Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
гр.София, 10 октомври 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1232/2012 ГОДИНА
Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия А. Д. А. и от защитника му против решение № 58 от 17.V.2012 год. по внохд № 95/2012 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата от А. се възразява срещу неприемането от първоинстанционния съд на „споразумение”,както и срещу размера на наложеното наказание лишаване от свобода,което се счита за несправедливо завишено.
В жалбата от защитника са посочени със съответните им доводи всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК с алтернативни искания за: отмяна на въззивното решение и постановяване от ВКС на решение съобразно т. 9 от т.р. 1-2009 год.,ОСНК; изменяване на въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление;изменяване на въззивното решение с намаляване срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода без промяна в правната квалификация на деянието.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат направените в жалбите оплаквания.
Частните обвинители и граждански ищци В. Д. М. и Г. Д. С. искат оставяне на въззивното решение в сила.
Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания съдебен акт и също дава заключение за оставянето му в сила.
ВКС установи:
С присъда № 19 от 23.ІІ.2012 год. по нохд № 1805/2011 год. на Варненския окръжен съд А. Д. А. е признат за виновен в това,че на 16.V.2011 год. в с.Старо Оряхово,Варненска област,умишлено,с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин е умъртвил 69-годишния Д. Г. К.,за което и на основание чл. 116,ал.1,т.6 НК е осъден на 20 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор.В полза на В. Д. М. и Г. Д. С.,пълнолетни низходящи на пострадалия,са присъдени по 50 000 лв. за възмездяване на причинените им неимуществени вреди.
С обжалваното решение присъдата е изменена,като А. е оправдан по обвинението да е извършил убийството по особено мъчителен за пострадалия начин.
Въззивното решение не страда от твърдяните недостатъци,предпоставящи неговата отмяна или изменяване.
Твърдението за допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото съществено процесуално нарушение е свързано с довода,че в тази инстанция процесуално незаконосъобразно е било отказано искането от страната на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК.Твърдението е неоснователно,а отказът на съда-процесуално законосъобразен.Уважаването на такова искане предполага първо,признава от подсъдимия и з ц я л о на „фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт” и след като такова признаване липсва-а това безспорно е видно от обясненията,които А. е дал в проведеното на 22.ІІ.2012 год. съдебно заседание-провеждането на съкратено съдебно следствие по посочения ред е недопустимо.
Неоснователно се твърди неприлагане на закона,който е следвало да се приложи с неосъждането на подсъдимия за убийство,извършено в състояние на физиологичен афект.Твърдението /в касационната жалба от защитника/ изхожда от „причинени” на подсъдимия…седем на брой телесни увреждания…при това съпроводени с тежки обиди:”мангал”,псувни и други.”Доводите отчасти се покриват с установеното освен отнасящите се до телесните увреждания,представляващи незначителни по дължина и дълбочина драскотини,повечето от които,с голяма степен на вероятност,са били причинени на подсъдимия при опитите на пострадалия да се защити от нападението му,или пък от неговите,на А., действия в тясно пространство,каквото е мястото на престъплението / разяснения в съдебното заседание на 22.ІІ.2012 год. от д-р Д. Ив.Г. във връзка с експертното му заключение на л.74-77 от досъд. разсл./.Установено е-и така двете съдебни инстанции са приели-че пострадалият често се е обръщал към подсъдимия с израза „мангал”,който израз обаче А. не е разбирал,за да се обиди от него,едно,и,друго,това обръщение е било утвърдено между двамата в продължение на повече от 10 години,през които не е било пречка за повече от добрите им междусъседски отношения.Това е заявил подсъдимият в обясненията си на л. 85-87 от първ.д.,а от същите обяснения се вижда,че и отправяните от К. към А. псувни не са предизвиквали у последния каквато и да било отрицателна реакция,за да изпадне неочаквано-и това да даде повод за убийство-в предизвикано от същите изрази състояние на физиологичен афект.Наличието у подсъдимия на такова състояние,впрочем,е и експертно изключено от освидетелствалите го психиатър и психолог в дадените пред първоинстанционния съд /на л.96-97/ разяснения по експертното си заключение / на л.41-46 от досъд. разсл./,прието от страните без възражения,
Неоснователно,накрая,е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от 20 години лишаване от свобода.Предходните съдебни инстанции неправилно са счели,че единствено чистото съдебно минало на А. е обстоятелство от естество да смекчи отговорността му .Налице са още,макар и частични, самопризнания и известна трудова ангажираност,а и комплексната даденост на изброените три факта,противопоставена на отегчаващите обстоятелства-относими към личността на извършителя, тежестта на деянието като престъпление изобщо и спецификата на конкретното,всички подробно коментирани в мотивите към първо- и второинстанционния съдебни актове-идва да оправдае налагането на най-лекото по вид наказание, без да позволява обаче намаляване на срока му.
Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о.
P E Ш И :
Оставя в сила решение № 58 от 17.V.2012 год. по внохд № 95/2012 год. на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: