Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
София, 08 ноември 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 1418/2012 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 130/2012 година по описа на Кубратския районен съд и отмяна по този ред на постановеното по него определение за одобряване на споразумение № 31 от 4.07.2012 година.
В искането основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, като предпоставка за допустимостта му е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение и по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание.
По първото се твърди, че осъденият не е знаел за миналите си осъждания, тъй като присъдите са постановени в негово отсъствие и при липса на достатъчно информация за последиците от това, е подписал споразумението. По това основание се прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. По второто основание се иска намаляване на наказанието, като са изложени аргументи за тежко семейно положение.
Пред касационната инстанция осъденият К. се явява лично и с упълномощения си адвокат Т. М. от Варненския АК. Последната поддържа искането по изложените в него съображения, като пледира само за намаляване на наказанието.
Осъденият в последната си дума твърди, че не е знаел за предходното осъждане.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
При проверката по делото се установи, че с атакуваното определение молителят е признат за виновен в това, че на 2.07.2012 година в гр.Кубрат, обл. Разград е управлявал МПС с алкохолно съдържание в кръвта 1,59 промила, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК – прест. по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип и наказание глоба в размер на 150 лева. На основание чл. 343г от НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Осъден е да заплати разноските по делото.
Съдът постановил, че това определение не подлежи на обжалване.
Освен това определение, в същото съдебно заседание по същото дело Кубратският районен съд постановил и определение № 60/ 4.07.2012 година, с което на основание чл. 68 ал. 1 от НК активирал условното наказание по определение от 14.06.2011 година по ч н д № 134/2011 година по описа на Разградския окръжен съд, в размер на девет месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът постановил, че това определение подлежи на обжалване в седмодневен срок пред ОС-Разград.
Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
Атакуваното определение е постановено по реда на диференцираната процедура по глава Двадесет и девета от НПК „Решаване на делото със споразумение”, в хипотезата на чл. 384 НПК „Споразумение за решаване на делото в съдебното производство.” При проверката по делото се установи, че осъденият по него В. К. е подписал споразумението между прокурора П. и защитниците му К. и С., което е било изготвено по време на съдебното производство, след внасяне на обвинителния акт в съда. Последният е бил връчен лично на осъдения, а в него, с оглед правната квалификация на инкриминираното деяние, като извършено в условията на „повторност” са отразени миналите осъждания на дееца както следва:
– с присъда по н о х д № 332/2007 година на Районен съд,гр.Кубрат, влязла в сила на 2.08.2007 година за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок;
– с присъда по н о х д № 423/2009 година на Районен съд, Разград, влязла в сила на 7.02.2010 година за престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание пробация, заменено с определение от 14.06.2011 година по ч н д № 134/2011 година по описа на РОС с наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, също отложено условно с изпитателен срок от 3 години. Това определение е влязло в сила на 21.06.2011 година;
– с присъда по н о х д № 30/2011 година на Районен съд Нови пазар, влязла в сила на 23.06.2011 година за престъпление по чл. 343б ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „пробация”.
Освен това на досъдебното производство материалите по делото са били предявени на осъдения, в присъствието на същите защитници, които са сключили споразумението с прокурора, като в тези материали е било включена и справката за неговата съдимост. В последната са отразени посочените по късно в обвинителния акт осъждания.
Следователно, възражението на осъдения, че той е бил неподготвен и не са му били известни миналите му осъждания, поради това, че част от тях са постановени „задочно” не кореспондира с данните по делото. Освен това, той е подписал споразумението, в което е отразено наказанието за което двете страни са постигнали съгласие да бъде наложено.
В рамките на споразумението не е влязло постановеното по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК определение, основано на чл. 68 ал. 1 от НК, за активиране на условното наказание, наложено с определение от 14.06.2011 година по ч н д № 134/2011 година по описа на Разградския окръжен съд, в размер на девет месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това определение, за разлика от определението за одобряване на споразумението, предмет на настоящето извънредно производство за проверка е било възможно да бъде обжалвано пред по-горната инстанция, така както е посочено от съда. Това правомощие не е било приложено от осъдения и то е влязло в сила с изтичането на срока за обжалване. Освен това, същото определение не е включено в искането за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, което е предмет на настоящето производство. От съдържанието на искането се вижда, че осъденият, по отношение на наказание от девет месеца лишаване от свобода, наложено с определение от 14.06.2011 година по ч н д № 134/2011 година по описа на Разградския окръжен съд, е инициатор на друго извънредно производство по реда на чл. 423 от НПК. Поради това, настоящият състав в настоящето производство няма процесуална възможност да се произнесе по искането за спиране изпълнението на активираното наказание с цитираното определение № 60/ 4.07.2012 година.
Това искане следва да се отнесе към състава, който ще разгледа производството, ако бъде образувано такова, по реда на чл. 423 от НПК.
От изложеното следва, че при одобряването на споразумението, съдът е съобразил изискването на чл. 382 ал. 7 от НПК – съдът одобрява споразумението, когато то не противоречи на закона и морала. На осъдения реално са били предоставени достатъчно гаранции за правото му да се запознае с всички факти и доказателства, имащи отношение към обективната и субективна съставомерност на престъплението, за което е бил признат за виновен по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и девет от НПК. Не са налице основания за отмяна на определението за одобряване на споразумението между прокурора от районната прокуратура в гр.Кубрат – П. и защитниците на осъдения К. и С. и двамата от Разградската АК, постановено на 4.07.2012 година по н о х д № 130/2012 година по описа на Кубратския районен съд.
Не са налице и основания за изменение на това определение, поради явна несправедливост на размера на наложеното наказание. По това основание въведено в искането следва да се посочи, че по принцип ВКС няма правомощие да се намесва в постигнатите договорености между защитата на осъдения и прокурора по отношение вида и размера на наказанието за което е постигнато съгласие на всички страни по споразумението, освен в случай на одобрено от съда на споразумение за наказание, което е наложено в нарушение на материалния закон. Отмерените на осъдения наказания от четири месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип и наказание глоба в размер на 150 лева, са определени при спазване на правилата за това.
Водим от горното и поради липса на основание за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 130/2012 година по описа на Кубратския районен съд и отмяна по този ред на постановеното по него определение за одобряване на споразумение № 31 от 4.07.2012 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: