5
Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1108/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 10 юли 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
ч.наказателно дело под № 1108/2012 година
Образуваното производство е по повод протоколно определение № 226 от 31.V.2012 год., постановено по н.дело № 338/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което определение е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС за разрешаване на спор за подсъдност между изпращащия съд(РОС) и Върховния административен съд(ВАС). В определението е посочено, че спорът е възникнал след като ВАС е изпратил на РОС прекратеното по описа на ВАС ад № 14667/2011 год., за да разгледа окръжния съд жалба срещу решение по ад № 386/2011 год. на Русенския административен съд(РАС).
В определението, с което е прекратил образуваното в РОС дело, съдебният състав е изложил подробни мотиви, защо делото не само не му е подсъдно, но и не притежава каквато и било компетентност да разглежда жалба срещу акт, постановен от равен му по степен съд.
В писменото си становище представителят на ВКПр споделя съображенията в посоченото определение, счита, че е налице спор за подсъдност и че той следва да се реши от смесен състав на ВКС и ВАС съгласно чл.135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс(АПК).
За да се произнесе, ВКС установи следното:
По предложение на прокурор от Русенската окръжна прокуратура, основаващо се на чл.83Б, ал.1 ЗАНН, в Русенския административен съд е било образувано ад № 386/2011 год. Делото е приключило с решение № 479 от 13.Х.2011 год. и с него на „ПРОКАР”ЕООД със седалище в гр.Русе, управлявано и представлявано от К. А. П., е била наложена имуществена санкция от 177 000 лева, представляваща размера на невнесен от К.Ат.П. ДДС, за което деяние, съставляващо престъпление, П. е бил осъден с влязла в сила присъда № 33 от 17.V.2010 год. по нохд № 336/2009 год. на Русенския окръжен съд. Решението е подлежало на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
В посочения срок е постъпила жалба от адвокат, представляващ дружеството, която жалба РАС е изпратил ведно с делото на ВАС, където е било образувано ад № 14667/2011 год. С определение № 6808 от 15.V.2012 год. състав на ВАС е прекратил производството и е изпратил жалбата за разглеждане от Русенския окръжен съд с мотива, че той е „компетентния въззивен съд”, „съответния” по смисъла на чл.83е, ал.4 ЗАНН, и следва да разгледа жалбата „по реда на НПК”, както гласяла ал.5 на същия член.
В мотивите към определението, с което е прекратил образуваното „внахд” № 338/2012 год., съставът на съда е посочил, че този съд не може да се яви „въззивен” спрямо съд, който му е равен по степен; че неговата и тази на административния съд компетентност е ясно разграничена в Закона за съдебната власт(ЗСВ); че чл.83е, ал.5 ЗАНН следва не сегашната, а старата, редакция на чл.83Б, ал.1 ЗАНН, съгласно която предложението на прокурора не се е отправяло до съответния административен, а до съответния окръжен съд.
ВКС намира за необходимо преди всичко да посочи, че макар спор да съществува, той не може да бъде решен нито по реда на чл.135, ал.4 АПК-както предлагат изпращащият съд и представителят на ВКПр-нито по този на чл.63, ал.9 от Закона за съдебната власт(ЗСВ), а неприложимостта на чл.44 НПК е излишно изобщо да се коментира. Чл.135, ал.4 АПК е неприложим, защото предвижда разрешаване от 5-членен смесен състав на ВКС и ВАС на „споровете за подсъдност между общите и административните съдилища”, но не и когато страна по такъв спор е ВАС. Когато пък ВАС е страна по спор за подсъдност, а другата страна е ВКС, решаването на спора е уредено в чл.63, ал.9 ЗСВ. От друга страна обаче, спор, както вече се отбеляза, има и той трябва да бъде разрешен. Тук, на първо място, се налага категорично да се посочи, че РОС няма каквато и да било компетентност по отношение обжалваното решение на РАС, защото:
– окръжните съдилища разглеждат като първа и въззивна инстанция наказателни и граждански, но не и административни дела – чл.82, ал.1 ЗСВ;
– административните дела са подсъдни само на административните съдилища – като първа, и на ВАС – като касационна инстанция – чл.89, 63, ал.8, 10, ал.2 ЗСВ;
– съд, равен по степен с друг съд, не може да проверява по реда на обжалването, постановен от последния акт;
– понятието „въззивно производство” в административното правораздаване е непознато, така че РОС няма как да се яви „съответен” в разглеждания случай „въззивен съд”.
Очевидно е, че правилата на ал.4 и 5 на чл.83е ЗАНН са поредните, които законодателят е пропуснал да измени, след като е изменил свързаният с тях чл.83Б, ал.1 ЗАНН. Така с буквалния им прочит се е стигнало до извода, който съставът на ВАС е изложил в определението от 15.V.2012 год., окръжен съд да контролира равен нему съд с различна от „контролиращия” съд юрисдикция, при това в напълно непознато за „контролирания” съд въззивно производство.
Решението на създалия се проблем ВКС намира в същия чл.135 АПК, но в ал.3: спорът да се разреши от 5-членен състав на ВАС доколкото страна по него е и 3-членен състав на същия съд. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по нд № 1108/2012 год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение.
ИЗПРАЩА делото с приложенията към него на председателя на Върховния административен съд за преценка на необходимостта от отмяна на определение № 6808 от 15.V.2012 год. по ад № 14667/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ