Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр.София, 19 октомври 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 462/2009 година
Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Т. И. Т. срещу решение № 231 от 12.VІ.2009 год. по внохд № 321/2009 год. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се оспорват приетите за установени факти и се иска да се приложи чл.9, ал.2 НК.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата.
Представителят на ВКПр намира по повод подадената жалба отделни неправилности на въззивното решение и предлага ВКС да ги отстрани, като отмени наложеното на подсъдимия наказание глоба и определи минимална периодичност на срещите с пробационен служител.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 62 от 20.ІІ.2009 год. по нохд № 3468/2008 год. на Софийския градски съд, подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на 7.ІV.2007 год. в София е дал 10 лева на длъжностно лице – полицая М. В. Иванов – за да не извърши действия по служба, за което и на основание чл.304, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” НК е наказан с пробация за срок от 10 месеца, включваща задължителна регистрация на Т. на настоящия му адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и с 1 000 лева глоба.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като срокът на пробационните мерки е намален на по 6 месеца, а глобата – на 500 лева.
Жалбата е неоснователна.
Подсъдимият е осъден след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК, признанието му за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е подкрепено с други доказателствени средства /изброени са на л.3 от мотивите към първоинстанционната присъда/ и оспорването им сега, поради възникналото у Т. убеждение, че е „станал жертва на… провокативно поведение от с. на свидетелите по делото”, не дава основание за касационна проверка.
Искане, деянието на подсъдимия да не се квалифицира като престъпление, е било правено и пред въззивния съд, който обосновано го е отхвърлил с доводи, чиято правилност се споделя.
Не е допуснато нарушение на материалния закон с налагането на подсъдимия и на кумулативно предвиденото наказание глоба, което непосредствено следва от редакцията на чл.55, ал.3 НК.
Допуснато е нарушение на материалния закон – чл.42б, ал.2 НК – с непосочването периодичността на срещите с пробационен служител. Решението на въззивния съд е постановено след 1.VІ.2009 год. и след влизането в сила на ЗИДНП, обн.,ДВ, бр.27/2009 год., с който ал.2 на чл.42б НК е изменена и минималната периодичност на срещите между осъдения и пробационния служител е определена на 2 пъти седмично. Въззивният съд е мотивирал необходимостта, това наказание да се наложи за минималния срок, което предполага минимална периодичност и при изпълнението на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, б.”б” НК.
Предвид горното и чл.354, ал.1, т.3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 231 от 12.VІ.2009 год. по внохд № 321/2009 год. на Софийския апелативен съд като определя провеждането два пъти седмично на срещите между подсъдимия Т. И. Т. и пробационен служител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: