Р Е Ш Е Н И Е
№393
гр.София, 07 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 402/2008 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на Р. С. Д.-задочно осъден с присъда № 100 от 18.ІІ.2008 год. по нохд № 2674/2007 год. на Пазарджишкия районен съд – за възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В подкрепа на направеното искане е посочено, че „по времето, когато е разглеждано делото” Д. не се е укривал, а е бил в Софийския централен затвор.
В съдебно заседание осъденият и упълномощеният от него з. поддържат искането за възобновяване на делото, счетено от представителя на ВКПр за основателно.
Върховният касационен съд също намира за основателно искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на първоинстанционната присъда.
Още при досъдебното разследване е допуснато съществено процесуално нарушение, лишило Д. от възможността да участва в наказателното производство – касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК – което нарушение се е пренесло и в съдебната фаза на процеса.
Досъдебното разследване срещу Д. за извършена от него на 18.VІ.1999 год. в с. М., Пазарджишка област, в съучастие като съизвършител с Д. Н. Н. и К. Л. Д. , след предварително сговаряне помежду им, посредством взлом и използване на техническо средство, кражба на движими вещи за 1 483 лева, собственост на А. Ат. Шандански от Пловдив, е започнало като дознание, образувано с постановление на районен прокурор от 30.VІІІ.1999 год. Преди дознанието да бъде образувано, Д. е дал обяснения на 18.VІ.1999 год.
С прокурорско постановление от 16. ХІІ.1999 год. дознанието е преобразувано в следствие под № 1709-П/2001 год. Пет години по-късно, с прокурорско постановление от 21.ІV.2006 год., наказателното производство е спряно на основание чл.22, ал.1, т.2 НПК/сега чл.25, т.2/, поради неоткриването на Д. и съучастникът му Д. , а 1 година по-късно, с прокурорско постановление от 24.ІV.2007 год., възобновено. През изтеклите до тази дата 6 години, Д. е бил безрезултатно призоваван 2 пъти – на адреса на родителите му в Панагюрище и на адресното му регистриране в София, ж.к.”Западен парк”. С постановление от 11. Х.2007 год. водещият разследването е поискал обявяването на Д. за общодържавно издирване, на следващия ден, 12. Х., е съставил протокол за разпит, в който е посочил, че разследването се води по реда на чл.206 НПК и 12 дни по-късно, на 24. Х.с.г., е написал обвинителното си заключение. В последното е посочено, че Д. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 5* от 30. Х.2007 год., т.е. 6 дни след написването на обвинителното заключение.
Горните факти, които са документално установени/съответно на тук посочената хронология на л.л.4, 17, 2, 67, 76, 28, 33-34, 95-96, 107 и 115-118 от сл.д./, съпоставени и с информацията, съдържаща се в писмо с изх. № 3* от 15.VІІ.2008 год. и в служебна бележка с изх. № 5* от 8. Х.2008 год., двете от Затвора-София, налагат единствения изход, че досъдебното разследване по отношение на Д. е проведено при драстично нарушаване на поставеното в чл.269, ал.3, т.2 НПК, към който препраща чл.206 НПК, изискване за предхождащо задочното разследване щателно издирване на обвиняемия. Този извод следва дори само от обстоятелството, че преди съставянето на обвинителното заключение, Д. не е бил обявен за общодържавно издирване – следователят е направил такова искане, но не е изчакал резултата от него, още по-малко пък минимума от време, нужен на съответните органи за провеждане на издирвателна дейност и уведомяване за резултата от нея. Нещо повече. Далеч преди формалното и без последици обявяване на Д. за общодържавно издирване, преди още спирането на досъдебното производство, поради ненамирането на Д. на известните адреси, същият е бил задържан и от 4.VІІІ.2005 год. досега се намира в Затвора-София, факт, който е могъл да бъде установен с едно запитване до ГД”Изпълнение на наказанията” при МП.
Допуснатото при досъдебното разследване процесуално нарушение, довело до това, Д. да не е знаел за наказателното преследване срещу него, е било отстранимо /с очакване резултата от общодържавното издирване/, съдията-докладчик е бил длъжен да го констатира в рамките на правомощията си по чл.248, ал.2, т.3 НПК и на основание чл.249, ал.2 НПК да върне делото на прокурора за доразследване. Вместо това съдът е задълбочил проблема, не е проявил интерес към резултата от обявяването на Д. за общодържавно издирване и след като 2 пъти го е призовал на адреса, на който от досъдебното разследване е било ясно, че Д. не живее, е дал ход на делото при условията на „чл.269 от НПК” и е постановил присъдата си.
С възобновяването и отмяната на присъдата, делото следва да се върне за ново разглеждане там, където за първи път е било допуснато обсъжданото процесуално нарушение, а именно в досъдебното производство. Ето защо и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно от общ характер дело № 2674/2007 год. на Пазарджишкия районен съд, ОТМЕНЯВА постановената по това дело присъда № 100 от 18.ІІ.2008 год. ПО ОТНОШЕНИЕ НА осъдения Р. С. Д. И ВРЪЩА делото на Пазарджишкия районен прокурор ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: