1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр. София, 5 януари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Фиданка Пенева
при участието на секретаря Лилия Гаврилова и
на прокурор от ВКП – Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 2401/2011г.
Производството е образувано по искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК , вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т.3 НПК за възобновяване на внохд № 252/11 г. на Окръжен съд гр.Благоевград , по което с решение №246/03.08.2011 г. е потвърдена присъда №1194/10.05. 2011 г. по нохд№497/2010 год. на Районен съд гр.Сандански, изготвено от адвокат А. А. – Т., упълномощен защитник на осъдената З. А. Д..
Акцентира се на допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на осъдената, тъй като още в обвинителния акт не е конкретизирана стойността на предмета на престъплението. Липсва пълно описание на правнорелевантните факти по повдигнатото обвинение. Съдилищата са дали вяра на свидетелите В. и М. – служители на МВР, които не са от кръга на лицата по чл.118, ал.1,т.3 НПК. Констатациите им са основани на противоречивите им показания, поради което обективната истина е неизяснена. Игнорирани са данните от протокола за оглед, от който е следвало да се установи , че не е имало никаква видимост от мястото, където тези двама свидетели са се намирали , за да възприемат фактите за които свидетелстват. Наркотичното вещество е предадено от съпруга на осъдената- свид.Д., въз основа на акт, който няма процесуална стойност. Сочи се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, както и това, че наказанието не е съобразено с чистото съдебно минало на дееца и положителните и професионални и характеристични данни. Иска се възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените съдебни актове за отстраняване съществените процесуални нарушения. Алтернативно се иска намаляване наложеното на осъдената наказание.
В съдебно заседание на настоящата инстанция осъдената З. Д. , редовно призована не се явява, за нея – упълномощеният защитник адвокат Н. Т. моли да бъде уважено искането по съображенията, развити в него.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Възраженията в искането са идентични с тези във въззивната жалба на които е отговорено аргументирано.Несъстоятелни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на осъдената. Липсват данни за намаляване наложените й наказания.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от оправомощен процесуален субект в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.
С първоинстанционната присъда по нохд № 497/2010 год. на Санданския районен съд подсъдимата З. А. Д. е призната за виновна в това, че на 13.01.2010 год., в дома й, в [населено място], общ. Струмяни, без надлежно разрешително по чл.32, ал.1 от ЗКНВП е държала високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, разпределено както следва: в обект № 1 с нето тегло 500 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,29% ; в обект № 2 с нето тегло 495 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,46% ; в обект № 3 с нето тегло 495 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,68%, ; в обект № 4 с нето тегло 490 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,49% и в обект № 5 с нето тегло 495 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,42%, поради което и на основание чл.354а, ал.З, пр.2, т.1, пр.1 и чл.54 от НК е осъдена да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години. Постановено е и отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество, предмет на престъплението, а в тежест на осъдената са възложени разноските от 165 /сто шестдесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
По жалба от защитата на подсъдимата З. Д. срещу присъдата е образувано внохд № 252/11 г. на Окръжен съд гр.Благоевград, по което с решение №246/03.08.2011 г. е потвърдена присъда №1194/10.05. 2011 г. по нохд№497/2010 год. на Районен съд гр.Сандански .
Проверката , извършена от настоящата инстанция установи, че не са допуснати основания за възобновяване на делото.
Събраните доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика.Осъждането на молителката почива на доказателствена основа, събрана и проверена по реда на НПК, поради което липсва съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт. ВКС не намира повод да се разграничи от аргументите , развити в мотивите на решението на въззивната инстанция в отговор на идентичните оплаквания и доводи на защитата, развити и в настоящото производство.
В обвинителния акт са посочени всички обстоятелства, изискуеми за съдържанието му, съгласно изискванията по чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, поради което осъдената е имала пълната възможност да се запознае с характера и причините на повдигнатото срещу нея наказателно обвинение за престъпление по чл.354а, ал.З, пр.2, т.1, пр.1 НК. Наркотичното вещество, предмет на престъплението е описано в обвинителния акт по вид, количество и съдържание на активния наркотично действащ компонент – характеристики, които са строго индивидуализиращи предмета на престъплението и представляват признаци от обективната страна на състава. Следователно предметът на инкриминираното деяние като елемент от съставомерните обективни признаци на престъплението по повдигнатото обвинение е описан в обвинителния акт и подсъдимата се е запознала с него, поради което не е било ограничено правото й на защита. Липсата на описание на цената на наркотичното вещество не представлява съществено процесуално нарушение, защото стойността му е изводима от наличните индивидуализиращи го характеристики, каквито са очертаното количество и вид на наркотичното вещество. Съдилищата по фактите са се позовали на МПС№23/29.01.98 год. относно издадените за нуждите на съдопроизводството нормативно фиксирани цени на наркотичните вещества, което обстоятелство налага определянето им по силата на закона, а не на базата на оценка въз основа на променливи икономически и пазарни фактори. В съдебното производство защитата е имала и възможността в рамките на публичния и състезателен процес да наведе доводите си и направи доказателствени искания като оспори вида , размера и стойността на инкриминирания предмет.
Не са налице съществени процесуални нарушения и с допускането в качеството на свидетели полицаите М. и В.. На инкриминираната дата, освен тях , в дома на З. Д. са присъствали и полицейските служители И. Т. и С. М., които са извършили проверка въз основа на оперативен сигнал за държане на наркотични вещества. Установено е , че М. и В. са наблюдавали поведението на Д., когато са влезли в дома й за проверка. Видели са изкачването й на втората стълбищна площадка на къщата, носейки в ръцете си черен непрозрачен найлонов чувал , който Д. е изхвърлила през терасата на двора. Техните показания са обсъдени наред с данните от протокола за оглед, според който на двора е намерен разкъсан чувал, от който се подавали пет броя по-малки найлонови торби, пълни със суха растителна маса. Освен тези данни, съдилищата са разполагали и с данните от протокол за полеви наркотест, с индикация за химическа реакция на процесната намерена в чувала растителна маса, отговаряща положително на съдържание на канабис. Събраните гласни и писмени доказателствени източници са обсъдени и с данните от заключението на СФХЕ-за съгласно което изследваните представителни проби от петте броя по-малки найлонови торби са от марихуана, като наркотичното вещество в отделните пет броя обекти , съответно от : обект 1 от 500 гр. е 5,92% ; от обект две от 495 гр. е 9,46% ; от обект три от 495 гр. е 6,68% ; от обект четири от 490 гр. е 6,49% и от обект пет от 495 гр. е 7,42%.
Показанията на двамата полицаи М. и В. са ценени внимателно и наред с всички останали доказателствени източници, както изисква чл. 107 , ал.5 НПК, поради което голословно се твърди , че те са източник на противоречиви фактически данни и са недостоверни.
Съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите М. и В., които са намерили подкрепа и в показанията на свидетелите Т. и М., които са установили падналия на двора , разкъсан черен чувал. В същата посока са били потвърдени и фактите, изнесени от показанията на поемните лица – С. и С., които са възприели и възпроизвели обстоятелствата при провеждане на огледа на местопроизшествието – мястото на намиране на разкъсания черен найлонов чувал – в двора на къщата и находящите се в него още пет бр. други торбички със суха растителна маса, която е реагирала положително на канабис от проведения тест. Съдилищата внимателно са анализирали и обясненията на подс.Д., които , заедно с показанията на свид.Д. – нейн съпруг, са останали изолирани напълно от всички останали доказателствени източници.
Поради това, напълно голословно се твърди в искането, че констатациите на съдилищата по фактите от предмета на делото не отговаряли на обективната истина или били резултат от противоречиви и недостоверни доказателствени средства.
Несъстоятелни са доводите , че полицейските служители не са могли да свидетелстват в процеса, тъй като , според защитата, те не попадат сред лицата по чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК. Вярно е точно обратното. Тези служители на МВР не са участвали в разследването в каквото и да било процесуално качество. От друга страна, те са присъствали при извършването на процесуално-следствените действия без да бъдат участници в тях и са възприели информация от местоизвършване на деянието. Следователно допускането им в качеството на свидетели освен, че е процесуално издържано, е необходимо и наложително, при положение , че именно тези лица са възприели непосредствено фактите относно поведението на осъдената Д. и връзката им с инкриминирания предмет. Протоколите за оглед на местопроизшествие , придружен с фото-албум и протокола за доброволно предаване на веществени доказателства са съставени в съгласие с чл. 156 и чл. 159, ал. 1 НПК. Правното основание за доброволно предаване (спр. на л.4-л.5 от досъд.произв.) на веществени доказателства е налице. Извършването на действието няма принудителен характер. Протоколът е изготвен според чл. 128 и чл. 159, ал. 1 НПК и е надлежно приобщен в съдебната фаза по реда на чл.281 НПК като писмено доказателство. Той е съставен и подписан от разследващият полицай и от свид. Д. , което е отразено в протокола като лице , действащо доброволно по предаването на процесните пет броя торби с растителна маса.
Наложеното наказание на осъдената е справедливо.
Смекчаващите отговорността обстоятелства на осъдената не са многобройни, или пък някое от тях да е изключително. Наказанието е законосъобразно индивидуализирано като е даден приоритет на добрите характеристични данни и на останалите смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. Определеното наказание „лишаване от свобода” от една година и шест месеца, отложено за изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, по размер е към минимума на предвиденото в санкционната част от състава на престъплението. Същото е и с кумулативната санкция „глоба” от две хиляди лева, която е в минималния й размер, предвиден за деянието. ВКС споделя изцяло аргументираните изводи на съдилищата при оценката на фактическите данни за тежестта на извършеното и за степента на обществена опасност на осъдената Д.. Завишеното количество на предмета на престъплението определя неговата завишена степен на обществена опасност и не налага ревизия на наказанието на осъдената с проява на още по-голямо снизхождение, от стореното от инстанциите по същество.
Предвид тези съображения, ВКС в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване, изготвено от защитата на осъдената З. А. Д., на производството внохд № 252/11 г. на Окръжен съд гр.Благоевград , по което с решение №246/03.08.2011 г. е потвърдена присъда №1194/ 10.05.2011 г. по нохд№497/2010 год. на Районен съд гр.Сандански.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :