2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
гр. София, 15.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5531 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. и К. Б. П. срещу решение № V-79/14.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1024/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 631/08.04.2016 г. по гр. дело № 5991/2015 г. на Бургаския районен съд (БРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу М. Р. А. и С. Р. Л., искове, както следва: с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на сключения между наследодателите на ищците – съпрузите К. Г. С., починала на 23.03.2015 г., и С. Б. С., починал на 04.07.2005 г., като прехвърлители, и ответниците, като приобретатели, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ., том .., нот. дело № . г. на съдия при БРС, до размера на наследствените квоти на всеки от касаторите-ищци от по 4/18 идеални части от недвижимия имот, представляващ дворно място с построените в него едноетажни жилищна и селскостопанска сгради, с административен адрес – [населено място],[жк], [улица] (подробно индивидуализиран), поради неизпълнение на задълженията на ответниците за издръжка и гледане на прехвърлителите; и с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на по 4/18 идеални части от същия недвижими имот, и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху същите идеални части от имота; в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните четири правни въпроса: 1) може ли, когато договорът за гледане и издръжка е сключен с двама или повече прехвърлители-кредитори, наследниците на един от тях да искат разваляне на целия договор – за целия имот, ако задълженията са били изпълнявани по отношение само на част от кредиторите; 2) може ли иск за разваляне на договор за гледане и издръжка да се предяви не от кредитора – страна по договора, а от неговите наследници, или със смъртта на кредитора договорът се счита прекратен, така че последващото му разваляне от страна на наследниците е недопустимо; 3) може ли на кредитор по договор за гледане и издръжка, респ. – на наследниците на такъв кредитор, който не е прехвърлител на целия имот, но който (респ. – наследниците му) предявява иск за разваляне на договора за целия имот – включително и за частта на другия кредитор, да се противопостави възражение за погасителна давност, каквото би могло да се противопостави на неучастващия по делото кредитор; и 4) длъжен ли е съдът при решаването на правния спор да съобрази както всички доводи на страните, така и целия събран по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, съобразно правилата за разпределение на тежестта за доказване в процеса. По отношение на първия и третия правен въпрос жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържат, че тълкувателно решение (ТР) № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС не давало отговор на тези въпроси и те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на останалите два правни въпроса касаторите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 937/21.12.2009 г. по гр. д. № 2958/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а четвъртият – в противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 174/02.07.2014 г. по гр. д. № 7500/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 97/08.04.2016 г. по гр. д. № 5363/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Ответниците М. Р. А. и С. Р. Л. в отговора на касационната жалба и на изложението към нея излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Решаващите правни изводи на окръжния съд за постановяването на обжалваното въззивно решение (а и тези на първата инстанция, към подробните мотиви на която е налице препращане по реда на чл. 272 от ГПК), са че ответниците са изпълнявали алеаторното си договорно задължение за гледане и издръжка към прехвърлителката К. С., както и че е налице неизпълнение на това тяхно задължение към прехвърлителя С. С., но искът за разваляне на процесния договор по отношение частта на този прехвърлител е погасен по давност.
Първите три въпроса в изложението на касаторите са разрешени с правните съображения на въззивния съд относно последния му извод, а именно: Позовавайки се на ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС и друга незадължителна практика на ВС и ВКС, окръжният съд е приел, че при активната солидарност всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително да осъществи и развалянето на договора изцяло. Приел е и че друга особеност на алеаторния договор за гледане и издръжка е, че с него се уговаря прекратително условие за действието му и това е смъртта на кредитора-прехвърлител, поради което ако към момента на предявяване на иска единият от кредиторите е починал, то договорът вече е прекратен по отношение на него и разваляне не може да се иска и за неговата част от другия кредитор, тъй като на разваляне подлежат само действащи, валидни договори, но от друга страна правото на разваляне на договора за частта на починалия кредитор вече става част от наследствената маса, която ще бъде наследена от неговите наследници. Въззивният съд е приел, че в случая прехвърлителите К. и С. Сърмови са били собственици на процесния имот при условията на съпружеска имуществена общност (СИО), като след смъртта на С. С. на 04.07.2005 г. в наследствената му маса е било включено и правото му да развали процесния договор поради неизпълнение, което е било наследено от наследниците му по закон: съпругата му К. С. (починала на 23.03.2015 г.), дъщеря му М. Р. (майка на двете ответници) и сина му Б. С., като след смъртта на последния на 31.10.2014 г. той е бил наследен от двамата ищци и съпругата си М. С.. Въззивният съд е приел и че това право на наследниците на С. С. да искат разваляне на процесния договор по отношение на неговата част, се е погасило, поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, считано от датата на смъртта на наследодателя, а именно – на 05.07.2010 г. (исковата молба по делото е подадена на 15.09.2015 г.).
Така изложените правни съображения на въззивния съд са в пълно съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и основана именно на разясненията, дадени с т. 2 и т. 3 от ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС. Израз на тази константна задължителна практика на ВКС е както посоченото от самите касатори, решение № 937/21.12.2009 г. по гр. д. № 2958/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, така и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 467/18.06.2010 г. по гр. д. № 1706/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 615/09.03.2010 г. по гр. д. № 3824/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС. В първото от тях (посоченото от жалбоподателите) е прието, че задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по характер, така и поради намерението на страните, когато задължението е поето към повече от едно лице, без да е сторено разграничение във волята на страните как да се осъществява изпълнението на договора спрямо всеки един от прехвърлителите. Неделимите задължения предпоставят даването на дължимата престация на всички кредитори, поради което неизпълнението по отношение на дори един от тях може да доведе до разваляне на сделката. В случай на прекратяване на договора със смъртта на някой от прехвърлителите обаче, задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга неделимостта на задълженията, от което и по аргумент на чл. 128 ал. 2 от ЗЗД, възниква правото за всеки от преживелите кредитори – наследници на починалия, освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив. Затова, със смъртта на прехвърлителя, неговите наследници, включително и съпругата му, придобиват правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния наследник права. Във второто от тези решения изрично е прието за правилно разрешението, дадено с т. 3 от ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, а именно, – че със смъртта на прехвърлителя се прекратява действието на договора за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания преминават върху неговите наследници, които могат да упражнят правото да развалят договора по отношение на неизправния длъжник съобразно дела си, но не и по отношение на целия договор, освен ако ищецът не е единствен наследник. В тази връзка в това решение на ВКС, също е изтъкнато, че със смъртта на единия от прехвърлителите договорът прекратява действието си в тази част, съответно прекратява се и неделимостта на задължението; респ. – прието е, че имущественото право да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част, при което договорът следва да се развали за съответната част. Това разрешение е доразвито и в последните две посочени решения, където е прието следното: По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата прехвърлители, следва да се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да иска разваляне на договора както за своята част, така и за тази част от имота, която има съобразно наследствените си права. Когато е поето неделимо задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността (респ. – прекратената със смъртта СИО), както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния. В същия смисъл са и разрешенията, възприети в решение № 132/09.04.2015 г. по гр. д. № 4895/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 8/26.01.2015 г. по гр. д. № 1754/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Както вече беше посочено, в пълно съответствие с така цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е разрешил първите два формулирани от касаторите правни въпроса – при настоящия казус, при който са починали и двамата прехвърлители, и искът за разваляне е предявен от техни наследници – съразмерно с наследствените им дялове. От това ясно следва, че и разрешението на третия правен въпрос – относно погасителната давност, е в съответствие и представлява логическо следствие от разрешението на първите два въпроса – погасителната 5-годишна давност по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД за развалянето на договора относно частта на по-рано починалия прехвърлител, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на смъртта на този прехвърлител, тъй като това е датата, от която договорът, респ. – алеаторните задължения към същия прехвърлител-кредитор са били прекратени и са били изискуеми в пълен обем (изцяло), като е прекратена на същата и неделимостта на тези алеаторни задължения, респ. – активната солидарност с другия кредитор-прехвърлител, поради което искът за развалянето на тази част се погасява с изтичането на 5 години след тази дата, ако той не е предявен дотогава от наследниците на по-рано починалия кредитор-прехвърлител.
Изводът си, че ответниците са изпълнявали в пълен обем алеаторното си договорно задължение за гледане и издръжка към прехвърлителката К. С., чрез трето лице – тяхната майка М. Р., каквато възможност е изрично уговорена в процесния договор, въззивният съд е направил както чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към изключително подробните мотиви на първата инстанция, в които обстойно са обсъдени всички доводи на страните и целия събран по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, като са съобразени правилата за разпределение на тежестта за доказване в процеса, така и чрез собствен анализ от страна на окръжния съд на доказателствата, и направени въз основа на това собствени правни изводи, основани на цитирана задължителна практика на ВКС, с което е даден отговор и на всички оплаквания и доводи, наведени с въззивната жалба на касаторите. По този начин и четвъртият правен въпрос, формулиран от жалбоподателите, е разрешен с обжалваното въззивно решение в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, включително – посочената в изложението към касационната жалба във връзка с този процесуалноправен въпрос.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на касационното производство по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците, претендираните и направени от последните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, а именно – сумата 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-79/14.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1024/2016 г. на Бургаския окръжен съд;
ОСЪЖДА С. Б. С. и К. Б. П. да заплатят на М. Р. А. и С. Р. Л. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.