Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
София, 07 ноември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 396/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия И. К. А. против решение № 126 от 16.04.2008год. по внохд № 31/08 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК.
Нарушен е принципът на разкриване на обективната истина с отказа на съда да уважи искането на защитата за допълване на доказателствената съвкупност с други доказателства и това е ограничило правото на защита на подсъдимия. Не са обсъдени възраженията на А. по приетата правна квалификация на деянието и искането му да бъде признат за невиновен по обвинението, прието за доказано от първоинстанционния съд или алтернативно, да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Последица от неправилното приложение на закона е налагането на наказание “лишаване от свобода”, което е явно несправедливо, както и изводите на съда, че целите на чл. 36 НК биха се постигнали единствено с ефективното му изтърпяване.
В съответствие с направените оплаквания се прави искане за оправдаване на подсъдимия, а алтернативно-отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на обжалвания съдебен акт, приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието с отлагане на изтърпяването му при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
Пред касационната инстанция гражданските ищци и частни обвинители и техният п. , редовно призовани, не се явяват.
Защитата на подсъдимия поддържа касационната му жалба по посочените в нея и в представените писмени бележки съображения.
Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не са налице сочените в нея основания за отмяна или изменяване на въззивното решение.
Настоящото касационно производство е второ по ред, след частичната отмяна на въззивно решение № 388 от 24.07.2007 год. по внохд № 376/2007 год., на Софийския апелативен съд, с решение № 873 от 08.01.2008 год. по н.д. № 636/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІ-ро н.о.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 497 от 30.11.2006 год. по нохд № 498/2004 год. на Благоевградския окръжен съд подсъдимият И. К. А. е признат за виновен в това, че на 01.09.2002 год. в гр. Б., по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. Р. от гр. Б., в следствие на умишлено причинена на 27.08.2002 год., около 09,30 часа на площад “Възраждане” в ж.к.”Струмско” в гр. Б., тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 , пр. последно и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода.
На основание чл. 46, б.”а” ЗИН е определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е осъден да заплати на В. А. Р., И. В. Р. , И. С. Р., В. С. Р. и Й. С. Р. по десет хиляди лева, ведно с дължимите лихви, считано от 01.09.2002 год. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на общия им наследодател С:син на първите двама, съпруг на третата и баща на последните две.
Подсъдимият е осъден да заплати на държавата съответната дължима сума върху уважените искове, на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски за адвокатска помощ и направените деловодни разноски.
С решение № 388 от 24.07.2007 год. по внохд № 376/2007 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието на подсъдимия е намалено на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради следното:
От постановения съдебен акт по внохд № 376/2007 год. на Софийския апелативен съд са останали недоволни, както подсъдимия, така и гражданските ищци и частни обвинители. По техни касационни жалби, със сочени основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК-в жалбата на А. и по чл. 348, ал. 1, т.3 НПК-в жалбата на гражданските ищци и частни обвинители във Върховния касационен съд е образувано н.д. № 636/2007 год.
Касационната инстанция е приела за основателна само жалбата на частните обвинители и граждански ищци и съобразно чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК е отменила обжалваното решение в наказателната част, като е върнала делото за ново разглеждане в тази й част. В останалата част решението е оставено в сила.
При новото разглеждане на делото, обвързана от решението на касационната инстанция, която приела, че при установените фактически положения деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 НК, с решение № 126 от 16.04.2008 год. по внохд № 31/2008 год. Софийският апелативен съд отново е изменил присъдата и намалил наказанието на подсъдимия на три години лишаване от свобода, като я потвърдил в частта по начина на изтърпяването на наказанието.
По довода за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение
Настоящият касационен състав споделя изразеното в решение № 873/08.01.2008 год. по н.д. № 636/2007 год. на ВКС, ІІ-ро н.о. становище за правната квалификация на деянието и не е необходимо да преповтаря същите съображения получили вече отговор по оплакването за неправилно приложение на закона и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, свързани с отказа му да събира по искане на защитата нови доказателства. Недопустимо е, при липсата на нови доводи в подкрепа на основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, този касационен състав да ревизира решението на предишния, по основание, на което е отговорено и е прието, че е неоснователно.
Затова и оплакването, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил и не е взел отношение по довода за приложение на закона по чл. 124, ал. 2 НК, се явява неоснователно.
По довода за явна несправедливост на наказанието.
В изпълнение на указанията, дадени в отменителната част на касационното решение, въззивният съд е обсъдил обстоятелствата за индивидуализиране наказанието на А. , но не е възприела оценките на касационния състав за завишена обществена опасност на дееца, на конкретното деяние и изводите, че те налагат определянето на по-осезаемо за подсъдимия наказание “лишаване от свобода”. Това вътрешно убеждение на решаващия по фактите съдебен състав не подлежи на последващ инстанционен контрол, при условие, че то е изградено при спазване изискванията на процесуалния закон. Нарушения в тази насока, проверяващата касационна инстанция, не констатира.
Дори и да се възприеме становището на предишния касационен състав по отношение несправедливостта на определена по размер санкция, като занижена, не е налице процесуалния инструмент за реакция-протест от Прокурора или жалба на частните обвинители за утежняване положението на подсъдимия, въпреки, проявеното за пореден път снизхождение от въззивния съд към такива деяния.
В този смисъл, при спазените от Апелативния съд изисквания за отчитане на обстоятелствата при индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 54 НК /в рамките на предвиденото за извършеното престъпление/, наказанието не се явява явно несправедливо. Не е налице визираното в жалбата на подсъдимия основание за изменяване на обжалваното решение с намаляване на наказанието по размер, защото не са налице материалноправните предпоставки за определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
По отношение начинът на изпълнение на наказанието настоящият касационен състав споделя изцяло подробно аргументираните от съда изводи, че целите на генералната и специалната превенции-последната насочена към поправянето и превъзпитанието на А. към спазване на законите и добрите нрави, “условното осъждане” не би било достатъчно за да се постигне желаният от законодателя в чл. 36 НК ефект.
Ето защо, касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна и поради липсата на релевираните от касатора основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, то следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 16.04.2008год. по внохд № 31/08 год. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: