Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр.София, 15 декември 2008 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
С участието на прокурора Явор Гебов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 449/08 година.
Образувано по протест на прокурор от врачанска окръжна прокуратура и жалба на частният обвинител и граждански ищец К. И. К. против присъда от 26.06.2008 год. по внохд № 102/08 год. на Врачански окръжен съд.
Според протеста въззивната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довели да ограничаване процесуалните правила на прокуратурата, тъй като доказателствата по делото са превратно възприети и анализирани от съда, което е формирало порочно вътрешно убеждение. Въпреки уговорката за допълнителни съображения към протеста, след запознаване в мотивите на присъдата, не са представени. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата на частният обвинител и граждански ищец е на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК основания. Декларативно е посочено, че събраните доказателствата по делото сочат на единствен извод за виновност на подсъдимата К. , което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата е придружена с подробни писмени съображения за допуснатите нарушения при постановяване на присъдата. След обсъждане показанията на двете групи свидетели, се изразява несъгласие с тяхната оценка. Ценени са превратно и са отхвърлени дадените от малолетния свидетел, без изложени убедителни съображения. Дадена е вяра на подсъдимата и нейни близки, които и осигуряват алиби за инкриминирата вечер, без да са изследвани и анализирани в пълнота и взаимната им връзка с останалите гласни и писмени доказателства. При обсъждане показанията на св. П. С. са използвани отделни изрази от контекста на съдебно-медицинската експертиза и дадените от него показания на досъдебното производство и пред съда, които ползват единствено тезата на подсъдимата. Допуснато е като доказателство, разпита на психолога, който няма доказателствена стойност. Съдът е отказал да бъде разпитан свидетел и да назначи комплексна психиатрична и съдебно психологическа експертиза за малолетния свидетел, без да изложи мотиви за това. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец поддържа жалбата и представя писмена защита в която доразвива тези доводи.
Прокурорът поддържа протеста и моли да бъде уважен. Намира, че неправилно са ценени доказателствата, защото от съдебната експертиза неправилно е направен извод, че не може да се вярва на малолетния свидетел.
Защитата на подсъдимата в съдебно заседание намира протеста и жалбата за неоснователни, тъй като присъдата е постановена в съответствие със закона и не са допуснати твърдяните процесуални нарушения.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 179 от 23.10.2006 год. по нохд № 256/05 год., Районен съд-гр. Мездра е признал подсъдимата Б. П. К. за виновна в извършено престъпление по чл.330 ал.1 НК, и на основание чл.54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
Осъдена е да заплати на К. И. К. сумата от 1818.20 лв., обещетение за претърпени от него имуществени вреди, със законните последици.
С протестираната и обжалвана присъда посочената е отменена и постановена нова, с която подсъдимата Б. К. на основание чл.304 НПК е признат за невинна и оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.330 ал.1 НК.
След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Протестът е бланкетен и не съдържа данни, които да подкрепят изложеното в него касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК, според изискванията на чл.351 ал.1 НПК. Изразеното в жалбата на частния обвинител и граждански ищец несъгласие с оправдаването на подсъдимата К. по чл.330 ал.1 НК сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол. Направените от въззивния съд изводи за невиновност на подсъдимата по повдигнатото й обвинение са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал. При установените от въззивната инстанция нови фактически положения, в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение след възобновяване на делото, материалният закон е приложен правилно. Претенциите в жалбата са за неправилна оценка на гласните доказателствени източници, по отношение достоверността на установеното от малолетния свидетел П. С. и разказаното от него пред свидетелите В. К. и Д. В. за извършеното от него престъпление, под давление на подсъдимата К. Поддържа се, че не трябва да се дава вяра на другата група свидетели, които и осигуряват алиби за вечерта на инкриминираното деяние. При формиране на вътрешната си убеждение, въззивният съд не е допуснал твърдяните в жалбата процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обуславят един и друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлени, това кореспондира на действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика. В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл.13 и чл.14 НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата на чл.305 НПК.
С основание са приети за неубедителни показанията на наказателно неотговорния свидетел П. С. , след разпит и пред въззивната инстанция, поради вътрешна противоречивост и еднаквост на използваните изразни средства в показанията при двата разпита на досъдебното производство. Противоречията са съществени по отношение на важни обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 НПК, относно броя, големината и начина по който са направени процесните купи със сено, кога подсъдимата е казала да ги запали, как е станало и дали тя е присъствала на запалването, какво му е дала впоследствие за извършеното и кога и по какъв начин е разказал за това на св. В. К. Но същественото е, че при нито един от разпитите на досъдебното производство и в съдебно заседание, включително и пред въззивния съд свидетелят не е могъл да посочи вида, начина на направа, големината, разположението и броя на купите сено и най-вече на твърдяното от него, че тази която е запалил е била с височина около 1.50 м., отдалечена от другите, поставена на земята и не си спомня да са покрити с нещо, което не отговаря на обективната действителност. Видно от протокола за оглед на местопроизшествието и от показанията на св. К.К. такава купа със сено не е имало. Те са били 4 на брой, на около 1 м. една от друга , с ширина по 4 м. и височина-3.5 м., поставени върху дървени подпори и подпрени с 24 бр.тополови греди, а отгоре покрити с найлон. Тези обстоятелства и заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза за лесна внушаемост и слаб самоконтрол, както и констатацията на педагога пред първата инстанция за тревожност и безпокойство по време на разпита, създават сериозно съмнение за достоверността на неговите показания. В подкрепа на обвинението остават само показанията на св. В. К. и св. Д. В. , но те също не са кредитирани, защото не отразяват техни лични възприятия, а преразказват чутото от С. Липсват безспорни и несъмнени доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимата К. Затова е правилен извода за недоказаност на обвинението, поради което в съответствие със закона въззивната инстанция правилно е постановила оправдателна присъда.
Педагога пред първоинстанционния съд и психолога пред въззивния не са разпитвани като свидетели, както се твърди в жалбата, а само като присъстващи по силата на закона са изразили становище, с оглед своята специалност и възрастта на свидетеля /на 11 години/, за интелектуалното му равнище, възможността на разбира въпросите и правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и за поведението му по време на разпита. Няма пречка тези констатации за бъдат използвани от съда при изграждане на вътрешното си убеждение. По искане от частният обвинител и граждански ищец /което не е отразено в протокола/ за назначаване на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдът се е произнесъл мотивирано в съдебното заседание на 37.03.2008 год., като го е приел за неоснователно, поради назначената и изслушана такава експертиза на досъдебното производство. Исканият свидетел не е допуснат до разпит с протоколно определение от 26.06.2008 год. /на л.45 от н.д./, като съдът е счел, че неговите показания, нямат значение за правилното решаване на делото, тъй като са събрани достатъчно доказателства за обстоятелствата които се иска да бъдат установени с неговия разпит. Не са допуснати нарушения, което да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, които да са довели до ограничаване процесуалните права на частния обвинител и прокурора, като страни в процеса. Поради това присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила, а протеста и жалбата без уважение.
По тези изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК,Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 26.06.2008 год.постановена по внохд № 102 по описа за 2008 год. на Врачански окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: