О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 18 октомври 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
се произнесе
след като се запозна с писменото становище на
прокурор от ВКП – Юлиана Петкова
и изслуша докладваното от съдия Ф. Пенева
ч н д № 1863 по описа на ВКС за 2012 година
Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК.
Образувано е по искане на съдия от Варненския районен съд, който с разпореждане № 7974 от 2.10.2012 година е прекратил съдебното производство по н о х д № 5010/2012 година, по описа на същия съд и изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото.
Прокурорът е дал заключение да не се уважава искането, тъй като не е налице изискването на закона „много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд”. Делото следва да се разгледа от Варненския районен съд.
В съобразителната част на разпореждането, е констатирано, че от 33-мата свидетели посочени в списъка към обвинителния акт, петима живеят в гр.Велико Търново, а останалите в други, различни части на страната. Прието е, че с оглед на посоченото и на обстоятелството, че гр.Велико Търново се намира на място с относително лесен достъп от всички крайща на страната, /за разлика от гр.Варна, където е внесен обвинителния акт, по критериите за местоизвършване на престъпленията описани в него/, делото следва да се разгледа от районния съд в гр.Велико Търново.
Настоящия състав при проверката по делото установи, че посоченото в разпореждането на сезиращия съд, кореспондира с данните по делото.
Въпреки това, тези факти не могат да преодолеят принципа за местната подсъдност при разглеждането на наказателните дела, за който определящо е мястото на извършване на деянието – чл. 36 ал. 1 от НПК. В обвинителния акт са описани множество измамливи действия от страна на обвиняемата К. Н., осъществени в условията на продължавано престъпление, с място на извършване гр.Варна, с изключение на деянието извършено през м. юни 2006 година /но не последно/ в гр Велико Търново. Освен това, от списъка на свидетелите и вещите лица към обвинителния акт се установява, че различните свидетели живеят в различни части на страната, без да е налице изискването много свидетели да живеят в друг съдебен район. Чл. 41 ал. 1, т. 1 от НПК допуска изключение от принципа за местната подсъдност, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. В случая, смяната на съдебния район би била в противоречие с цитираното изискване, а освен това разглеждането на делото във Великотърновския районен съд не би допринесло за бързината и ефективността на процеса.
Поради изложеното и на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н о х д № 5010/2012 година, по описа на Варненския районен съд /прекратено/, за разглеждане от същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: