3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
С., 27.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
К. ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия К. Ю.
ч. гр. д. № 1211/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 165276 от 21.12.2016г. на [фирма] и И. А. И., чрез адвокат И. М. З. против въззивно определение № 23841 от 10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 8108/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] и И. А. И. срещу Разпореждане от 24.06.2015 г. по ч.гр.д. № 30808/2015 г. на Софийски Районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и е издаден изпълнителен лист на заявителя [фирма] за сумата от 30000 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 24.08.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 13231,25 лв. за периода от 27.05.2012 г. до 27.05.2015 г. и 2278,79 лв. разноски по делото.
Жалбоподателите молят обжалваното определение да се отмени като неправилно по съображения, изложени в частната касационна жалба.
В изложение за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната жалба се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да е конкретизиран правен въпрос, извън цитирани извадки от ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС.
Ответникът „Ю. България АД, чрез пълномощник адв. Г. Р. Д. в писмен отговор поддържа недопустимост на частната касационна жалба, с оглед на приетото в т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са й съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима.
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 8 се приема, че заповедното производство е по същество двуинстанционно; при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419 ал. 1 ГПК), като законът не е предвидил в посочената хипотеза въззивното определение, независимо дали се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежи на касационно обжалване, при което и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е още, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл, заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като законът го е уредил като предшестващо исковото производство.
Предмет на обжалване е въззивно определение, постановено в заповедно производство, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, и е уважено искането за издаване на изпълнителен лист. Определението попада в предметния обхват на приетото в посоченото тълкувателно решение и като изключено от касационен контрол, частната касационна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Изложените съображения касаят и частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Когато в закона изрично е предвидена възможност за обжалване на определение на първоинстанционния съд с частна жалба, в общия случай контролът е двуинстанционен.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Производството се е развило като двуинстанционно и редът за проверка е изчерпан.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 165276 от 21.12.2016г. на [фирма] и И. А. И. против въззивно определение № 23841 от 10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 8108/2016 г. на Софийски Градски съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: