Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 20.02. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 5318 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по подадена от К. И. М., с постоянно местопребиваване в Б., чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. от АК-С., с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, молба за отмяна вх. № 1302 от 22.08.2016 г. на влязлото в сила решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което като е отменено решение № 239/28.12.2012г., постановено по гр.д. № 698/2010г. по описа на Самоковски районен съд, и е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 З., че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], със Заповед №300-5-50/24.06.2004г. на изп. директор на АК за землище [населено място] , Софийска област, Д. Н. Л., М. Г. Д., А. Г. Л., И. Г. Л., всички от [населено място], [община] и Т. А. В. от [населено място], са придобили въз основа на приложена регулация и наследство собствеността върху част от 128 кв.м., а именно 84 кв.м., находящи се по продължението на югоизточната граница между парцел VІ-113, кв.14, ПИ 230.239.10.295г. по кадастралната карта на [населено място] от парцел V-112, 111, кв.13, ПИ 230.239.10.289 по кадастралната карта на селото, заключени между зелената кадастрална линия и синята регулационна линия по плана от 1967г., по скицата на вещото лице–л.123 по съдебно-техническа експертиза, която част е погрешно е заснета и нанесена в одобрена в одобрената кадастрална карта на [населено място] като част от поземлен имот с идентификатор 230.239.10.289, като вярната югоизточна имотна граница между поземлените имоти с идентификатори 230.239.10.295 и 230.239.10.289 минава по синята регулационна линия на гореописаната скица по регулационния план от 1967 г., която скица приподписана от окръжния съд е неразделна част от решението. Въззивното решение е влязло в сила на 21.10.2013 г.
Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че се е снабдила с новооткрито писмено доказателство – решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на СИС-С., относимо към правния спор, тъй като е имало за предмет действията на СИ, изразяващи се във въвод в спорната реална част от имота. По него е участвал нейния баща, който починал и не я е уведомил за делото. Твърди, че е узнала за решението, когато се е върнала в България по повод на друго дело, чието заседание се е провело на 20.06.2016 г. Прилага решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд.
Ответниците по молбата за отмяна М. Г. Д., А. Г. Л. и И. Г. Л., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Й. от АК-С., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като неоснователна.
Ответниците по молбата за отмяна Д. Н. Л. от [населено място], Д. Г. В. от [населено място] и А. Г. В. от [населено място], последните двама конституирани като наследници по закон на починалата Т. А. В., не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и становището на ответната страна намира следното:
Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК срещу въззивно решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, е подадена срещу влязло в сила съдебно решение от процесуално легитимирано лице. Поради липса на доказателства за момента на узнаване на представения новооткрит документ – решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на СИС-С., както и обстоятелството, че молителката трайно пребивава в Б. и в тази връзка твърденията й, че е посетила България във връзка с друго дело, чието заседание се е провело на 20.06.2016 г. , следва да се приеме, че молбата, подадена на 22.08.2016 г. е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане в открито съдебно заседание молба за отмяна вх. № 1302 от 22.08.2016 г., заявена от К. И. М., чрез адв. Р. Н., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: