в чл.84, ал.3 и чл.86 ЗЗД, следва да бъде упражнено със съответното искане /р.1885-1959, ІІ г.о./ и след като такова няма-справка със съдържанието на съдебния протокол за проведеното на 2.ІV.2007 год. пред първата инстанция заседание-присъждането от съда на повече от това, което е поискано от ищеца, съставлява нарушение на закона. Нарушението може да се отстрани направо в това производство без да налага отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.
Имайки предвид дотук изложеното и чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 256/2007 год. на Сливенския районен съд и внохд № 18/2008 год. на Сливенския окръжен съд И ИЗМЕНЯВА постановените по тях присъда № 783 от 1. Х.2007 год. и решение № 24 от 27.ІІ.2008 год. КАТО ГИ ОТМЕНЯВА В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ПРИСЪДЕНА ЛИХВА ВЪРХУ ДЪЛЖИМОТО от А. С. Т. на Д. В. Д. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинени неимуществени вреди И ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ наказателното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ