Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
гр.Софияq 04 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
При участието на прокурора Явор Гебов,
секретаря Иванка Илиева, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 371/2008 год.
Делото е образувано по касационна жалба и допълнение към нея, в срока по чл.351,ал.3 НПК, подадени от защитата на подсъдимия О. К. Г. срещу въззивно решение №103/13.05.08 год. по внохд№160/08 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. П..
С ПРИСЪДА №30/22.02.08 год. по нохд№80/07 год. на Пловдивския окръжен съд подсъдимия О. К. Г. е признат за виновен в това, че на 11.06.2004 год. в гр. П. като управител на “Н”ЕООД е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери 12 509,13 лева като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по чл.100,ал.1,ал.2 и ал.3 ЗДДС и ППЗДДС по чл.89, ал.1 от ППЗДДС, за удостоверяването на определена информация, свързана с неговата дейност – в справка-декларация по ЗДДС вх. №406/ 11.06.04 год., отразяваща данъчен период от 01.05.04 год.- до 31.05.04 год., като е отразил неистина за размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките, с право на пълен данъчен кредит в размер на 42 763,60 лв., а действително установения е 30 254,47 лева , като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 538,85 лева, а действително установения му размер е 12 509,13 лева, която сума, ведно с лихви в размер на 1 838,33 лв., е внесъл в бюджета, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.257,ал.3, вр. с ал.1,пр.1,вр. с чл.255, ал.1,пр.2,НК /отм./, вр. с чл.2, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и на глоба 1000 лева.
Признат е за виновен и в това ,че в периода 13.07.04 год.- 06.08.04 год. в гр. П., при продължавано престъпление, е потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закона –ЗДДС, се дават пред орган на власт –ТДД Пловдив, за удостоверяването на истинността на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне плащането на дължими данъци , както следва :
– на 13.07.04 год. е потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС вх. №Т-3 от 13.07.04 год. за данъчен период 01.06.04 год.-30.06.04 год., относно размера на извършените доставки и начислен ДДС в раздел “А” като е декларирал ДДС по облагаеми доставки в размер на 50 465,27 лв., а действително установения е 51 425,27 лева, и получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 50 174,20 лева в раздел “Б” от декларацията, а действително установения е 48 314,20 лв., и е променил резултата за периода, като в раздел”В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 291,07 лева, вместо действително установения 2 820,00 лева пред ТДД Пловдив- за удостоверяване на истинността на тези обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължимия данък в размер на 2 820,00 лева;
– на 06.08.04 год. в гр. П. е потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС,вх. №7250 от 06.08.04 год. за данъчен период от 01.07.04 год. до 31.07.04 год. относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките , с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 456,92 лева в раздел “Б” от декларацията, а действително установения е 3 347,12 лева и е променил резултата за периода, като в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 31,17 лева, а действително установения е 1070,20 лева, като деянието е извършено с цел да се избегне плащането на дължим данък по ЗДДС –ДДС в размер на 1 070, 20 лева, поради което и на основание чл.313, ал.2, вр. с ал.1,вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.
Съгласно чл.23, ал.1НК на подсъдимия е наложено определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба от 1 000 лева. На основание чл.66, ал.1НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата.
С РЕШЕНИЕ №103/13.05.08 год. по внохд№160/08 год.на Апелативен съд гр. П., присъдата е потвърдена.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се изтъква нарушение на закона при постановяване на въззивното решение, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия, тъй като деянията по обвинението не осъществяват състави на престъпления. В жалбата и допълнението към нея се навежда и развива довод за съществено процесуално нарушение по чл.303 НПК, тъй като присъдата е постановена въз основа на предположения.
Според касатора, неправилно е приета за доказана тезата на обвинението в съдебните актове на предходните две инстанции, в които априори се приема, че фактурите между търговските дружества “М” и “А”, от една страна, и “ДИГ”, от друга, са “безстокови”. Не са обсъдени показанията на свид. Дшев, който е заявил, че като управител на тези две ТД-ва е участвал в осъществяването на някои сделки с горива. Тези данни не са били проверени и е останал неизяснен въпроса за “реалността” на въпросните сделки.
Като нарушения на закона се изтъкват изводите, че справките -декларации по ЗДДС не са с невярно съдържание по смисъла на чл.257, вр. с чл.255 НК/отм./,респ. по чл.313, ал.2 НК, тъй като те отразяват установеното в предхождащите ги счетоводни документи- дневниците за покупки , дневниците за продажби и фактурите, по реално извършени сделки. Според касатора , обвинението и съдилищата неправилно са приели, че предпоставките за данъчното производство са достатъчни за наказателната отговорност на подсъдимия. Изтъква се, алтернативно, че правилното обвинение за деянията предмет на обвинението е по чл.255 НПК/отм./, а по чл.313, ал.2 НК подсъдимия следва да бъде оправдан.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият К не се явява, редовно призован, след като изрично е посочил, че не желае да участва лично в съдебното заседание пред касационната инстанция.
Назначеният, съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК, служебен защитник на подсъдимия – адвокат А от САК, иска уважаване на жалбата, поддържа доводите за истинност на данъчните декларации, тъй като те отразяват съдържанието на фактурите. Иска оправдаване по обвинението по чл.257, ал.1 НК и по чл.313, ал.2,вр. с ал.1 НК, без конкретни доводи. Алтернативно пледира за преквалификация на деянието по пункт първи на обвинението, по чл.255 НК.
ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира жалбата за неоснователна. Деянието по обвинението е съставомерно, защото е доказана неистинността на фактурите въз основа на които са съставени процесните данъчни декларации.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , прие следното :
Оплакването в жалбата, че присъдата почива на предположения, а не на несъмнени доказателства, както и за нарушения на закона изразени в неправилна правна квалификация на деянията съгласно обвинението, нямат опора в данните по делото и закона.
Фактическите данни от предмета на доказване по чл.102 НПК, с които са очертани материалноправните предпоставки за отговорността на подсъдимия за престъпно избягване на плащане на данъчни задължения, са установени въз основа на съвкупния анализ на събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателствени средства.
Въззивният съд в мотивите си е отговорил аргументирано по реда на чл.339, ал.2 НПК, защо и въз основа на кои доказателствени източници е приел, че в справка-декларация №406/ от 11.06.04 год. за данъчен период м.май 2004 год. подс. О. Г. е потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките – в размер на 42 763,60 лева, а действително установения е в размер на 30 254,47 лева , с необявено данъчно задължение от 12 509,13 лева. Въз основа на доказателствени я анализ е установено и второто деяние, че Г. е потвърдил неистина и за размера на доставки и начислен по тях ДДС в справка -декларация вх. №Т-13/13.07.04 год. за данъчен период м.юни 2004 год. , в която за извършени доставки е декларирал ДДС по облагаеми доставки в размер на 50465,27 лв., а действителният им размер е 51 425,27 лв. и за получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит е декларирал 50174,20 лв., а действително установения е 48 314,20 лева, с необявено данъчно задължение за 2 820 лева. Невярното деклариране на подсъдимия е установено и в справка –декларация вх. №7250/06.08.04 год. за м.юли 2004 год., където е декларирал размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 546,92 лева, а действително установеният е 33 476,12 лева, с което е избегнал плащането на данъчно задължение в размер на 1 070 лева.
Като субект на данъчни задължения по ЗДДС и ППЗДДС в качеството си на управител на ТД “Н” ЕООД, регистрирана по ЗДДС на 27.12.2001 год., подсъдимият е бил задължен, съгласно чл.100 от ЗДДС и чл.89, ал.1 от ППЗДДС, да подава справки –декларации, в указания от закона срок, в които да отразява вярно търговската си дейност за начисляването и плащането на данъци. Фактическите данни, че той е документирал невярно в процесните данъчни декларации неосъществени сделки за доставки на стоки за фирмата му, по които е претендирал в данъчните документи за процесния период данъчен кредит, са установени по делото.
Събраните доказателства са подложени на съвкупна проверка и анализ, а именно: първичните счетоводни документи, отразяващи извършените сделки от фирма“Н” ЕООД, са проверени с данните от първичните счетоводни документи за предходни сделки на доставчиците на фирмата на подсъдимия, с насрещни проверки. От тях е установено, че част от посочените във фактурите фирми – доставчици на фирмата на подсъдимия, са също фирми, собственост на подсъдимия и в тях не се съдържа документация за декларираните от подсъдимия сделки за процесния период и реални плащания няма. Следователно невярно се твърди в жалбата, че данните в справките –декларации били истински , защото съответствали на данните във фактурите и в дневните за покупки и продажби на фирмата. От фактическа страна е установено, че фактурите между търговските дружества “М” и “А”, в отношенията им с ТД “ДИГ”, са “безстокови”, т.е. по тях няма сделки, още повече, че те не са развивали търговска дейност и са имали формална функция във веригата на доставките на стоки за фирмата на подсъдимия Н комерс” ЕООД, само като фиктивни доставчици.
Въз основа на съвкупния анализ на доказателствените източници : инкриминираните справки-декларации за месеците май, юни и юли на 2004 година; данъчно-ревизионен акт №1562/08.02.05 год. ; заключенията на съдебно-счетоводните експертизи; показанията на свидетелите Т, К. , свидшев, Г. М. , Г. , С. , Г. , е установено, че описаните от обвинението и в съдебните актове 30 броя фактури за доставки на стоки, за периода 01.05.04 год.- 31.07.07 год. / спр. на стр.4 от въззивното решение /, издадени на фирмата на подсъдимия Г. “Н” ЕООД, съдържат неверни данни за доставки на гориво /дизелово и бензин/ и др., а , в действителност в тях не е отразена нито сделка нито плащане. Свидетелките Т. и К. , участвали при финансовата ревизия, довела до съставянето на ДРА срещу подсъдимия, са изяснили, че такива плащания по проверените от тях 30 броя фактури, не са били извършени. Тези констатации са резултат от анализа и на данните от насрещните проверки с фирмите -доставчици по веригата на доставките, в резултат на който е прието, че плащания няма, а сделките са фиктивни, защото са със доставчици фирми на подсъдимия . Съдилищата са приели за установено, че подсъдимият не е само собственик на фирмата “Н” ЕООД , но и на фирмите Ю. ого” ЕООД , както и на фирмата “Диг”ЕООД , които последователно фигурират във веригата на доставките на горивото за фирмата му “Н” ЕООД като краен получател.становено е също, че предходни доставчици по издадените фактури от “Диг”ЕООД на “Ю” ЕООД, са други две фирми : “М” ЕООД и “А” ЕООД , които не са развивали реална търговска дейност, а са фигурирали само формално като доставчици във фактурите, подписвани от свидшев като техен формален собственик. Той е получавал заплата практически само за да подписва процесните фактури, но без реално по тях да се извършват някакви сделки. Той е установил и съдилищата са кредитирали показанията му, че дейността му се е вършела по кафенетата, където са били подписвани документи за доставки. За последните две фирми е установено, че те не са имали първични счетоводни документи за обследваните по делото доставки на гориво за процесния данъчен период, извършени за “Диг” ЕООД. По същия начин е извършено отразяване на доставки и от фирмата “О” ООД за “Ю” ЕООД, без да е установено данъчно събитие , т.е. без да е осъществена реална доставка на гориво за фирмата на подсъдимия.
Неоснователно се твърди, че при формиране на фактическите си констатации, въззивният съд не е обсъдил показанията на свид. Дшев, според който имало и някои реални сделки с гориво. Съдилищата са обсъдили установеното от У. , а то е, че дейността му като управител на посочените две дружества, се е изразявала само в подписването на документи, за което е получавал възнаграждение , без да извършва реална стопанска дейност с фирми, дори се е подписвал на празни бланки от фактури от името на посочените две фирми. Съставилите ревизионния акт свидетелки също са констатирали липсата на сделки и на плащания между фирмите “М” ЕООД и “А” ЕООД и фирма “Ю” ЕООД. От показанията на свидетеля Д управител на “М” ЕООД и “А” ЕООД, е установено, че той не е участвал в сключването на сделки от името на тези фирми , макар да е бил техен формален собственик и управител и не познава подс. Григоров.
Неоснователно се твърди , че съдилищата са дали вяра само на обвинителните доказателства, без да обсъдят оправдателните. Обратното е вярно. В мотивите на въззивното решение са обсъдени кредитираните показания на свид. Минко М. – управител на фирма “О” ООД , според който и от анализа на първичните счетоводни документи във фирмата, и от допълнителното заключение на ССЕ-за, е приспаднато данъчно задължение за действително осъществена доставка, през инкриминирания период, от тази фирма, на фирмата на подсъдимия за 29 935 литра дизелово гориво, в резултат на което, съдът е съобразил констатациите си с тези факти за дължимия по тази сделка данъчен кредит, като тези суми са отпаднали от данъчното му задължение за инкриминирания период и съответно от обвинението.
Няма нарушения при прилагането на закона.
Съдилищата са се произнесли правилно относно съставомерността на установените факти на обвинението, очертаващи деянието по измененото обвинение, направено от прокурора по чл.287, ал.1 НПК от първоначалното обвинение, като съвкупност от престъпление по чл.257, ал.3,вр. с ал.1,вр. с чл.255, ал.1,пр.2 НК/отм./ за деянието по първата СД и по чл.313, ал.2 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК, относно справки –декларации за юни и юли 2004 год., което обвинение се явява и по благоприятно по тежест на дееца, от първоначалното обвинение за съвкупност от три престъпления по чл.257 НК.
В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит.
От фактическа страна формата на изпълнение на инкриминираното деяние по чл.257 НКвр. чл.255 НК/отм./, е в укриване на данъчни задължения, чрез използване на документи с невярно съдържание – процесните данъчни декларации. Изпълнението на укриването на данъчни задължения е обективирано в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез система от действия на дееца, които са свързани с отчитането на реализирана стопанска дейност, която на практика не е осъществена . Величината на инкриминирания предмет- е критерият за наказателноправния характер на отговорността.криването на данъчни задължения е престъпно само ако те са в големи размери , по дефиницията на чл.93, т.14 НК, а в случая са и в особено големи размери , защото надхвърлят 12 хиляди лева. Абсолютната им стойност определя и престъпния характер на укритите данъчни задължения. Формата на вината на подсъдимия е установена. Тя е пряк умисъл защото подсъдимият е съзнавал и искал настъпването на целите последици, укриването на данъчни задължения чрез изградения от него механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в първичните счетоводни документи , именно с цел да удостоверят плащане, с цел данъчно облекчение, което няма правно основание.
Отговорността на подсъдимия е правилно изведена под признаците на престъпление по чл.257, ал.3,вр. с ал.1,пр.1, вр. с чл.255, ал.1,пр.2, НК/отм./, вр. с чл.2, ал.2 и чл.54 НК , тъй като размерът на укритото данъчно задължение в първата справка декларация от 12 509,13 лева е съответен на критерия на чл.93,т.14 НК за данъци в “особено големи размери”.становените фактически данни за размерите на укритите данъчни задължения в данъчните декларации за м.юни и юли 2004 год., които са под установения от закона критерий за данъчно престъпление, поради стойност на данъчното задължение под 3 000 лева/ спр. чл.93,т.14 НК/, са довели до правилност на изводите, че второто и третото деяние осъществяват не данъчно престъпление, а друг състав на престъпление – документно престъпление по чл.313, ал.2 НК и при условията на продължавано престъпление вр. с чл.26, ал.1 НК. Няма спор , че при невярното документиране се засягат отношенията свързани с документооборота, а когато то е извършено и със специалната цел да се укриват данъчни задължения, престъпния характер на деянието не зависи от размера на укритите данъчни задължения, каквато зависимост има при престъпленията срещу данъчната система. В случая се охраняват като непосредствен обект на засягане обществените отношения в документирането в данъчната сфера на дейност, независимо дали случаят се отнася до данъци в големи размери или е маловажен. Така че тяхното съвместно съществуване има своя правен смисъл.
Обстоятелствата, очертаващи инкриминираните деяния, съгласно измененото обвинение, са квалифицирани правилно под признаците на престъпните състави по чл.257, ал.3 НК,вр. ал.1,вр. с чл.255,ал.1, пр.2 НК/отм./,вр. с чл.2,ал.2 НК и чл.313, ал.2,вр. с чл.26, ал.1 НК.
В изпълнение на принципа на приложение на по-благоприятния закон по чл.2, ал.2 НК, когато до влизане в сила на присъдата последват различни закони, съдилищата са преценили правилно, че законодателните промени в уредбата на престъпленията против данъчната система са по-неблагоприятния закон, предвид санкционната част на състава, където за същото престъпление , наред с наказанието лишаване от свобода и глоба е въведено и наказание конфискация. Правилно спрямо отговорността на подсъдимия е приложена по-благоприятната редакция на чл.257, ал.3 НК,вр. ал.1,вр. с чл.255,ал.1, пр.2НК/отм./, действала до промяната.
Правилното приложение на закона от предходните съдебни инстанции налага оставяне в сила на обжалваното въззивно решение съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, поради което ВКС на РБ в настоящия състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №103/13.05.08 год. по внохд№160/08 год.на Апелативен съд гр. П., с което е потвърдена присъда №30/22.02.2008 год. по нохд№80/07 год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :