Р Е Ш Е Н И Е
№447
гр.София, 19 ноември2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
При участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 448/2008 год.
Делото е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия Г. В. М. – а. З, служебен защитник на подсъдимия, срещу въззивна присъда №180 от 16.05.08 год. по внохд№290/07 год. на Окръжен съд гр. Б., с която е отменена присъда №158 от 10.04.07 год. по нохд№452/06 год. на РС гр. С., с която подсъдимия е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. чл.195, ал.1,т.3, предл. 2 и т.7 НК,вр.с чл.194, ал.1 и чл.28 НК, вместо това, е признат за виновен, че на 02.01.2005 год., в около 17.00 часа, от апартамент на първия етаж на ул.”Опълченска”№5 в гр. С., чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и при повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 148,25 лева от владението на В. А. С. , без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление чл.195, ал.1,т.3, предл.2 и т.7,вр. с чл.194, ал.1 и чл.28 НК и вр. с чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода .
На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години , считано от влизане в сила присъдата.
В касационната жалба се изтъкват нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, тъй като изводите за авторството на деянието са неправилни и подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението. Наведени са и оплаквания за съществени процесуални нарушения като изграждане на вътрешното убеждение на съда без провеждане на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и конкретно на авторството на деянието . Нарушаване на чл.303 НПК, в резултат на което присъдата почива единствено на предположения за извършено от подсъдимия престъпление основано само на косвени доказателства.
Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбоподателят –подсъдим не се явява , редовно призован, заявява в призовката, че не желае да участва лично при разглеждане на делото . Защитата му, а. Н, изготвила подробна касационна жалба, не се явява , редовно призована.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото авторството от подсъдимия е доказано от всички доказателствени средства събрани по делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на своите правомощия, прие следното :
Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не са допуснати нарушения при събирането и проверката доказателствените средства, както и при оценката на доказателствата.
Въззивният съд е подложил на свой собствен и цялостен анализ събраните доказателства в съдебната фаза на процеса. Провел е и ново въззивно съдебно следствие, по което е назначил, изслушал и приел съдебно-психиатрична експертиза. Съдът е кредитирал заключението на СПЕ, според което у подсъдимия е налице наркотична зависимост от хероинов тип, но тя не нарушава психическата му способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения. При този експертен извод , правилно приобщените от съда чрез прочитането на протокола за разпит на уличен от 14.01.05 година, съгласно чл.279, ал.1,т.4,пр.1 НПК, обяснения на уличения, дадени пред съдия, по реда на чл.210, ал.3 НПК/отм./ в досъдебната фаза на процеса, са и проверени за достоверност. Освен че те са валидно събрани от съда, те са съпоставени с всички останали доказателствени средства. Съдът се е аргументирал защо им дава вяра и защо не основава само и единствено на тях констатациите си за деянието и авторството му.
Обясненията на подс. М. са източник на доказателствени факти, които са и преки доказателства – от значение за установяване на деянието и неговото авторство. В процеса, доказателствените факти установени от обясненията на подс. М. съдържат подробни данни за мястото, времето и начина на извършване деянието. Пред полицейските служители М. е показал мястото на деянието, което е домът на пострадалия свидетел С. Разкрил е и начина на извършването на кражбата, което е важна улика за изясняване авторството.
Въззивният съд е спазил задължението си по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК като е основал констатациите си за деянието и авторството след анализ на всички доказателствени източници, а не единствено и само на приобщените обяснения на подсъдимия и на показанията на двамата полицейски служители, пред които е направил извънсъдебните си признания относно фактите на обвинението. Разбиването със сила на входната врата на апартамента на С. и отнемането на вещите “от бар –плот в кухнята ”, откъдето взел и мобилния телефонен апарат ”Алкател”, а златните предмети – синджирче с два квадратни медальона, взел “от библиотеката в хола”, са фактически данни, които са установени не само от обясненията на подсъдимия” но и от показанията на пострадалия С. Обясненията на подсъдимия за последващите му действия, че е продал на следващия ден, след деянието, вещите отнети от дома на С. на различни лица, са проверени и съпоставени с данните от показанията на свид. Шишоев и от протокола за доброволно предаване.становеното от съда е въз основа на показанията на свид. Шишоев за закупения от него от подсъдимия М мобилен апарат със същата марка и идентификационен номер /IMEI/, какъвто има апаратът със същата марка, собственост на свид. Стаменов, откраднатият от дома му на процесната дата. От протокола за доброволно предаване от 12.01.05 год., който е писмено доказателствено средство, приобщено по реда на чл.283 НПК, съдът е установил достоверността на кредитираните гласни доказателствени средства относно предмета и авторството на деянието .
Не са недопустими показанията на свидетелите Т полицейски служители, пред които М. като уличен, е направил извънпроцесуално признание за мястото, начина на проникване в жилището на свид. Стаменов и за вида на отнетите движими вещи. Няма препятстващи процесуални основания тези лица да са допуснати и разпитани в качеството на свидетели, както е сторено. Производния характер на техните показания не ги изключва като доказателствени средства. Законът не разграничава по значение за процеса дали фактическите данни са първични или производни спрямо начина на възприемането или отразяването им върху източника на възпроизвеждането им – различните по вид доказателствени средства. Достатъчно е те да бъдат събрани или изготвени при условията или по реда, предвиден в НПК. Доколкото са източник на доказателствени факти, те са относими към изясняване предмета на делото. Още повече, че изводите за авторството от подсъдимия се основават и на цялостна оценка на доказателствата. Подсъдимият сам е завел полицейските служители до мястото на деянието, което несъмнено е известно единствено на дееца и на пострадалия. Свидетелят Ш. е установил, че непосредствено след деянието, предметът на кражбата се е намирал в подсъдимия , който се е разпоредил с него.
Не се споделят доводите на защитата за недоказаност на обвинението, поради непълно изясняване на фактическите обстоятелства за деянието и авторството му, както и поради косвения характер на доказателствените източници. Първо, непълнотата на доказателствата не е касационно основание, стига тя като резултат, да не се дължи на нарушения в дейността на съда по обективно, пълно и всестранно установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, каквото в случая не е налице.
Предвид тези мотиви, констатациите и изводите на въззивния съд за деянието и авторството от подс. М. не се дължат на предположения и не е нарушен чл.303 НПК, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Възможните доказателства са събрани в пределите на процесуалното доказване по това обвинение и от тях може да се направи несъмнен и еднозначен извод за авторството от подсъдимия.
Следователно законът е приложен правилно като съдът е извел че М. е извършител на деянието по чл.195, ал.1,т.3 и т.7 НК.
Тъй като не са допуснати касационните основания, посочени в жалбата и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда №180/16.05.08 год. по внохд№290/07 год.на Окръжен съд гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: