Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София 06 април 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети февруари ……….. 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ……………………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева …………………………….
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. А. Гербев ………………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров. ………………………….. КНОХД № .. 46 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от повереника на Д. М. и С. Т. – граждански ищци и частни обвинители, конституирани по НОХД № 1720/09 год. на ОС –гр.Пловдив. Атакува се въззивно решение № 248 от 08.12.10 год. по ВНОХД № 482/10 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 101 от 23.09.10 по цитираното НОХД. Сочат се всички касационни основания. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и увеличаване на наложеното наказание на подсъдимия, съответно изменяване на същото с уважаване в пълен размер предявения граждански иск.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Иска се присъждане на разноските за касационната инстанция.
Подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените в нея основания и доводи и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият В. А. е признат за виновен в това, че на 13.05.09 год. в[населено място] при управление на МПС – л.а. „Митцубиши Ланзер” с рег. № РВ 95 19 КА, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Лишен е от правоуправление на МПС на осн. чл. 343г за една година и шест месеца.
Осъден е да заплати на гражданските ищци С. Т. и Д. М. обезщетение за причинените неимуществени вреди по 30 000.00 лв., ведно с лихвите от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумите, като съдът е отхвърлил предявените граждански искове до предявения размер от по 70 000.00 лв., като неоснователни и недоказани.
Осъден е да заплати на същите и обезщетение за имуществени вреди в размер на по 500.00 лв. за всеки от тях, като са отхвърлени претенциите им над тази сума.
Съдът се е произнесъл по държавната такса и разноските, в това число и за повереника на гражданските ищци в размер на 300.00 лв.
С атакуваното въззивно решение присъдата е изменена в наказателната й част. Преквалифицирано е деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 343а, б. „б” НК и подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение. Намалени са наложените му наказания – лишаването от свобода на ДЕСЕТ месеца, а лишаването от правоуправление на ЕДНА година. В останалата й част присъдата е потвърдена. На гражданските ищци и частни обвинители са присъдени разноски в размер на 300.00 лв. за възнаграждение на повереника им.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че въззивният съд необосновано е приел наличието на оказана помощ на пострадалата от страна на подсъдимия. В това отношение и двете съдебни инстанции са постановили актовете си на базата на едни и същи фактически обстоятелства, а именно сигнализиране за ПТП от страна на подсъдимия на тел. № 166, а от свидетеля М. – на диспечера на таксиметровата служба, в която е работил, както и, че пострадалата до идването на медицинския екип е била жива и е починала в линейката по време на транспортирането й. На базата на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства от ОС –[населено място] и във въззивното производство апелативният съд е приел, че първо по време е обаждането на А. на тел. № 166, с което не само е уведомил дежурния полицейски екип на „ПП и КАТ, но е помолил и да се извика бърза помощ. Тези две обстоятелства, съобразени с тежкото състояние на пострадалата и липсата на медицински познания у подсъдимия, в конкретния случай, са достатъчни да обосноват извода, че А. е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата. Тази помощ е била своевременна и необходима, тъй като е дадена приживе на М..
Посочените фактически изводи водят до законосъобразния извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна по чл. 343а, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, т. „в” НК, в какъвто смисъл е изменен първоинстанционният акт. Преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление справедливо е довела и до намаляване на присъдата в санкционната й част. Пловдивският апелативен съд не е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което доводът, залегнал в жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, е лишен от смисъл. Двете инстанции по фактите са отчели едни и същи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От една страна са преценени: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност на подсъдимия и допуснатото съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала. От друга, са взети предвид динамиката на този вид престъпления и поведението на А. като водач преди деянието, санкциониран по административен ред. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства води до извод за справедливост на наложените наказания, като не са налице предпоставки за увеличаването им по размер.
На следващо място като нарушение на процесуалните правила се сочи противоречието между диспозитив и мотиви на решението във връзка с присъдените разноски за адвокатска защита, направени от гражданските ищци и частни обвинители. Нарушение, като посоченото, не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. От друга страна не е допуснато такова. В мотивите на решението изрично е отбелязано, че тъй като А. е признат за виновен и му е наложено наказание, освен за разноските за експертизи по делото и за държавната такса, следва да бъде осъден и за направените във въззивното производство разноски на гражданските ищци и частни обвинители за възнаграждение на повереника им – адв. Б., в размер на 300.00 лв. Тези разноски законосъобразно са присъдени, тъй като освен по тяхна жалба, въззивното дело е било образувано и по такава на подсъдимия. Между тази част на съдебното решение и диспозитива му не се констатира противоречие.
Не отговаря на истината и твърдението по жалбата, преценено като съществено нарушение на процесуалните правила, че апелативният съд не е взел отношение по доводите на повереника на гражданските ищци и частни обвинители. Запознавайки се с тази жалба, настоящата инстанция намира, че въззивната инстанция е изпълнила задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. На л. 16-17 от решението съдът е посочил защо са частично основателни съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД, предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, взел е отношение по съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, съобразил е последното с размера на предявената гражданска претенция за всеки от наследниците на М.. Обсъдил е исковете за имуществени вреди от гледна точка на представените доказателства и обоснованост и ги е съпоставил със съдебната практика по присъщите разходи за едно погребение и приетото съпричиняване. Посочил е, защо при прилагането на деликтната отговорност не следва да се включват в обезщетението и да се присъждат разсрочените във времето лихви по взет заем.
Атакуваното решение не може да бъде споделено единствено в частта му, с която е прието, че пострадалата е допринесла в по-голяма степен от подсъдимия за настъпването на съставомерния резултат, извод, различен от приетия от окръжния съд. Безспорно тя е нарушила правилата за движение. Предприела пресичане на забранен за пешеходци участък от пътното плътно. Настоящата инстанция счита, че относително по-голяма вина има подсъдимия. Като водач на МПС той е изпълнявал правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Движил се е с превишена за градски условия скорост /58 км/ч/ при наличието на знак В 26, забраняващ движението със скорост по-висока от означената, в случая 30 км/ч., съгласно протокола за оглед. Не се е съобразил с неблагоприятните фактори за движение свързани с траекторията на пътя, заслепяването от слънчевите лъчи и необходимостта от време за адаптиране на зрението при навлизането в тунела. От тук настоящият състав на ВКС счита, че присъдените обезщетения на наследниците на починалата следва да се завишат по размер от по 30 000.00 лв. на по 40 000.00 лв. за всеки един от тях. Промяната води и до съразмерно присъждане в полза на държавата и на допълнителна държавна такса в размер на 800.00 лв., за които следва да бъде осъден А..
С оглед посоченото ВКС намира, че жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители в наказателната част е неоснователна, а в гражданската – частично основателна. В този смисъл следва да се измени въззивното решение.
Във връзка с направеното с жалбата искане за присъждане на направените по делото разноски, заплатените по 1 000.00 лв. от М. и Т. адвокатски възнаграждения за повереника им и решението на касационната инстанция в наказателната и гражданската част, подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати по 200.00 лв. на всеки от гражданските ищци съобразно увеличението на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 248 от 08.12.10 год. по ВНОХД № 482/10 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА присъдените на С. К. Т. и Д. К. М. обезщетения за неимуществени вреди от 30 000.00 на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. за всеки един от тях.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Н. А. да заплати по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 800.00 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Н. А. да заплати на С. Т. и Д. М. по 200.00 лв. на всеки един от тях, представляващи разноски за възнаграждение на повереника им съобразно увеличението на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..