3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
С., 10.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
К. Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4650/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 30695/14.06.2016г. на Н. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1354 от 02.04.2013г. по гр. дело № 10963/2011г. на Пловдивски районен съд, с което като е отхвърлен иска на Н. И. Д. за признаване за установено по отношение на Р. М. Димитрова, че 27086/29000 идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда построена в периода 1987г. – 1988г., със застроена площ от 60 кв. м. и разгъната площ от 120 кв. м. и масивен гараж с отделно складово помещение, построен през 1986г., със застроена площ общо 32 кв. м., находящи се в имот лична собственост на ответницата Р. М. Димитрова – празно дворно място, цялото от 700 кв. м, представляващо УПИ І-123 в кв. 30 по плана на [населено място], общ. Б., област Пловдивска, са лична собственост на ищеца Н. И. Д., съдът е допуснал извършването на съдебна делба на описаният недвижим имот между Н. И. Д. и Р. М. Димитрова, при равни дялове по 1/2 идеална част за всеки един от двамата.
С молба – уточнение вх. № 52269/12.10.2016г. Н. И. Д. е посочил, че иска отмяна й на влязлото в сила решение № 2001 от 05.06.2015г. по гр. дело № 10963/2011г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл. 353 ГПК, съдът е възложил на Н. И. Д. двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв. м. и разгъната площ от 120 кв. м., построена в периода 1987г. – 1988г. в дворно място лична собственост на Р. М. Димитрова цялото от 700 кв. м, образуващо УПИ І-123 в кв. 30 по плана на [населено място], общ. Б., област Пловдивска, а на Р. М. Димитрова възложил масивен гараж с отделно складово помещение, със застроена площ общо 32 кв. м., построен през 1986г., находящ се в имот лична собственост на Р. М. Димитрова, представляващ празно дворно място, цялото от 700 кв. м, образуващо УПИ І-123 в кв. 30 по плана на [населено място], общ. Б., област Пловдивска, като осъдил Н. И. Д. да заплати на Р. М. Димитрова сумата 14150 лв. за уравняване на дела й от съсобствеността.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира молбата за отмяна процесуално недопустима.
Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
В молбата за отмяна молителят поддържа, че поради неправилно интерпретиране на фактите по делото, съдът е допуснал делбата да се извърши при равни квоти. Бил пренебрегнат факта, че той притежавал имот в [населено място], което свидетелите на другата страна отричали. Излага съображения относно подялбата на този имот между него и първата му бивша съпруга, от която получените пари за уравнение на дела му, вложил в строителството на къщата, предмет на делбата по настоящето делото, отмяната на чието решение претендира с настоящата молба. Направено е обсъждане на разпитани по делото свидетели, които били установили „нови обстоятелства”, поискано е да се намали оценката на възложения му имот с 30-40%, тъй като основно той е работил в изграждането на жилищната сграда. Молителят не се позовава на нови писмени доказателства и не представя такива с молбата.
От изложеното е видно, че молбата съдържа оплаквания, чрез които се оспорва правилността на решението и не съдържа основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилността на решението се проверява, докато съдебният акт не е влязъл в сила. Молителят не е обжалвал решението, чиято отмяна се иска, не е обжалва и решението в частта по възлагането на имота, което показва че той е бил доволен от постигнатия резултат.
Молбата не покрива изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, само по себе си достатъчно основание да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Молбата е подадена и след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305 ГПК. Решението по допускане на делбата е влязло в сила за молителя 25 април 2013г., като необжалвано от страните, а това по възлагането на имота на 29 юни 2015г., също необжалвано в тази му част. Молбата за отмяна е подадена на 14.06.2016г. – две години след влизане в сила на първото решение и една година след влизане в сила на второто решение, още едно основание за процесуална недопустимост.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 30695/14.06.2016г. на Н. И. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1354 от 02.04.2013г. по гр. дело № 10963/2011г. на Пловдивски районен съд и влязлото в сила решение № 2001 от 05.06.2015г. по гр. дело № 10963/2011г. на Пловдивския районен съд, в частта му за възлагане на имотите.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ