Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
гр.София, 10 октомври 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Фиданка Пенева
при секретар Иванка Илиева и с участието
на прокурор от ВКП – Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 1606/11г.
Производството пред ВКС е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Апелативна прокуратура гр.Велико Търново с касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК против присъда №76 ОТ 14.03.2011 г. по внохд №6/2011 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр..ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
С атакуваната присъда Е ОТМЕНЕНА изцяло присъда от 24.09. 2010 год. по НОХД № 729/2009 год. на РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, образувано по жалба на подсъдимите, Д. Д. Д. и М. Р. М., чрез защитата им, с която подсъдимите са били признати за виновни, както следва: подс. Д. – по чл. 219 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 2 , ал. 1 НК , по чл. 254а , ал. 2 предл. 1, вр. с ал. 1 от НК и по чл.311, ал.1,вр. с чл.26 НК, а подсъдимия М. М. е признат за виновен по чл.311, ал.1, вр. с чл.26 НК. Вместо първоинстанционната присъда е постановена въззивна присъда със следното съдържание:
– подсъдимият Д. Д. Д. Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНОВЕН в това, да не е положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и да е нарушил чл. 32, вр. с чл. 4 ал. 2 от Закона за общинските бюджети ; чл. 5 ал. 2 т. 1 – 3, чл. 6 ал. 1, чл. 7 ал. 1 т. 3, 4 и 9 и чл. 13 ал. 3 т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството – целевите средства в размер на 8 067.86 лв. предоставени на Община [населено място] могили по Националната програма на Министерство на образованието и науката – „Оптимизация на училищната мрежа“ за 2008 година за ремонт на класните стаи в СОУ „Св.св.К. и М.“ гр. “Две могили”, обл.Русенска и от това да е последвала значителна щета за Републиканския бюджет /на Държавата / в размер на 8 067.86 лв., като деянието да е извършено умишлено и несъдържащо признаците на по-тежко престъпление – и е оправдан по обвинението по чл. 219 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 2 ал. 1 от НК;
ПРИЗНАТ Е ЗА НЕВИНОВЕН в това, на 14.10.2008 год. в качеството на длъжностно лице – кмет на [община] могили, обл. Русенска, да е нарушил бюджетен закон – § 77, ал. 1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2008 год. / отм /; чл. 32, във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 35 ал. 5 от Закона за общинските бюджети; чл. 44 ал. 2 от Закона за устройството на Държавния бюджет и да се е разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 53 996.16 лв., предоставени от Национална програма на Министерство на образование и науката „Оптимизация на училищната мрежа“ за 2008 година на Община “Две могили”, не по предназначението им -„преасфалтиране на спортна площадка в СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили, обл. Русенска, като от това да са настъпили вредни последици за държавата в този размер и поради малозначителност на деянието, което не е общественоопасно и на основание чл. 9, ал. 2 предл. 1 НК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 254а , ал. 2 предл. 1, вр. с ал. 1 от НК ;
ПРИЗНАТ Е ЗА НЕВИНОВЕН, че през периода 13.08. 2008 г. – 13.02.2009 год. при условията на продължавано престъпление, на три пъти в [населено място] могили, обл. Русенска в качеството на длъжностно лице – кмет на [община] могили, обл. Русенска, в кръга на службата си да е съставил четири официални документа, с които да е удостоверил неверни обстоятелства, а именно: протокол № 1 обр. 19 с дата 13.08. 2008 г. – че е извършил проверка на изпълнените видове СМР отразени в него и че същите са извършени по посочените количество, цена и стойности; Протокол № 2 обр. 19 с дата 13.08. 2008 год. – че е извършил проверка на изпълнените видове СМР отразени в него и че същите са извършени по посочените количество, цена и стойности; Протокол № 3 обр. 19 с дата 13.08. 2008 год. – че е извършил проверка на изпълнените видове СМР отразени в него и че същите са извършени по посочените количество, цена и стойности ; фактура № 464/ 13.08. 2008 год. със страни фирма [фирма] [населено място] /изпълнител/ и Кметство Две могили /получател/ – че той е получил извършени СМР по протокол обр. 19 за м. август 2008 год. № 1, № 2, № 3 за сумата от 9 233.52 лева – с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за горните обстоятелства и е опразван за престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК .
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН , че е съставил два официални документа, като удостоверил неверни обстоятелства в тях , а именно: в „Бюджет на програмата и изпълнение на разходите към 15.10.2008 г. по модул „Оптимизиране на училищната мрежа“ – са извършени следните строително-ремонтни работи в СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили : шпакловане и боядисване на класни стаи и част от коридорите на стойност 10 737.00 лева и преасфалтиране на спортната площадка на стойност 53 996.00 лева, както и в Справка за изпълнение на бюджета на програмата по модул „Оптимизиране на училищната мрежа“ към 31.12. 2008 год. – че са извършени следните строително ремонтни работи в СОУ „Св.св. К. и М.“ [населено място] могили: шпакловане и боядисване на класни стаи и част от коридорите на стойност 10 737.00 лева и преасфалтиране на спортната площадка / доизграждане на спортна площадка/ на стойност 53 996.00 лева, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и случаят е маловажен – престъпление по чл. 311 ал. 2 от НК като на основание чл. 78 а от НК / ред. до 2010 год./ е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лева в полза на Държавата като е признат за невинен и е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 311 ал. 1 НК .
ПОДСЪДИМИЯТ М. е признат за виновен в това, че през периода 13.08. 2008 г. – 23.06. 2009 г. в [населено място] могили обл. Русенска при условията на продължавано престъпление на три пъти в качеството си на длъжностно лице – старши експерт инвестиционна политика в общ. Две могили, обл. Русе в кръга на службата си съставил официални документи в които удостоверил неверни обстоятелства – с протокол № 1 обр. 19 от 13.08. 2008 г. в частта, че посочените видове СМР са приети на 11.08. 2008 г.; протокол № обр. 19 с 13.08. 2008 г. в частта че посочените видове СМР са приети на 11.08. 2008 г.; протокол № 3 обр. 19 с дата 13.08. 2008 г. в частта че посочените видове СМР са приети на 11.08. 2008 г. като случаят е маловажен – престъпление по чл. 311 ал. 2 НК като на основание чл. 78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 / хиляда/ лева в полза на Държавата и е признат за тенивонет и е оправдан по обвинението по чл. 311 ал. 1 НК
На основание чл. 189 ал. 4 НПК са присъдени разноските по делото.
С касационния протест се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от ВтАС , съгл.чл.354, ал.1,т.4 вр., ал.3,т.1- 3 НПК. В протеста се изтъкват следните доводи:
Допуснати са съществени процесуални нарушения. Има противоречие между оправдателната и осъдителна части в диспозитива и мотивите на присъдата. Оправдаването на подс.Д. по обвиненията за престъпления по чл. 219, ал.3 НК и по чл. 254а, ал. 2 НК е фактически и правно несъвместимо с осъждането на Д. за престъпление по чл. 311, ал.2 НК за лъжливо документиране в инкриминираните два официални документа : “Бюджет на програмата и изпълнение на разходите към 15.10.2008 г. по модул „Оптимизиране на училищната мрежа” за извършени строително-ремонтни работи в СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили” – шпакловане и боядисване на класни стаи и част от коридорите на стойност 10 737.00 лева, и в “Справка за изпълнение на бюджета на програмата по модул „Оптимизиране на училищната мрежа“ към 31.12. 2008 г. – преасфалтиране на спортната площадка на СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили “ на стойност 53 996.00 лева. Неверните данни в тези документи обективират извършването на деянията по пункт първи и втори на обвинението. Невярно отразените данни за изразходването на целевите субсидии за ремонт на класните стаи в СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили са съществена част от обстоятелствата, очертаващи фактическия състав на безстопанственост по чл. 219, ал.3 НК. Двата документа отразяват невярно факта и за мястото и начина на изразходването на бюджетната субсидия за преасфалтиране на спортната площадка на СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили, което е инкриминирано от обвинението под признаците на чл. 254а, ал.2 НК.
Липсват мотиви в отговор на основни въпроси от съдържанието на присъдата. В диспозитива на оправдателната част на присъдата не е посочено времето и мястото на престъплението, както и специалната правосубектност на дееца като длъжностно лице. Не е посочено при коя от хипотезите по чл. 93, т.1 НК е длъжното качество на подсъдимия Д. и на подсъдимия М.. Нарушен е чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 4 ,вр. чл. 301НПК.
Съдът не е установил съществени обстоятелства от предмета на доказване по пунктове първи и втори на обвинението. Не са ясно формулирани констатациите му: има ли неизпълнени строително-ремонтни работи от фирма [фирма] и от тях настъпила ли е щета за Община “Две могили” ; налице ли е знание на подсъдимия Д. за неизпълнените ремонтни работи от фирма “Б.” и за причинената щета от това на общината. В мотивите няма ясни констатации за поведението на кмета Д. относно начина на управлението и стопанисването на поверените му средства, представляващи делегирани от държавата субсидии с конкретна цел . Липсват изводи как е изпълнявал задълженията предвидени в нормативните актове посочени от обвинението за управлението на финансовите средства с целеви характер ( спр. чл.32, във вр. с чл.4 , ал.2 от ЗОБ, чл.5, ал.2, т.1-3, чл.6, ал.1, чл.7, ал.1, т.З, 4 и 9 и чл. 13, ал.З, т.5 от ЗФУКС и чл.4, ал.З от ЗС). Липсват основани на оценка на данните от доказателствените източници какво е поведението на кмета Д. от момента на намирането на изпълнителя на ремонтните работи в местното училище и приемането на офертата на [фирма], до приемане изпълнението на извършените строително-ремонтни работи, при положение, че първоначалната оферта на [фирма] не съдържа описание на броя на ремонтираните помещения и за обема и стойността на услугата за конкретните обекти на договора за изработка. Функционирала ли е по този начин утвърдената от самия подсъдим и задължителна за всички, система за финансово управление и контрол ? Въпреки данните по делото, че свършената работа е за 2 433, 03, а за нея са платени 9 233, 52, лв., липсват констатации относно характера на разликата от 6 800, 49 лв. Има ли неоснователно платени средства на фирмата по разпореждане на подсъдимия?
Не са ценени според тяхното действително съдържание писмените и гласните доказателствени средства, изясняващи поведението на подс.Д. по повод управлението, стопанисването и отчитането на поверените му целеви средства от държавния бюджет за ремонт на училището и за преасфалтиране на спортната площадка в същото училище.
За нарушения на материалния закон се изтъкват: неправилна правна оценка на установените по делото факти и по трите пункта на обвинението; неправилно е прието, че липсват признаците на престъпление по чл.219, ал.3 НК; незаконосъобразно е приложен чл.9, ал.2 от НК по отношение обвинението за престъпление по чл.254а, ал.2 НК; не е ясно кои са правните изводи на съда – тези за несъставомерно деяние по чл.254а НК или за малозначителност на деянието. Обществената опасност на деянието неправилно не е обсъждана към датата на извършването му 14.10.2008 год., а към един последващ момент. Незаконосъобразно въззивният съд е счел, че липсва престъпен умисъл за четирите документа, от инкриминшираните шест броя документи : 3 бр. протоколи “образец №19” с дата от 13.08.2008г. и фактура № 464/13.08.2008год., със страни [фирма], [населено място] (изпълнител) и Кметство “Две могили” (получател) . Неправилни са изводите за маловажен случай по чл.93,т.9 от НК на престъплението по обвинението по чл.311, ал.2 НК за 2 двата официални документа, съдържащи отчет за използването на целевите субсидии. Липсва извод дали е налице идеална или реална съвкупност, или продължавано престъпление по отношение на инкриминираните два документа.
Твърди се явна несправедливост на наказанието, наложено по чл.311, ал.2 НК на подс.Д. като неправилно квалифицирано под признаците на маловажен случай и поради това твърде занижено по вид и размер.
Протестът срещу присъдата и в частта за подсъдимия М. Р. М. е единствено за допуснато нарушение на закона с преквалифициране на деянието от основния състав по чл. 311, ал.1 НК, в маловажен случай по чл. 311,ал.2 НК за извършените три документи престъпления. Твърди се и явна несправедливост на наказанието по вид и размер, с искане за отмяна на присъдата , и връщане делото за ново разглеждане.
ПРОТЕСТЪТ СЕ ПОДДЪРЖА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ и моли да бъде уважен.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Д. СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ПОДСЪДИМИЯТ М. М. НЕ СЕ ЯВЯВА РЕДОВНО ПРИЗОВАН.
ЗА ДВАМАТА СЕ ЯВЯВА АДВОКАТ Е. Т., който оспорва протеста като неоснователен и иска оставяне в сила въззивната присъда . В мотивите на присъдата на ВТАС е посочено времето и мястото на престъплението. Не е налице вътрешно противоречие в мотивите, нито непълнота в мотивите на съда, тъй като съдът се е аргументирал защо не е налице безстопанственост, както и защо е приел малозначителност на деянието по чл.254а, ал.2 НК. В съгласие с данните по делото са изводите за несъставомерност на данните за документно престъпление по отношение на 3бр. протоколи и един брой фактура от 13.08.09г.. На фона на годишния бюджет на общината от 550 000 лв., сумата от 6800 лева не следва да се цени като щета. Липсват вредни последици от деянието по обвинението по чл.254а, ал.2, вр. ал.1 НК .Доколкото кметът е бил възложител по договора за изработка, той е подписвал документи предварително подготвени от служителите му, поради което той няма умисъл относно удостоверяването на неверни данни в тях.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА ПОДС.Д. иска оставяне в сила въззивната присъда като правилна, тъй като не е извършил престъпленията предмет на обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО:
КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ Е ОСНОВАТЕЛЕН ИЗЦЯЛО ПО ОТНОШЕНИЕ НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ В ЧАСТТА ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д. И Е НЕОСНОВАТЕЛЕН ОТНОСНО ПОДСЪДИМИЯ М..
По протеста :
Съдържанието на новата присъда не отговаря на изискванията по чл.339, ал.3, вр. с чл.301 НПК. Новата присъда страда от частична , а на места и от пълна липса на мотиви. Липсват фактически констатации за част от обстоятелствата от предмета на доказване. Не е направена цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение и неговото авторство. Някои доказателства са оценени превратно на тяхното съдържание. Правните изводи не почиват на данните по делото.
В отделните диспозитиви на присъдата липсва описание на време и място на престъплението. Не е посочено нито в мотивите , нито в диспозитива на присъдата какви са конкретните правни характеристики на субекта на инкриминираните деяния. Макар да са установени и анализирани нормативните и административни актове от които се установява длъжностното качество на всеки от подсъдимите -“длъжностни лица”, заемащи служба в държавно учреждение, не е посочено в коя от хипотезите на чл.93, т.1, б.”а”или “б“ НК попадат признаците на длъжностното качество на всеки от тях . Така например, подсъдимият Д. е бил избран за кмет на Община [населено място] могили с решение № 39 от 5.11.2007 г. на Общинската избирателна комисия ,която е обявила за законен неговия избор, а на 12.11.2007 г. той е положил клетва и е влязъл в изпълнение на функциите си. Длъжностното качество на втория подсъдим М. Р. М. е също изводимо от доказателствените източници – той е назначен в общината като „старши експерт „Инвестиционна политика“ със задължения за приемане на строителни обекти, контролиране изпълнението на строителството в общината, осъществяване на контрол в строителството и пр…
В резултат тези нарушения ВтАС е приел вътрешно противоречиви фактически констатации за инкриминираните деяния и за участието на подсъдимия Д. в извършването им. Изводите за инкриминирана дейност по първи и втори пункт на обвинението са направени въз основа на фактически констатации извън конкретната доказателствена съвкупност. Неясно защо, поведението на подсъдимия е оценено в контекста на други престъпни състави , по непредявени обвинения.
Противоречие има и между диспозитив и мотиви. Изводите на въззивната инстанция за извършено лъжливо документиране от подс.Д. по чл.311, ал.2 НК за два официални документа, подписани от него: „Бюджет на програмата и изпълнение на разходите към 15.10.2008 г. по модул „Оптимизиране на училищната мрежа“ и “Справка за изпълнение на бюджета на програмата по модул „Оптимизиране на училищната мрежа“ към 31.12. 2008 год.”, в които е удостоверил невярно, че са извършени строително-ремонтни работи в СОУ „Св.св.К. и М.“ [населено място] могили – шпакловане и боядисване на класни стаи и част от коридорите на стойност 10 737.00 лева, и е извършено преасфалтиране на спортната площадка в СОУ „Св.св.К. и М.“ на стойност 53 996.00 лева. , са в логическо противоречие с изводите за липса на съставомерни деяния по чл.219 и чл.254а НК.
По делото са събраните многобройни писмени доказателства за дейностите, които Д. е следвало да извърши в изпълнение на участието в национална програма за оптимизация на училищната мрежа пред 2008 г. Това е решение № 339/ 26.05. 2008 г. на Министерския съвет на Република България, с което на основание § 77 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2008 г. във връзка с § 65, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2007 г., е приета Национална програма – „Оптимизация на училищната мрежа“ за актуализиране на национални програми за развитие на средното образование през 2008 година. Изяснено е, че тя е включвала три модула: “оптимизиране на училищната мрежа; рационализиране на мрежата от професионални училища и оптимизиране на вътрешната структура на училищата”. Установено е, че общината е кандидатствала и е била одобрена за участие в този проект. Средствата за тяхното изпълнение са осигурени от Министерство на финансите, след одобрение на МОН и сроковете и условията за усвояването на средствата са били до края на 2008 г.. Данните по делото са, че подс.Д. е участвал пряко и непосредствено в отношенията с централните ведомства за отпускане на целевите средства . В мотивите на въззивната присъда не е даден отговор, какви са били дължимите грижи на подс.Д. и какви са били обективно положените от него усилия в изпълнение на нормативни актове ,регламентиращи управлението на поверените му публични средства по посочената национална програма. Не е анализирано конкретното поведение на подсъдимия относно изразходването на целевите средства от 10 737,00 лева – отпуснати за шпакловане и боядисване на класни стаи в местното училище, както и сумата от 53 99,00 лева – целево отпусната за преасфалтиране на спортната площадка на училището в [населено място] могили със срок за усвояване до 31.12.08 г. във връзка с установените в нормативните актове , посочени в обвинителния акт ,преки задължения на кмета съгласно чл. 32, във вр. с чл. 4 ал. 2 от ЗОБ, за изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в общината, при спазване на принципите за прозрачност и отчетност. Въпреки многобройните писмени доказателства – кореспонденцията на кмета на общината с централните ведомства и задълженията съгласно чл. 35 ал. 5 от Закона за общинските бюджети и по чл. 44 ал. 2 от Закона за устройството на Държавния бюджет за целево управление на бюджетните субсидии, за които Д. е имал законова забрана да трансформира в общи, или да използва за други целеви програми извън програмата, по която са му били предоставени за изразходване, липсват ясни и подчинени на доказателствените източници по делото констатации относно конкретното управление и отчитането на процесните средства.
Въпреки, че по делото е изяснено, че кметът е могъл да отклони само 20% от тези средства, но в рамките на отделните модули на същата национална програма по оптимизация на училищната мрежа, а не за други нужди на общината, не са получили фактическа оценка според действителното им съдържание доказателствените средства от които се изяснява, че сумата за преасфалтиране на спортна площадка на училището не е вложена за тази цел , а за изграждане на спортна площадка на града.
Не са анализирани данните, че в представената лично на кмета Д. оферта от ценовичката на фирма [фирма] за СМР на стойност 9 043,85 лв., са отразени само общи величини на квадратура и цени за шпакловане и боядисване , а не са посочени конкретните обекти на ремонта – брой на стаите и коридор, размер на тяхната площ, броя на полагане пластовете боя и пр.. Не е изяснено какво включва отразената в офертата обща квадратура на СМР. При данните, установени и от двете инстанции по фактите, включително и от заключението на тройната ССТЕ (спр.л.427 от първоинстанционното производство, таблица№ 56 ) за значителната разлика в стойността на действително извършените СМР, която е в размер на 2433,01 лв. и за стойността на заплатените средства, съгласно подписаната от подс.Д. фактура №464/13.08.08г. за сумата от 9233,52 лева. стойност на СМР, липсват констатации за разликата ,представляваща недължим разход платен за цена на ремонт, който не е извършен. Не е ясно какво е формираното вътрешно убеждение на съда относно установяване факта на действителната стойност на положения труд от фирмата за шпакловане и боядисване на кабинети и на част от коридор в процесното училище. Няма констатации какво съдът е приел за обем и стойност на ремонтните работи , за броя на ремонтираните кабинети и коридор .Изводите в мотивите, че разликата от 8 067.86 лв. между заплатената стойност и стойността на услугата се дължала на “различен начин на ценообразуване” ( л.19-л.22 и л.23 от мотивите ) нямат опора в данните по делото. Ако въззивната инстанция беше извършила цялостна проверка и оценка на доказателствените средства, щеше въз острова на показанията на свид.С. Г., който има лични и непосредствени възприятия от труда на работниците на фирма “Б.” и от показанията на свидетелите : Е. Ц., Н. Д. , Р. Р. и С. С. , които са непротиворечиви, да установи, че ремонтът от фирмата е извършен само в три компютърни кабинета и в част от коридор в училището. Според заключението на тройната експертиза и от показанията на посочените свидетели съдът е следвало да установи, че посочените стени на трите кабинета са измазани с латекс – “на две ръце” – до цокъла, вместо описаното в офертата измазване “на три ръце”. Същите констатации е следвало да се направят от доказателствените източници и относно ремонта на таваните в трите кабинета, които не са били намазани с безир. Боядисани са също “на две ръце”, вместо на “три ръце”. Щеше са се установи, че фирмата е работила с материали, закупени от общината, и на практика е платено само за положен труд , но не и за материали. Липсва анализ на показанията на свид.Ц. М. и свид.Ст.М., които са установили , че нито подсъдимите, нито представител на училището или на фирмата – изпълнител, са осъществили контрол, че няма приемане на извършения ремонт в трите кабинета и част от коридор. Не са обсъдени обясненията на Д., който твърди, че не е посещавал училището, не е проверявал и не е приел на място ремонтните работи, а се е позовал на проверката на М.. При оценката на обясненията на двамата подсъдими е следвало да залегне и обсъждането на данните по делото, че подс.М. е вписал невярно обстоятелство (за което е признат за виновен и в двете предходни инстанции ) в трите протокола – „образец- 19” от 13.08.08 г. , че на 11.08.2008 г. е проверил на място за свършената работа по ремонта на фирма „Б.” в училището, което обстоятелство не отговаря на обективната истина. Съдилищата са приели за установено, че това изявление на подс.М. е отразено единствено и само в копията от протоколите, които са му били достъпни- пазени в общината, но не фигурира в същите документи, намиращи се във фирмата на изпълнителя – останалите копия от същите протоколи ( както, ако това обстоятелство е било вярно отразено). Предвид характера на средствата, предоставени за подобряване материалната база на училището и специалния режим за тяхното използване и отчитане, не е обсъдено поведението на подсъдимия наложило тяхното дефинитивно изразходване. Освен друго , констатираната по делото разлика от над 6 хиляди лева е била дължима от общината на държавния бюджет, която е трябвало да я върне, съгласно чл. 44 ал. 2 от Закона за устройството на Държавния бюджет. Липсват както констатации така и изводи относно факта на невъзстановяването на сумата от разпоредителя със средствата – кметът на общината (спр. чл.32 от ЗОБ). Това бездействие не е обсъдено от въззивната инстанция. ВКС намира за несъстоятелни аргументите в присъдата, че „задълженията на кмета не се състояли лично да измерва, обхожда и установява на място свършената или не работа”. Този извод е неверен при положение , че кметът самолично е избрал фирмата на изпълнителя на ремонта .Свързал се е с познатия му управител на фирмата. Приел е безкритично представената му оферта за СМР. Не е проверил лично или чрез създаване на организация и възлагане на подчинените му длъжностни лица, какви са реално извършените работи на ремонта и колко броя от класните стаи са боядисани. Данните са, че подсъдимият Д. е подписал напълно безкритично трите приемателно-предавателни протокола- “образец 19” за свършената работа от фирма “Б.”, които буквално са пресъздали съдържанието на офертата на фирмата до кмета, която има примерен характер и не е документ, удостоверяващ реално свършената работа.
Проверката на ВКС установи, че въззивната инстанция не е направил разграничение в правния режим на конкретните целеви субсидии, предоставени на общината по различните целеви програми ( спр. програмата на МОН , и програмата на ДАМС ). Констатациите на ВтАС са неясни и при преиначаване на действителното съдържание на писмените доказателства (писма на кмета от и до него от МОН и ДАМС, програми на тези институции и решения на Общ.съвет). Неясно защо не е направена единствено възможната констатация, че процесните средства са били отпуснати на общината и кметът, съгласно решението на ОС, е бил длъжен да ги вложи според предназначението им , визирано в § 77 от Закона за ДБ за 2008 г.. Ясно е указаното в закона, че те са предвидени да се разходват единствено и само за финансиране на национални програми за развитие на средното образование, а не на спорта в общината, за който , както е установено по делото са били усвоени целевите средства в размер на 53 996,16 лева, отпуснати по програмата за оптимизиране на училищната мрежа. Въпреки несъмнените данни от доказателствените източници, че именно по разпореждане на подсъдимия Д., отпуснатите от държавния бюджет, съгласно Закона за ДБ за 2008 г.(отм.) целеви средства в размер на 53 996,16 лева, са изразходвани на 14.10.2008 г. за спортна площадка в спортен комплекс на града, а не за преасфалтиране на спортната площадка в двора на училището, каквато е била целта на субсидията, е преиначено тяхното съдържание и съдът е приел, че подсъдимият е разходил субсидията целево , защото я е вложил по друг целеви проект. В основата на тези констатации са превратно обсъдените писмени доказателства, установяващи, че общината е кандидатствала по друг проект – пред ДАМС за отпускане на финансови средства за разработване и съфинансиране с ДАМС на проект „Изграждане на спортна площадка в район със “смесено население“. Игнорирани са обективните факти, че тази целева програма принадлежи към друг целеви проект и друг времеви момент за изпълнението му, одобрен почти една година след процесното нецелево разпореждане от подсъдимия Д. с публичните средства за преасфалтирането на училищната спортна площадка. Съдът не е проверил и оценил доказателствените източници, които изясняват, че проектът на [община] могили с ДАМС не е бил одобрен към момента на усвояването на целевите средства , отпуснати от МФ и МОН за асфалтирането на училищната спортна площадка. Игнорирани са протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към тях, писмените доказателства – доклад № ФИ2 РС-0009/19.06.09г. на АДФИ-МФ( т.1 ,л.47-48 от досъд.произв.) и данните от заключението на тройната ССТЕ, че изградената спортна площадка е част от спортен комплекс на стадиона в града с две футболни игрища и съблекалня и тя няма нищо общо с училищната спортна площадка. Не са анализирани и данните, че тези средства са отчетени от подсъдимия и осчетоводени като изразходвани в делегираните от държавата дейности за оптимизация на училищната мрежа, което обективно не е съответства на действителното им усвояване от подсъдимия. Напълно игнорирани са показанията на свидетелите : Г. М., О. Г., Й. Д., П. Д.. Не са обсъдени показанията на С. Р. – изготвила проекта за кандидатстване по програмата “оптимизация на училищната мрежа”,подписан от подсъдимия и на свид.Р.– главен счетоводител на общината, от които щеше да се установи , че е недопустимо разходването на средствата, отпуснати за нуждите на училището, за нещо различно от това , дори и то да е с общественополезен характер. Ако съдът беше анализирал всички тези доказателствени източници щеше да установи , че парични средства на общината по проект на ДАМС за 2008 година за изграждане на спортна площадка не са отпуснати. По – късното им отпускане , през 2009 г. е извън предмета на делото, видно от доклада за финансова ревизия от 19.06.09 г.(спр. в т.3 от досъд.произв.) ВтАС е трябвало да изясни императивността на задължението на подсъдимия Д. средствата да се използват съгласно целите, заложени при отпускането на целевата субсидия , в случая – за изграждането на асфалт в двора на училището. Аргументи за този извод е трябвало да се изложат в мотивите на атакувания акт, по повод направеното възражение на защитата на подсъдимия за приложимост на чл.120, ал.1 от постановление №27 на МС от 09.02.09г. за изпълнението на държавния бюджет на РБ за 2009 г. При данните, че средствата в размер на 53 996,16 лева са изразходвани на 14.10.2008 г. от кмета за спортна площадка в спортен комплекс на града, а не за преасфалтиране на спортната площадка в двора на училището, те вече са били усвоени чрез разпоредителните действия на кмета през 2008 г., но не за целта, за която са предоставени. При тези данни е следвал извода, че те не са останали като” преходен остатък от неусвоени средства”,както се изисква в цитираното постановление. Неусвоените средства от целеви трасфери от централния бюджет, според цитираната разпоредба, остават като преходен остатък и се използвал и през 2009 г., но само, ако е започнало изразходването им за същите цели, за които са предназначени, което изискване не съответства на фактите по делото.
Нарушенията при оценката на доказателствените източници са довели и до неправилно приложение на закона.
По обвинението по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 1 НК съдът не е изследвал данните за връзката между дължимото поведение на подсъдимия, съгласно посочените от обвинението нормативни актове и обективираните му прояви във връзка с управлението на целевите финансови средства предоставени на общината по процесната програма на МОН за 2008 г.. Дали грижата на кмета Д. за поверените му публични средства за ремонт на училището за управление и стопанисване е била дължима и достатъчна е следвало да се прецени съгласно изпълнение на задълженията му по чл.32, вр. с чл. 4 ал. 2 от Закона за общинските бюджети , по чл. 5 ал. 2 т. 1 – 3, чл. 6, ал. 1, чл. 7 ал. 1 т. 3, 4 и 9 и чл. 13 ал. 3 т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и по чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството във връзка с управлението на предоставените му 10 737.00 лева за ремонта на местното училище.
Не са анализирани данните за поредицата действия на кмета като: несключването на писмен договор ; приемането лично от него на офертата на [фирма] ; непроверяването й ; липсата на реален контрол върху количеството и качеството на строително монтажните работи по време на ремонта; липсата на приемането им; съставените впоследствие документи с невяр