3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
[населено място], 17.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВE: К. Юстиниянова Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова ч.гр.д. № 4279/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 9447/28.06.2016г. на „8-ми март“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н. Й., чрез адв. Д. П., против определение № 1879 от 02.06.2016г. по ч. гр.д. № 2570/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9087 от 12.04.2016г. по гр.д. № 2876/2016г. на Софийски градски съд за оставяне без разглеждане подадената от „8-ми март“ АД частна жалба срещу разпореждане от 09.02.2016г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] за вписване на възбрана върху недвижим имот с вх.рег. № 5766/09.02.2016г., акт № 1272, том № 2.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК (редакцията от 03.07.2015г. /ДВ, бр. 50 от 2015 г./) на обжалване пред ВКС подлежат определенията по ал. 1 постановени за пръв път от апелативен съд. Когато актът е постановен от окръжен съд като въззивна инстанция, какъвто в процесният случай е определението на Софийски градски съд, с което същият се е произнесъл по жалба срещу акт на съдия по вписванията, определението подлежи на еднократен съдебен контрол пред апелативния съд, чието произнасяне е окончателно.
Подадената частна касационна жалба е постъпила на 28.06.2016г., по време действието на чл. 274, ал. 2 ГПК (в редакция ДВ бр. 50/2015г., в сила от 07.07.2015г.), явява се насочена срещу определение на апелативен съд, който се е произнесъл по законосъобразността на определението на окръжен съд като въззивна инстанция, с което е изчерпан реда на инстанционния контрол. Касае се до разпределяне на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, като режима на обжалване и в двата случая е еднакъв – с проверката, която извършва ВКС, респ., която извършва апелативният съд за законосъобразност на определението на въззивния съд се изчерпва реда за съдебен контрол.
Погрешното посочване в диспозитива на определението, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, не създава за страната право на жалба, с каквото същата не разполага съгласно процесуалния закон.
Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело да бъде прекратено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 9447 от 28.06.2016г. на „8-ми март“ АД [населено място] против определение № 1879 от 02.06.2016г. по гр.д. № 2570/2016г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 4279/2016г. по описа на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ