О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
С., 30.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трeти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4815/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 17858/16.10.2018 г., подадена от Б. Й. К., чрез адв. А. Ц. А., против въззивно решение № 1994/25.07.2017 г. по възз.гр.д. № 4533/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32179/09.05.2017г. по гр.д. № 15727/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на Б. Й. К. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 21/25.04.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1042/2012 г. на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. до окончателното заплащане на сумата.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните?“, 2/ „Длъжен ли е решаващият съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи мотиви и съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни?“. Счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 229/18.10.2013 г. по гр.д. № 3099/2013 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., а вторият е разрешен в противоречие с решение № 194/02.07.2012 г. по гр.д. № 92/2012 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 159/22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 177/28.07.2015 г. по гр.д. № 6369/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Насрещната страна по жалбата – Прокуратурата на Република България, не е подала писмен отговор, в който да изрази становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. Й. К. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление от ответника. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата от 5 000 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. За да се произнесе, Софийски апелативен съд е взел предвид, че Прокуратурата на Република България е поддържала обвинение срещу Б. Й. К. за извършено престъпление по чл. 123 НК / в ред. преди изменението с ДВ бр. бр. 26 от 2010 г./ – нетежко престъпление, наказателното прооизводство е проведено в рамките на три години – разумен срок с оглед правната и фактическа сложност на делото, срещу обвиняемия, впоследствие подсъдим, е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, няма данни за наложена ограничителна мярка за напускане на страната, няма данни образуваното наказателно производство да е медийно разгласено, с първостепенната осъдителна присъда е определено най-лекото по вид наказание – пробация, за 6 месеца, Б. Й. К. не е бил отстранен от заеманата от него длъжност. При преценка на събраните гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че не се установява да са накърнени социалните отношения на ищеца. Посочил е, че липсват данни за разстроени лични и семейни отношения вследствие на незаконно повдигнатото обвинение, както и че не се доказва роднините да ищеца да се отдалечили от него заради обвинението. Въззивният съд е съобразил и заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза и е приел, че не може да се направи еднозначен извод за пряката причинна връзка между удостовереното с медицински документи влошено здравословно състояние и воденото наказателно преследване. При тези съображения, съдът е достигнал до крайното си разрешение, с което е решението на първостепенния съд за основателност на предявения осъдителен иск за сумата от 5 000 лв.
При съобразяване на решаващите мотиви на въззивния съд и повдигнатите от касатора въпроси, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. Във формулираните от касатора въпроси и приложеното изложение се съдържа оценъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по същество на спора. Жалбоподателят се домогва да получи различно правно разрешение относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му обвинение в престъпление. Чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните доказателства, се поддържа несъгласие по отношение на решаващите изводи на съда. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за това.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1994/25.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по възз.гр.д. № 4533/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ