Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
София, 11 декември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП М. Маринова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 514/2008 г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Варненската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 129/24.07.2008 година по в н х о д № 136/2008 година, с което е потвърдена присъдата на ОС-Разград по н о х д № 354/2007 година, постановена на 4.03.2008 година.
В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно спрямо подсъдимия не е приложен чл. 124 ал. 3 НК и той е оправдан по това обвинение. Съображенията в подкрепа на това касационно основание са за необоснованост. От съдържанието на протеста може да се изведе и основанието за допуснато нарушение на процесуалните правила, като касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, тъй като се съдържат твърдения, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на изискването по чл. 14 ал. 1 НПК – не е обсъдил всички относими към предмета на доказване обвинителни доказателства, защото не е изпълнил указания в отменително решение на втората инстанция и е лишил прокурора от възможността да се позове на доказатества установени на досъдебното производство. Освен това възразява, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 314 ал. 1 НПК, да провери изцяло първостепенната присъда и поради това не е констатирал произволния извод на ОС-Разград, че на пострадалия е бил нанесен побои и от други лица, различни от подсъдимия, като причина за смъртта му.
Пред касационната инстанция, в съдебно заседание, прокурорът поддържа протеста, като пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати процесуални нарушения, но също се позовава на необоснованост на изводите на въззивната инстанция.
Подсъдимият Т. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения з. – адвокат Е от Разградски АК, който пледира за оставяне на протеста без уважение, а въззивното решение, в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Протестът е основателен.
С присъда № 13/6.06.2007 година, състав на Разградския окръжен съд след разглеждане на н о х д № 157/2007 година е признал за невиновен и оправдал подсъдимия Т по обвинението, че на 3.10.1994 година, в условията на опасен рецидив, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, по непредпазливост е причинил смърт на С. Х. , настъпила на 14.11.1994 година, за престъпление по чл. 124, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК.
По протест на прокурора, въззивен състав на Варненския апелативен съд, с решение № 161/7.11.2007 година, по в н о х д № 322/2007 година е отменил тази присъда и е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция. В съобразителната част на това решение се съдържат упреци към първостепенния съд, за това, че не е положил усилия „да направи опит”, на основание чл. 281 ал. 3 НПК да бъдат прочетени показанията на свидетелите дали информация за фактите отразени в обвинителния акт.
При новото разглеждане на делото, /след връщане на прокуратурата, за отстраняване на процесуални нарушения/ разпоредбата на чл. 281 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, със съгласие на страните, е приложена по отношение показанията на св. А. Н. дадени пред съда по н о х д № 157/2007 година.
С присъда № 4/4.03.2008 година по н о х д № 354/2007 година, подсъдимият отново е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 124 ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НПК.
По протест на прокурора, е образувано второинстанционно производство, по което въззивният съд е отказал да го уважи и е потвърдил тази присъда с протестираното решение.
По своята същност, в по-голямата си част, възраженията на прокурора се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение, във връзка с приетите фактически положения, без да се отчита, че достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Последната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание.
В случая същественото е, да се провери, дали в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен предвидения в НПК процесуален ред. Изводите за недоказана виновност на подсъдимия, инстанциите по фактите, са направили след анализ на доказателствения материал – показанията на разпитаните като свидетели А. С. , Н. , Х. , К. и съдебномедицинктата експертиза. Преди всичко при повторното разглеждане на делото, пред първата инстанция, частично са изпълнени указанията дадени в отменителното решение на въззивната и на основание чл. 281 ал. 1, т. 1 НПК, съдът е констатирал противоречия в показанията на св. С, дадени пред друг състав на съда. Въпреки съгласието на прокурора /вж протокола от с. з. на л. 57/ искането на защитата да се прочетат показанията на тази свидетелка на досъдебното производство, не е удовлетворено. Аналогично е положението при констатиране противоречия в показанията на св. Н. Искането на защитата /л. 60/ е за констатиране на противоречие с показанията на този свидетел на предварителното производство /сега досъдебно/, а съдът, въпреки съгласието на прокурора е констатирал противоречия в показанията на св. Н, дадени пред друг състав на съда, на основание чл. 281 ал. 1, т. 1 НПК. Изпълнението е частично, защото и без съгласие на страните, по силата на чл. 281 ал. 1, когато са налице процесуалните предпоставки, както в процесния случай, съдът може да констатира противоречия в показанията на свидетели. Първостепенният съд, при повторното разглеждане на делото по н о х д № 354/2007 година, не е изпълнил указанието на въззивния съд, по своя инициатива, на основание чл. 281 ал. 3 НПК, да поиска съгласието на страните – подсъдимия и неговия з. , да бъдат прочетени показанията на тези основни свидетели дадени на досъдебното производство. Нещо повече, съдът е отказал да стори това въпреки искането на защитата и съгласието на прокурора като страна в процеса.
В тази връзка, посочените процесуални действия и бездействия не кореспондират с изводите в проверяваното въззивно решение, в което е застъпена тезата за невъзможност да се констатират противоречия в свидетелските показания между тези дадени на досъдебното производство с тези дадени пред съда, поради което първите не могат да се приобщят към доказателствата по делото.
Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата за невиновност на подсъдимия, е изградено в противоречие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК за пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, както и в разрез с принципа за разкриване на обективната истина.
С допуснатите конкретни нарушения, посочени по-горе е ограничено правото на прокурора да докаже обвинението по фактите описани в обвинителния акт, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК и налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При това във второинстанционното производство следва да се проведе повторен разпит на св. А, Я. Х. и Н. Н. и при необходимост, в зависимост от показанията им да се приложи разпоредбата на чл. 281 ал. 3 НПК за приобщаване към доказателствения материал на показанията им от досъдебното производство, /св. Неделчев е разпитван на две дати – 4.10.1994 г. и на 16.11.1994 година/.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. ал. 3, т. 2 НПК, вр. с чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 129/24.07.2008 година постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 136/2008 година и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия по чл. 327 НПК, за допускане на доказателства, при което да се изпълнят посочените в съобразителната част указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: