О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
С., 16.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. С.
гр.дело №5432/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. К. и Р. М. К. – двамата от [населено място], подадена чрез адв.П. Т., срещу въззивно решение №1101 на Варненски окръжен съд, постановено на 16.08.2016г. по в.гр.д.№ 1047/2016г., с което е потвърдено решение № 898 от 09.03.2016г., постановено по гр. дело № 11527/2015г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлена молбата на касаторите с правно основание чл.542 ГПК за установяване на факта, че М. Х. К. е починал на 14.05.2015г. в международните води на Б. залив.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на заявената молба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по обуславящ изхода на спора правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Като такъв счита въпроса : ”Представлява ли документ по смисъла на чл.548 ГПК писмо, изходящо от съответната държава, на чиято територия се е случило произшествието, от което е видно, че е извън компетенциите на органите на държавата да издаде какъвто и да е документ за предполагаема смърт?” Обосновава наличието на поддържаното допълнително основание с твърдението, че по поставения въпрос липсва съдебна практика.
Ответната страна [община] не взема становище.
Прокуратура на Република България не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение и да остави без уважение подадената молба въззивният съд е приел, че целта на едностранното охранително производство е да замести със съдебно установяване официален свидетелствуващ документ, доколкото правният интерес е доказан при наведените в молбата твърдения; че според молителите фактът, чието установяване искат, е настъпил на 14.05.2015 г. в чужбина – на посочената дата е регистрирано отсъствието на член от екипажа на кораба, след което е подаден сигнал “ човек зад борда“ и започнало издирване в продължение на 25 часа във водите на Б. залив, приключило без резултат; че обстоятелството, че М. Х. К. се е намирал на палубата на танкер „Н. М.“ като член от екипажа, не е удостоверено с писмен документ от капитана на кораба, тъй като в Доклада за произшествие на море е вписан по длъжност „бояджия 4“, без персонални данни / име, националност/; че предоставените данни, според доклада в писмо на S. до Gard AS за инцидента, се базират на документална проверка на корабните документи, предадени на представителя на корабособственика, показания на капитана и втория помощник капитан, като е посочено, че произшествието няма никаква връзка с Ш. / нито екипажния член, нито кораба са от шведска националност и произшествието не се е случило в шведски води/, но Шведска морска администрация / Ш./ е компетентна да извърши държавен портови контрол / Д./ в първото посетено пристанище след произшествието, т.е. при пристигането на кораба в Б. на 19.05.2015 г. и всички останали действия зависят от властите на флаговата държава.
Приел е също, че съгласно чл. 548 ГПК производството по установяване на факт настъпил в чужбина, се провежда при убедителни доказателства, че молителят не може да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. За наличието на такава пречка следва да бъде издаден документ от компетентните органи на чуждата държава, или удостоверение от Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане. Обосновал е извод, че писмото на МВнР, Дирекция „К. отношения“ има информативен характер, а не удостоверителен характер за горепосоченото обстоятелство, тъй като с него е потвърдено, че корабът няма регистрация в Ш. и разследващата инцидента страна не е компетентна да издава декларация в подобни случаи, което навежда на липсата на доказателство за отказ по смисъла на цитираната разпоредба. Приел е също, че спрямо обстоятелствата на случая е приложим чл. 15 ЗЛС, според който смъртта на дадено лице може да бъде обявена, когато е изчезнало при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че е загинало, ако са изтекли две години от прекратяване на военните действия или от събитието. Мястото и времето на произшествието могат да обосноват логично предположение за настъпилата смърт и конкретните обстоятелства, за разлика от чл. 14 ЗЛС, но при изпълнение на изискването за срок – две години от датата на събитието, като основание да бъде обявена смъртта на лицето.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая релевираният с изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос ”Представлява ли документ по смисъла на чл.548 ГПК писмо, изходящо от съответната държава, на чиято територия се е случило произшествието, от което е видно, че е извън компетенциите на органите на държавата да издаде какъвто и да е документ за предполагаема смърт?” не е обуславящ решаващия извод на съда за неоснователност на молбата доколкото съдът е приел, че в случая не е установен по несъмнен начин факта на смъртта на лицето, поради което е необходимо провеждане на процедурата по чл.15 от ЗЛС, както и, че не е установен изричен отказ, респективно невъзможност да се издаде акт за смърт. Същевременно въпросът е и некоретктно формулиран, тъй като няма спор по делото, а и самите молители не твърдят факта на смъртта да е настъпил на територията на държавата Ш., по отношение органите на която в представеният от тях документ – писмо на МВнР, Дирекция „К. отношения“, се съдържа информация, че след като корабът няма регистрация в Ш. и лицето не е шведски гражданин разследващата инцидента страна не е компетентна да издава декларация в подобни случаи. Предвид изложеното въпросът не представлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, което е достатъчно да обоснове извод за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната теория и практика на съдилищата приемат безпротиворечиво, че молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета от ГПК и производството е охранително. Предмет на установяване е самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му. Когато има спор относно съществуването на факта, който следва да бъде удостоверен с документ по повелята на закона, лицето, което има интерес да го установи, разполага с правния институт на обявяване на смърт, регламентиран от разпоредбите на чл. 549-552 ГПК във връзка с чл.9, чл.14 и чл.15 ЗЛС. С обявяване смъртта на едно физическо лице по съдебен ред , въз основа на решението по чл. 551 ГПК, общинските власти се задължават да съставят акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта. Въз основа на него се съставя акта за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за отразените в тях данни и е средство за публичното им разгласяване. Същото се приема и в задължителната съдебна практика, обективирана в множество актове на ВКС / пр. решение №78 от 29.03.2010г. по гр.д.№3235/2008г. на ВКС , І ГО; определение №663 от 17.11.2011г. по ч.гр.д.№485/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./ Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1101 на Варненски окръжен съд, постановено на 16.08.2016г. по в.гр.д.№ 1047/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: