О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 25.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3660/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 79/11.07.2018 г. на Kръстю А. А. и касационна жалба с вх. № 80/13.07.2018 г. на А. К. А. – двете, подадени чрез адв. А. С., против въззивно решение № 107/01.06.2018 г. по възз.гр.д. № 35/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е отменено решение № 155/13.11.2017 г. по гр.д № 150/2017 г. по описа на Районен съд – Момчилград и вместо него е обявен за недействителен спрямо Х. Х. К. договорът за дарение, извършен с нотариален акт № 75, т. I, рег. № 391, дело № 75/14 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 459 на НК и район на действие Районен съд – Момчилград, на Ѕ ид.ч. от поземлен имот с пл.сн. № 935 от кв. 54 по плана на [населено място], обл. К., целият с площ от 690 кв.м., ведно с цялата двуетажана жилищна сграда със западен вход, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж с две стаи и коридор и гараж със застроена площ от 19 кв.м., при съседи: улица, ПИ с пл.сн. № 934; ПИ с пл.сн.№ 936, сключен между А. К. А. и К. А. А..
В касационните жалби на А. К. А. и К. А. А. се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че нито дарителят, нито дареният са знаели, че с действията си по разпоредителната сделка увреждат кредитора Х. Х. К., а и не са знаели същият да има качество кредитор. Поддържат и че сделката на разпореждане с процесния имот не би могла да го увреди, тъй като по отношение на имота има учредено вещно право на ползване в полза на единия ответник и третото лице.
В изложенията са формулирани идентични въпроси, във връзка с които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ „Следва ли съобразно правилата в ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност взаимна връзка и зависимост?“, сочи се Тълкувателно решение № 1 на ОСГТК на ВКС, решение № 445/11.05.2016 г. по гр.д. № 2535/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 646/12.10.2010 по гр.д. № 1210/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 2/ „Следва ли въззивният съд да се произнесе дали са налице или не са определени правнорелевантни факти и обстоятелства, от които страна в процеса черпи права?“, сочи се решение № 39/10.02.2014 г. по гр.д. № 4927/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 3/ “Следва ли съдът да се произнесе относно субективения елемент по иска по чл. 135 ЗЗД? На коя от страните лежи доказателствената тежест относно субективния елемент на иска, касателно знанието на длъжника за увреждане на кредиторовия интерес?, сочи се решение № 210/24.06.2015 г. по т.д. № 4295/2013 г. по описа на ВКС, II т.о.; 4/ „Има ли качеството кредитор лице, пострадало от престъпление, ако в хода на наказателния процес не се е конституирало като граждански ищец и не е поискало обезпечение на иска и чрез налагане на възбрана върху недвижим имот?“ сочи се решение № 1603/03.11.1998 г.. по гр.д. № 1227/1998 г. по описа на ВКС, IV г.о. И в двете изложения е поставен и въпросът „Увреждат ли се интересите на кредитор, когато длъжникът се е разпоредил с имот, върху който е налице учредено вещно право на ползване на трето лице и мен /втория ответник/, преди възникване на задължението?“, по отношение на който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Двамата жалбоподатели поддържат, че въззвиното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като излагат съображения по същество на спора.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Х. Х. К., подаден чрез процесуалния му представител адв. Д. Д.. Счита, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество атакуваното решение е правилно и обосновано. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явяват допустими.
Окръжен съд – Кърджали се е произнесъл като въззивна инстанция, съгласно правомощията си предвидени в чл. 269 ГПК, по предявения от Х. Х. К. против А. К. К. и К. А. А. отменителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. За да се произнесе, въззивният съд е съобразил твърденията, доводите и възраженията на страните, извършил е обоснована преценка на събраните доказателства и е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Посочил е следните обстоятелства: проведено е наказателно производство против А. К. А. и Б. Шефки А., приключило с осъждането им за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 НК във вр. чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, в отделно гражданско производство двамата са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Х. Х. К. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 240, 00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нанесения побой на 29.07.2013г., за който са признати за виновни по наказателното дело; за присъдените суми на пострадалия е издаден изпълнителен лист от 02.03.2017 г. по гр.д. № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали. На 17.02.2014 г. е сключен договор за дарение между двамата ответници, по силата на който А. К. К. дарява на К. А. А. процесния недвижим имот. Съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на предявената претенция с правно основание чл. 135 ЗЗД. Ищецът Х. Х. К. притежава качеството кредитор спрямо ответника А. К. А., считано от дата на уреждането от 29.07.2013г. Ответникът А. К. А. се е разпоредил със свой недвижим имот след като вече е бил длъжник на ищеца и по този начин е създал пречки пред възможността кредиторът му да се удовлетвори от неговото имущество. Сключил е безвъзмездна сделка с втория ответник К. А. А., поради което знанието на втория не е елемент от фактическия състав на претенцията, но той също е знаел за задълженията на дарителя си. При тези съображения Окръжен съд- Кърджали е намерил, че спрямо ищеца – кредитор на първия ответник, разпоредителната безвъзмездна сделка /дарение/ между двамата ответници следва да бъде обявена за недействителна и е постановил атакуваното решение.
При съобразяване на решаващите мотиви на въззивния съд и повдигнатите от касатора въпроси, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. Допускането до касационно обжалване е обусловено и от кумулативното наличие на някоя от специфичните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Формулираните в т. 1 и т. 2 процесуално-правни въпроси засягат правомощията на въззивния съд и отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но те не са разрешени в противоречие с цитираното от касаторите тълкувателно решение или казуална практика на ВКС. Противно на доводите им, въззивният съд е разгледал обосновано всички елементи от фактическия състав на предявената претенция с правно основание чл. 135 ЗЗД. Свидетелските показания не са обсъдени, доколкото Окръжен съд – Кърджали е намерил същите за ненеобходими и неотносими към предмета на доказване. Това е така, тъй като процесната разпоредителна сделка е безвъзмездна и като такава не е необходимо да бъде установявано знанието на надареното лице относно задълженията на дарителя му. В допълнение съдът е коментирал и установената роднинска връзка между ответните страни и е посочил, че дори да беше необходимо установяване на знанието същото може да се предположи по силата на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. В изложенията на касаторите се поддържат доводите им за неправилност на изводите на въззивната инстанция във връзка с твърденията им относно знанието на ответните страни за увреждането на кредитора, недобросъвестното му поведение като кредитор, а и във връзка с принадлежността на правото на собственост върху процения имот към настоящия момент, но тези доводи имат характера на касационни основания и могат да бъдат разглеждани единствено като оплаквания по същество на спора едва при допускане на касационно обжалване.
Въпросът под номер 3 е поставен единствено в изложението, приложено от касатора А. К. А., но той попада в предметния обхват на последващия четвърти въпрос, съдържащ се и в двете изложения. За да се произнесе, въззивният съд е съобразил безспорно установеното обстоятелство, че А. К. К. е бил признат за виновен с влязло в сила решение за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 9 НК във вр. чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 29.07.2013 г. Приел е, че от деня на увреждането ищецът Х. Х. К. има качеството кредитор, поради което е достигнал до извод за установяване на първия елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а именно качеството кредитор на ищеца. Този извод съответства на трайните и безпротиворечиви разбирания в практиката и теорията, съгласно които при вземането, произтичащо от деликт, увреденото лице е кредитор на делинквента за причинените му вреди от момента на деликта, в този смисъл и решение № 423/29.11.2012 г., постановено по гр.д. 1623/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. Субективното материално право на вземане за обезщетение от непозволено увреждане възниква от момента на извършване на деликта и настъпването на вредите като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Съдебното предявяване на това субективно гражданско право на вземане за обезщетение няма отношение към неговото възникване.
Въпросът, за който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е бил разглеждан от въззивния съд, тъй като не е част от предмета на делото. Поради това същият не отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обремененото право на собственост с пожизнено вещно право на ползване върху същия имот действително би се отразило на пазарната му цена, но не може само на това основание да се приеме, че отчуждаването на това собствено на длъжника имущество не би увредило интересите на кредитора. От друга страна не е обосновано и какво налага допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е аргументирана законодателна празнота или неяснота на нормативните разпоредби, нито е обосновано да е налице промяна в обществено-икономическите отношения, която да налага различно тълкуване или прилагане на закона.
Настоящият състав не открива и пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Ето защо и във връзка с изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
В отговора на касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски в ползва на ответната страна по касация. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско възнграждение за подаване на отговор на касационна жалба, уговорено в размер на 2 400 лв. с ДДС е изплатено напълно в брой при подписване на договора между Х. Х. К. и адв. Д. Д..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/01.06.2018 г., постановено от Окръжен съд – Кърджали по възз.гр.д. № 35/2018 г.
ОСЪЖДА К. А. К. с ЕГН [ЕГН] и А. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ