Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр.София, 18 март 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 45/2010 година
Касационното производство е образувано по жалба от страната на подсъдимия Б. А. Д. против решение № 435 от 9. ХІІ.2009 год. по внохд № 621/2009 год. на Софийския апелативен съд. Оплакването в жалбата е на посоченото в чл.348, ал.1, т.3 НПК основание с искане за намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебният защитник на подсъдимия.
Становището на прокурора е за оставяне въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 280 от 28.VІІ.2009 год. по нохд № 1448/2009 год. на Софийския градски съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК, Б. А. Д. е признат за виновен в това, че на 18.ІV.2004 год. в София насилствено е откраднал от Д. Ц. мобилен апарат НОКИА на стойност 410 лева и деянието е извършил при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, за което и на основание чл.199, ал.1, т.4 НК е наказан съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор със строг първоначален режим. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК наказанието е кумулирано с това, наложено на Д. по нохд № 2606/2004 год. на Софийския районен съд и от определеното общо наказание от 3 години лишаване от свобода са приспаднати предварителния арест и изтърпяното наказание по нохд № 2606/2004 год.
С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като общото наказание от 3 години лишаване от свобода е определено измежду наказанията, наложени с тази присъда и още по нохд № 15318/2006 год. и 7822/2007 год., двете на Софийския районен съд, и е постановено това общо наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим.
Жалбата е неоснователна. Доводът, с който е подкрепено оплакването по чл.348, ал.1, т.1 НПК, относимо към срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, че от негова страна има „признаване на вина… и на всички факти и обстоятелства”, е законово уважен с поставеното в чл.373, ал.2 НПК изискване, наказанието да се „определя… при условията на чл.55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства”, затова повторното отчитане на признанието като смекчаващо обстоятелство е недопустимо /в т.см. Т.р. 1-2009 год., ОСНК/. Наказанието на Д. е определено за срок, равен на минималния срок на лишаване от свобода за грабеж по основния състав на чл.198 НК, с което е проявена достатъчна снизходителност при възможността да бъде санкциониран, макар и под, но близо до минимума, предвиден в чл.199, ал.1 НК. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 435 от 9. ХІІ.2009 год. по внохд № 621/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: