Р Е Ш Е Н И Е
№336
София, 07. 10. 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Ваня Ралева
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 268/2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат А. Т. от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Ж. Б. , срещу въззивно решение № 134/9.04.2008 година на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 1352/2007 година, по описа на същия съд, с което е изменена присъдата на Софийски градски съд, само по отношение датата на извършване на деянието, като за действителна такава е посочена – 3.08.2004 година, каквато е посочена и в диспозитива на обвинителния акт.
В жалбата изрично са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 НПК, но от съдържанието й може да се изведе и основанието за допуснато съществено процесуално нарушение – чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно въззивният съд е отказал да приеме наличие на провокация към подкуп от страна на длъжностното лице от НСБОП- В. И. В т. 4 от касационната жалба са изложени възражения, които настоящият състав квалифицира служебно като доводи в подкрепа на касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение.
В жалбата, алтернативно на искането за отмяна на въззивното решение е направено и такова за изменение, чрез намаляване на наказанието в хипотезата на чл. 55 НК.
Пред касационната инстанция, подсъдимият се явява лично и с новоупълномощен защитник – адвокат Е. Й. от САК, който в устната си пледоария развива подробно тезата за допуснато съществено процесуално нарушение като предпоставка за неправилно приложение на закона.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
В реплика на прокурора от ВКП, защитата поддържа, че по делото не е изяснено длъжностно качество на В. И.
Подсъдимият в последната си дума пред третата инстанция твърди, че действията му са манипулирани от служителите на НСБОП.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С цитираната присъда, подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 3.08.2002 година, в гр. С., митническо бюро „Илиянци”, дал дар в размер на 200 лева на длъжностното лице В. И. , да не извърши действия по служба /свързани с установено митническо нарушение/ и на основание чл. 304 ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, условно, с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 500 лева.
Осъден е да заплати разноските по делото.
По жалба само на подсъдимия, въззивният съд е изменил присъдата, като: 1. в частта относно датата на извършване на престъплението, да се счита 3.08.2004 година и 2. на основание чл. 307 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението в размер на 200 лева.
В останалата част присъдата е потвърдена.
При проверката по делото, се установи, че е основателно възражението на защитата за това, че по делото не е установено длъжностното качество на длъжностното лице от НСБОП. Не е установено по какъв повод и в каква процедура е участвал св. Иванов. Не е посочен нормативният акт въз основа на който са формирани мобилните групи в митническата администрация, с участие на представители на други ведомства – МВР и данъчни служби. Този въпрос не е уреден нито в Закона за митниците и правилника за неговото приложение, нито в Закона за МВР и правилника, относно правомощията на служителите от НСБОП в тези мобилни групи. От друга страна изяснено е, че случаят представлява митническо нарушение и компетентен да се произнесе по отговорността е съответният административно наказващ орган от митническата администрация, а не от системата на МВР. Освен това, в ЗМВР и правилника за неговото приложение, /редакцията им в ДВ бр. 45/2002 г., за закона и бр. 8/2002 г. за правилника, в сила към момента на деянието/ е предвидено следното: първо, в чл. 7 от закона изчерпателно са изброени основните дейности на МВР за изпълнение на основните задачи по закона. В т. 6 е предвидена дейността свързана с борба престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления, а в т. 21 административно-наказателна дейност. В чл. 8 от същия закон изрично е записано, че други функции на МВР могат да се възлагат само със закон. Последните две разпоредби налагат извода, че МВР няма законово предвидени функции в административно-наказателните производства по Закона за митниците.
По делото е установено, че св. Иванов е служител от НСБОП. В глава осем от Закона за МВР, в чл. 89 са определени задачите на тази служба – противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури. Както вече се посочи, конкретния случай по който св. Иванов е участвал не е престъпление против митническия режим, а само митническо нарушение – /вж митническата декларация на л. 34 от съд п-во пред І инстанция, като индиция за нарушението „отклонение от режим транзит”/
Инстанционните съдилища са допуснали нарушение на принципа в процеса относно вземането на решение по вътрешно убеждение. Чл. 14 ал. 1 НПК предвижда то да бъде основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай, съставомерността на деянието по чл. 304 ал. 1 НК изисква установяване както длъжностното качество на св. Иванов, така и това, че по закон той има правомощия да извършва или да не извършва действия по служба, свързани с административното наказване на митническия нарушител и отнемането на стоката, предмет на нарушението. По делото не е изискана митническата преписка и не е изяснено как тя е приключила. Последното с оглед на хипотезата, ако са установени данни за престъпление, да е прекратено администратимното производство и да е изпратена на съответния прокурор. Не е изяснено на каква нормативна база са създадени мобилните митнически групи и кое обстоятелство, в случая е наложило участието на мобилна група № 9 в административното разследване. При изясняването на този въпрос, анализът следва да включи и посочените по-горе изисквания на чл. 8 от ЗМВР.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като не само е ограничило правото на защита на подсъдимия, но е довело до неправилно приложение на закона. Това налага въззивното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се отстрани допуснато процесуално нарушение.
При новото разглеждане на делото, при решаването на въпросите поставени в жалбата на защитата на подсъдимия, свързани с това има ли данни за провокация към подкуп, да се имат предвид и указанията дадени в т. 17 от Пленумно постановление № 8/1981 г. на ВС, „Относно съдебната практика по някои въпроси на престъпленията подкуп”.
Настоящият състав констатира, че в нарушение на принципа „reformatio in pejus” и на задължителните указания в Постановление на ПЛ ВС № 1/1981 г., изменено с постановление № 7/1987 година, т. 4, абз. 2, /вж Сборник Постановления и ТР, 1950-1990 г.,стр. 451/, въззивният съд, при липса на протест е приложил чл. 307 НК и е постановил отнемане на предмета на престъплението.
Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 във вр. с 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 134/9.04.2008 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 1352/2007 година и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, при което да се отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на касационното решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: