Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. София, 28 май 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 707/ 2012 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Й., подадена чрез неговия процесуален представител срещу решение № 1 от 20.01.2012г. на Софийски апелативен съд /АС/, постановено по внохд № 1228/2011г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 19.04.2011г. на Окръжен съд /ОС/ – София, по нохд № 928/2010г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, за несъблюдаване на материалния закон и за несправедливост на наложената наказателна санкция.
В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат фрагментарни съображения за дерогиране на разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, обективирано в анализа на приобщените при разследването гласни доказателствени средства и на изслушаните медицинска и химическа експертизи за причинените на Й. Й. телесни увреждания и за съдържанието на алкохол в кръвта на инкриминираната дата. Поставя се акцент на съществуващи противоречия в свидетелските показания и на налични непълноти в доказателствения материал по отношение на лицето, управляващо процесния лек автомобил „ Ауди ”, модел „ А 4 ”, с рег.№ СО 1088 АМ, довели до постановяване на осъдителна присъда, при сериозни съмнения за авторството на пътно-транспортното произшествие.
Очертава се неправилна интерпретация на квалифициращия признак – особено тежък случай на престъпното посегателство, като се декларира липса на кумулативна даденост на отегчаващи вината обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, наред с настъпилите вредни последици.
Декларира се и прекомерна завишеност на определеното на подсъдимия Й. за инкриминираното престъпление наказание, като се обръща специално внимание на младежката възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и здравословното състояние на извършителя.
При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.3 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивна инстанция, респективно ревизия в санкционната му част.
Депозирани са жалби и от частните обвинители по настоящото дело.
В касационната си жалба Б. П. и Ц. П. мотивират несъгласие с приетата за установена от съдебните инстанции фактология досежно „показването на пострадалия Б. П. през страничния прозорец на катастрофиралата кола непосредствено преди транспортния инцидент”, несъответна на събраните и проверени доказателства – твърденията на разпитаните очевидци /Р. С. и П. Л./.
Жалбата на К. З. и Р. З. е словесен израз на недоволство от лимитираните на подсъдимото лице наказания – несъобразени с предвидените в чл.36 от НК цели на генералната превенция. Предявява се искане за приложение на процесуалната норма на чл.354, ал.3, т.1 от НПК.
В съдебно заседание на 08.05.2012 година, подсъдимият Й. и договорният му защитник се явяват пред касационната инстанция, и поддържат жалбата по изложените в нея доводи и възражения.
Частните обвинители Ц. П., К. З. и Р. З. участват в настоящото производство, лично и чрез упълномощени повереници, като молят за уважаване на направените от тях искания. Процесуалният представител на Р. С. пледира за правилност и справедливост на обжалваното въззивно решение на Софийски АС.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №16 от 19.04.2011г., обявена по нохд №928/2010г., ОС – София е признал Й. К. Й., за виновен в това, че на 07.03.2010 година, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А 4”, с рег. № СО 1088 АМ, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 5,2 промила/ и в нарушение правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.3, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Р. К. З. и Б. Б. П. /на последния при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител/, и тежки телесни повреди на Р. М. С., като деянието представлява особено тежък случай, поради което на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от същия закон, му наложил наказания – ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от правоуправление.
С въззивно решение №1/20.01.2012г., Софийски АС е финализирал инциираната от подсъдимото лице и частните обвинители процедура, по внохд №1228/2011г., като изменил атакуваната присъда на първостепенния съд, чрез оправдаване на Й. Й. по първоначално повдигнатото му обвинение за реализирани нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Касационната жалба на подсъдимия Й. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При осъществената проверка ВКС не констатира незачитане на предписанията на чл.чл.13,14 и 107 от НПК за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. При стриктно спазване на визираните процесуални разпоредби, след обективно и задълбочено обсъждане на доказателствения материал, контролираната инстанция е изградила значимите за обвинителната теза фактически положения, и формирала предпоставените от тях правни изводи за инкриминираното транспортно престъпление и за неговото авторство.
Доказателствената съвкупност по делото, инкорпорирана чрез гласните и писмени доказателствени източници, и проверена с назначените съдебни медицински, химически, автотехническа, трасологична, биологична, психиатрична и комплексна криминалистична експертизи, обезпечава с изискуемия се интензитет предявеното от прокурора обвинение и опровергава релевираната в жалбата недоказаност по отношение на лицето, управлявало участващия в пътното произшествие л.а.„Ауди”, с рег. № СО 1088 АМ.
Разпитан в хода на досъдебното разследване и пред първостепенния съд пътувалият в процесното моторно превозно средство пострадал – Р. С., правдиво разказва за възникнал между Б. П. и Й. Й., в ранните часове на 07.03.2010г., пред дискотека в гр. Драгоман конфликт, свързан с управлението на притежавания от последния автомобил, но е категоричен че подсъдимият се е качил на шофьорското място и е „карал колата” по времето на инкриминирания транспортен инцидент.
Заявеното от посочения свидетел-очевидец кореспондира с показанията на А. К., А. А. и П. Л., присъствали на разразилия се спор, и безпристратно, последователно и еднопосочно пресъздаващи своите възприятия за периода, непосредствено предхождащ станалото пътно-транспортно произшествие с фатални последици.
Младежите изчерпателно описват ситуирането на лицата в л.а. „Ауди ” , в момента на тръгването им от нощното заведение към гр.Сливница] /Й. Й. се качил на мястото на водача, зад него седнал Б. П., на предна дясна седалка бил Р. З., а отзад – Р. С./, като К. и А. добросъвестно предлагат последващите си впечатления за поведението на П., показал се до кръста от задния ляв прозорец на движещото се с висока скорост моторно превозно средство, при предприетата от подсъдимия минути преди тежката катастрофа маневра изпреварване, и за техните спонтанни реакции, с репликата „Б. е луд”.
Установеното чрез гласните доказателства намира необходимата убедителна подкрепа и в изслушаните по делото експертни заключения. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по естество действия /проучвания и изследвания/, при които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата, чрез даване на основани върху събрания доказателствен материал заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти.
При съобразяване с правната природа на експертизата в наказателния процес са ценени компетентните мнения на вещото лице – съдебен медик д-р Т. Б. за медико-биологичните характеристики на телесните увреждания на Й. Й. и за механизма на причиняването им. Те очертават, че кръвонасядането на дясното бедро е с характерна форма и локализация, което може да се получи при удар на крака в скоростния лост, а счупването на дясната ладиевидна кост е резултат от директен удар в областта на дланта при едновременно разгънато положение на гривнената става, обяснимо при захват на волана и директен удар на същия в дланта.
В контекста на изложеното несъстоятелни са лансираните от защитата възражения за проявена от съда тенденциозност при доказателствения анализ, обусловила недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление. В лимитирания от коментираната доказателствена маса обхват, изолирани, голословни и лишени от конкретика, относима към разисквания казус, са волеизявленията на свидетеля Ч. К., допуснат по настояване на защитата на подсъдимото лице. Те отразяват ситуация на вербален и жестикуларен сблъсък между трима непознати младежи, вблизост до лек автомобил „Ауди А 4”, при сериозна неяснота относно времето и мястото на случилото се, и при липса на доказана идентичност с участвалите в инкриминираното пътно-транспортно произшествие лица.
Неубедителни са и показанията на Й. К. и Н. В., сугестиращи причинени на подсъдимия травми при неговото транспортиране от МБАЛСМ „Пирогов” до болница ”Свети Н.” и по време на последващото му лечение в клиниката. Описаните от посочените свидетели увреждания, получени вследствие на падане на Й. в автомобила на „Бърза помощ” и при свличане от болничното легло, за което бил вързан в областта на китките, поради провокираното от тежкото състояние след катастрофата буйство, преценени в корелация с отразените в съдебната експертиза по делото обективни медицински находки, не обосновават кредит на доверие.
Изготвено въз основа на приложената медицинска документация, съставена при постъпването на Й. в МБАЛСМ „Пирогов” и съпътстваща проведеното от 07.03.2010г. до 22.03.2010г. в болничното заведение лечение, и след извършен на 24.03.2010г. личен преглед, визираното съдебномедицинско заключение очертава телесни повреди, сред които констатираните кръвонасядане на дясно бедро и счупване на дясна ладиевидна кост, получени в предхождащия приема на лицето в неврологична клиника на болница ”Свети Наум.” период. Последното индицира на несъстоятелност на възраженията на процесуалния представител на подсъдимия за неиздържаност на експертизата, с критични забележки относно момента на изготвяне /20 дни след пътното произшествие/ и за нейната несъответност на действителното положение на нещата, при съпоставяне с депозираното от Й. К. и Н. В..
Съмнения в категоричните изводи на съда, че Й. Й. е лицето, управляващо процесния лек автомобил „ Ауди А 4 ”, с рег. № СО 1088 АМ на инкриминираната дата, не предпоставя и акцентираният от защитата аргумент за наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 5,2 промила, изключваща двигателни функции на човешкия организъм.
Интерпретацията на установеното с метода на хромографията от съдебнохимическа експертиза №А-162/11.03.2010г. количествено съдържание на етилов алкохол в кръвта на Й. Й., при съотнасяне с разказите на свидетелите Р. С., А. К., А. А. и П. Л., и при съобразяване с обективираните научни мнения в психиатричното заключение и дадените към него разяснения, не опровергава доказателствения интензитет на авторството на престъплението.
В съдебно заседание на 25.01.2011г. разсъжденията на вещото лице-психолог Л. П. и направените въз основа на тях умозаключения са недвусмислени досежно обстоятелството, че състоянието на обикновено алкохолно опиване – тежка степен, в което е бил подсъдимият по време на транспортния инцидент, не води до невъзможност да извършва физически движения. Експертът изрично подчертава, че алкохолното повлияване на човешкия организъм и свързаните с това отклонения, са строго индивидуални и зависят от биологичните особености на лицето при преработка на алкохола, като допълва, че Й. е млад мъж, с адаптивни способности и толеранс при приема на спиртни напитки, което означава че организмът му се „справя добре” при разграждането и преработката на доказаното количество алкохол.
Промяна във формираното вътрешно убеждение по отношение на авторството на инкриминираното деяние не внасят и доводите за доказателствена непълнота, изразяваща се в отказ на съдебните инстанции да допуснат комплексна автотехническа, съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, която да преодолее „съществуващите предположения”, че подсъдимият Й. е причинил пътно-транспортното произшествие.
Назначените по делото и изслушани в хода на съдебното следствие медицински, химически, автотехническа, трасологична, биологична, психиатрична и комплексна криминалистична експертизи, осигуряват в достатъчна степен яснота на включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, и подлагат на обективна проверка установените чрез свидетелските показания факти, допринасяйки за доказване на повдигнатото срещу Й. Й. обвинение по изискуемия несъмнен и безспорен начин.
Категоричната доказателствена обезпеченост на обвинителната теза мотивира липса на процесуална необходимост от приобщаване по делото на претендираното от защитата комплексно експертно заключение, поради което и депозираното доказателствено искане не е уважено от съда.
При упражняване на правомощията, предоставени от инстанционния контрол, настоящият състав намира за неоснователни и бланкетно релевираните оплаквания за дерогиране на приложимия материален закон.
Описаната и доказателствено обоснована фактология по делото, сочи на осъществено от Й. Й. престъпно деяние, субсумиращо се от разпоредбата на чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Подсъдимият при управление на моторно превозно средство – л.а. „Ауди А 4”, с рег. №СО 1088 АМ, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 5,2 промила/ и в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Р. З. и Б. П. /на последния при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител/, и тежки телесни повреди на Р. С.. Инкриминираното поведение обуславя и оспорваната от защитника на подсъдимия обективна и субективна съставомерност на неправомерното посегателство, при очертаната правна квалификация- особено тежък случай.
Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс квалифициращ признак – особено тежък случай на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл.93, т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца.
Конкретиката в казуса, обективираща неправомерни действия, реализирани чрез грубо нарушение на правилата за движение по пътищата-управление с превишена скорост /160-170 км/ч/ и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 5,2 промила, неминуемо довели до смъртта на двама младежи и тежки телесни повреди /осакатяване на ляв и десен крайник на деветнадесетгодишния Р. С./, предпоставя заключение за тежест на инкриминирания акт, надхвърлящ параметрите на типичното общественоопасно деяние, което разпоредбата на чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.”Б” от НК запретява като престъпление от този вид.
В разисквания смисъл е поставен професионален акцент на кумулативното наслагване на квалифициращи обстоятелства и е проявен юридически усет при коментара на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта в обхвата на общата престъпност, и на причинените при осъществяването им реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащи органи. Своеобразни престъпни деяния с оглед механизма на извършване, представляващ опасност за защитените права и ценности на мнозина хора, и предвид настъпилите вредни последици за живота и телесната неприкосновеност на гражданите, за тяхното имущество, тези неправомерни посегателства мотивират висока степен на социална укоримост
В обсега от фактическите и юридически съображения, подкрепящи формираното вътрешно убеждение на контролирания съд, не са игнорирани и съдържимите се в доказателствения материал по делото фактически данни за личността на извършителя на инкриминираното деяние, проектирана в облика на очертаната престъпна дейност и в рамките на приложената справка от КАТ за предходни нарушения на ЗДвП, санкционирани по административен ред. Те сочат на демонстрирана от подсъдимия упоритост в процесния ден, при управление на автомобила си с висока скорост, независимо от пияното състояние, в което се е намирал и въпреки опитите на приятелите му да бъде възпрян, и индицират на неговата недисциплинираност като водач на моторно превозно средство, незачитащ нормативните преписания за движение по пътищата и неспазващ установените чрез тях правила.
Визираните обстоятелства, очертаващи характера на инкриминираното престъпление, особеностите на охранявания обект и високата степен на лична опасност на дееца, обосновават правилна трактовка на чл.93, т.8 от НК, при лимитиране правните очертания на престъпния акт.
По справедливост, при съблюдаване тежестта на инкриминираното престъпно деяние и личността на извършителя, при условията на чл.54 от НК е диференцирана и наказателната отговорност на Й. Й. по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.”Б”, пр.2, вр. с чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК.
При индивидуализация на наложените наказания – ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода и СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, са взети предвид времето, мястото и начина на извършване на противоправното посегателство, с отдаване на нужното значение на реализираното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на произтичащите от него непоправими общественоопасни последици; обсъдени са кумулираните съставомерни признаци – пияно състояние на дееца /при количествени измерения – 5,2 промила/, настъпилите смърт и телесни повреди на повече от едно лице и особената тежест на случая; отчетени са фактите, сочещи на съпричиняване от неизвестен по делото извършител и от пострадалите лица, които са имали ясни възприятия по отношение на употребилия алкохол и видимо нетрезв водач на автомобила и въпреки това позволили да бъдат транспортирани от него, като Б. П., при управлението на процесната кола и преди инцидента, се показал над кръста през прозореца.
Определените наказателни санкции са съответни и на данните за личността на подсъдимия – младежката възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристики, физическото и психическо здраве, и предходните административни нарушения, които анализирани в логическа взаимовръзка с очертаващите облика на престъплението обстоятелства; и ценени в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция, не налагат тяхното редуциране.
НЕОСНОВАТЕЛНИ са и жалбите на частните обвинители.
По касационната жалба на Б. П. и Ц. П..
Установеният регламент на настоящия инстанционен контрол мотивира заключение за недопустимост на подадената жалба, с която се изразява несъгласие с описаната в атакувания съдебен акт фактология досежно неправомерното поведение на пострадалия П., непосредствено преди пътно-транспортното произшествие, некореспондираща на събраните и доказателства/твърденията на разпитаните Р. С. и П. Л./ Естеството на визираните възражения, насочени към опровергаване на каузалния принос на жертвата на престъпление и обект на обстоен, задълбочен доказателствен коментар от първостепенния и въззивен съд при изграждане на релевантните за обвинението фактически положения, индицира на необоснованост, неотносима към касационните правомощия.
Върховният съд не може да подменя вътрешното убеждение на съдебните инстанции по включените в предмета на доказване, обстоятелства. Същият не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролирания съд фактически положения, доколкото не се сочат и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствения материал. Предявените и поддържани в настоящото производство доводи, че съдържанието на сочените гласни доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в първоинстанционната присъда и въззивно решение обуславя заключение за неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена съвкупност, което е извън обсега на компетентността на ВКС.
По касационната жалба на К. З. и Р. З..
Предложената от касационната инстанция аргументация, във връзка с релевираната от защитата явна несправедливост на наложените на Й. Й. наказания, предпоставя несъстоятелност и на предявените от частните обвинители бланкетни оплаквания за прекомерна заниженост на санкциите подсъдимото лице, и неоснователност на съпровождащата ги претенция за тяхното увеличаване, при условията на чл.354, ал.3, т.1 от НПК.
Въззивният съд е обсъдил обективно и всестранно конкретиката по делото, касаеща инкриминираното престъпление и внимателно анализирал доказателствата досежно личността на неговия извършител – правнозначими за диференциране на наказателната отговорност, като убедително заключил, че лимитираните санкционни последици са от естество да удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция, и да обезпечат предупредително-възпиращото и поправително-възпитателно въздействие спрямо съпричастното към неправомерното транспортно посегателство лице, и да гарантират същото по отношение на останалите членове на обществото.
По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е изменена присъда №16 от 19.04.2011г. на ОС – София, по нохд №928/2010г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1 от 20.01.2012г., постановено по внохд №1228/2011г., по описа на Софийскии АС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.