Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София, 27 февруари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2701/2011 година.
Производството по чл. 419 и следващите НПК е образувано по направено искане от осъдения Б. А. Г. от [населено място], за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 848 от 02.05.2011 год. по нохд № 88/2011 год. на Районен съд-Бургас, потвърдена с решение № 242 от 12.09.2011 год. на Бургаския окръжен съд, постановено по внохд № 914/2011 год.Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдено обезщетение са явно несправедливи. Иска се да бъдат отменени по реда на това производство постановените съдебни актове и осъденият да бъде оправдан, а при условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се намалят наказанието и определеното по размер обезщетение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител лично и в представените писмени бележки счита, че съдебните актове са законосъобразни, поради което искането не следва да се уважава.Претендират се направени в това производство разноски.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 848 от 02.05.2011 год. по нохд № 88/2011 год. на Бургаския районен съд Б. А. Г. е признат за виновен в това, че на 23.12.2009 год. около 18.00 часа в [населено място], причинил тежка телесна повреда-разкъсване склерата на лявото око на Х. Н. Х., довело до постоянна слепота със същото око, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С присъдата Б. А. Г. е осъден да заплати на Х. Н. Х.:
– сумата от двадесет и пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането-23.12.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до петдесет хиляди лева предявеният иск е отхвърлен като недоказан;
– сумата от шестстотин шестдесет и пет лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2010 год. до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на осъдения са присъдени направените деловодни разноски, разноските направени от частния обвинител и граждански ищец за оказана правна помощ, както и дължимата на държавата такса върху размера на уважения граждански иск.
С решение № 242/12.09.2011 год. по внохд № 914/2011 год. на Бургаския окръжен съд присъдата е потвърдена.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Заявените от осъдения основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации на въззивния съд, която е извън предмета на касационния контрол. В искането на осъдения се съдържа недоволството от начина на оценка на доказателствените източници, в т. ч. на изслушаната и приета от първоинстанционния съд единична съдебномедицинска експертиза и на гласните доказателствени средства / показания на свидетелите Н. П., Б. И. и Щ., отхвърлени от съда като недостоверни/, поради което пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 НПК.
Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.
При извършена от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК..
Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика.
След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Неоснователно е конкретното оплакване, че въззивният съд не е изследвал пълно, точно и детайлно фактическата обстановка и не е отговорил на възражението за съставомерност на деянието.
По реда на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Видно от изложените мотиви – стр. 2 – 3 и този съд е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Изложил е съображения относно твърденията му във въззивната жалба. Обсъдена е била позицията му и са посочени основанията, поради които не се възприема.
По довода за нарушение на материалния закон:
Посоченото основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото. В искането като конкретни възражения е посочено, че няма доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, а от друга страна, че е налице по-благоприятна квалификация без да се сочи по кой текст от НК и че неправилно са кредитирани част от доказателствените материали, като по този начин по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт.
Достоверността на доказателствените материали, обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство, така както не подлежи и в касационното, към които основания препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 426 НПК. Не могат да бъдат установявани нови фактически положения, поради което и не се предвижда такова касационно основание в процесуалния закон. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно – релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика.
Не могат да бъдат възприети и доводите в касационните жалби във връзка с констатациите и заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи.
В хода на досъдебното производство е бил назначен за експерт д-р К.Я.-Началник отделение „Съдебна медицина” при [фирма], на когото било възложено да даде заключение за медикобиологичния характер на полученото от пострадалия на 23.12.2009 год. телесно увреждане. Експертът представил съдебномедицинска експертиза № 158/2010 год. със заключение, че на Х. е причинена загуба на зрението с ляво око, което съответства с констатацията отразена в съдебномедицинско удостоверение № 173/2010 год. издадено от д-р П. П. от отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ-АД-Б.. По искане на защитата органът на дознанието е назначил допълнителна съдебномедицинска експертиза със същия предмет на изследване, която отново била възложена на д-р Я.. Експертът този път представил заключение противно на първото/съдебномедицинска експертиза № 323/2010 год. – л. 41 от дознанието/, че на пострадалия не е причинена загуба на зрението с ляво око, а се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За отстраняване на противоречията в двете заключения органите на досъдебното производство назначили повторна тройна съдебномедицинска експертиза с участието на офталмолог, която категорично е отговорила, че в резултат на травмата от 23.12.2009 год. Х. е получил постоянна слепота на лявото око. Това заключение на тройната експертиза с категоричност е защитено от тримата експерти пред първоинстанционния съд, които заявили, че увреждането е получено с удари с или върху тъпи предмети и добре отговаря да е получено по начина, средството и времето, посочени от пострадалия. В съдебното заседание, проведено на 21.03.2011 год. по нохд № 88/2011 год. от Бургаския районен съд, експертът д-р Я. е оттеглил заключението си по експертиза № 323/2010 год. и е заявил, че поддържа изготвената от него такава под № 158/2010 год., като се е мотивирал за това.
Фактически, с оглед заключението на единичната и тройната експертизи за характера на травмата и обективно откритите находки, съдът е приел тезата, че пострадалият е получил увреждането от падането на терена за защитна, тъй като не кореспондира с останалите доказателства по делото, а именно: с показанията на пострадалия, че е бил увреден от подсъдимия с нанесен му от него удар с твърд предмет/бухалка или дървен кол/; с показанията на съпругата на пострадалия-свидетелката Х., на която непосредствено след деянието Х. разказал за развилото се събитие и това кой го е увредил; с показанията на полицейските служители от РПУ-С. – свидетелите Н.П. и Щ., които по подаден сигнал отишли в дома на Х., при което последният им се оплакал от действията на подсъдимия и от идентичните по същество показания на свидетелката Й.. Обстоятелството, че при извършения оглед на местопрестъплението не е открито средството, с което пострадалият е бил ударен – бухалка или друг предмет със сходни характеристики, с което му е причинено телесното увреждане, не може да обори тези гласни доказателства имащи пряко отношение към доказване предмета по чл. 102 НПК и установеното авторство на деянието от подсъдимия.
В изпълнение на задължението си по чл. 303, ал. 3 от НПК, на стр. 4 абз. последен и сл. от мотивите, съдът е посочил защо не възприема за достоверни показанията на сочените от Г., допуснати и разпитани свидетели- Б. И. и Н. П., като е отбелязал, че показанията им са взаимно противоречиви, в противоречие с твърдяни от подсъдимия факти и в противоречие с останалата доказателствена съвкупност, опровергаваща защитната теза на Г. за невиновност.
При така установените факти и обстоятелства от съдилищата, изводите, че се касае за нанесена тежка телесна повреда от подсъдимия Г. на пострадалия Х. – престъпление по чл. 128 НК, са напълно законосъобразни.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:
Настоящата инстанция счита, че и това възражение с искане за намаляване размера на наказанието, без да са посочени в жалбата конкретни основания, се явява изцяло неоснователно. В тази връзка и от двете съдебни инстанции са били подложени на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца, като то е определено при превес на последните и при минимума предвиден за престъплението. Именно с оглед на това, следва да се констатира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и от там да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да се приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се определи размера на наказанието под предвидения в закона минимум. Затова и настоящата инстанция счита, че наложеното наказание с приложение разпоредбите на чл. 66 НК, се явява напълно справедливо, съобразено с данните за деянието и дееца, с целите му по чл. 36 НК.
Определеното по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди не е завишено, а е съобразено с действителните болки и страдания, произтичащи от постоянната слепота с лявото око на пострадалия. В съответствие с общоприетия обществен критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика за подобни случаи, настоящият съдебен състав счита, че присъденият размер от 25 000 лв. е напълно справедлив.
Ето защо, искането на осъдения Г. се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на този извод и направеното искане за присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Х. Н. Х., подсъдимият Б. Г. следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 750 лв. – договор за правна защита серия Б № 115212.
Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Г. от [населено място] за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 848 от 02.05.2011 год. по нохд № 88/2011 год. на Районен съд-Бургас, потвърдена с решение № 242 от 12.09.2011 год. по внохд № 914/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. А. Г., с установена по делото самоличност, ЕГН за заплати на Х. Н. Х. от [населено място], направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: