2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С., 02.07. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия С. ч.гр.д. № 2425 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на лорд проф. д-р по икономика и д-р по право М. Д. Д., с адрес в [населено място], против определение № 8 от 03.01.2019г., постановено по ч.гр.д. № 4363/2018г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение частна жалба на Д. против определение от 17 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 493/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е постановено връщане на подадена от него частна жалба против определение от 27.03.2013г. по гр.д.№8006/2013г. на РС [населено място], с което е отказано да бъде освободен от внасяне на държавна такса в производството.
В жалбата се прави искане делото да не се разглежда от никой състав на ВКС, тъй като всички състави и съдии от този съд са си правили отвод по граждански дела, водени от жалбоподателя и от негови фирми. Твърди се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излагат се подробни доводи, че била дадена поръчка жалбоподателят да губи всички дела, заведени в съдебната система на България, като подробно се разясняват вижданията на жалбоподателя за тази поръчка. В приложено към жалбата изложение се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, както и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – поради противоречие с решения на съда на Европейския съюз, и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното определение се приема, че частната жалба на Д. срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частната му жалба срещу определението, с което е отказано да бъде освободен от държавна такса, е неоснователна. За да обоснове този извод, съставът на апелативния съд посочва, че пради непредставяне на вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса частната жалба е нередовна; че тази нередовност е констатирана от администриращия съд и с нарочно разпореждане е оставена без движение; че указания за отстраняване на нередовността и последиците от неизпълнението им са връчени редовно на жалбоподателя, но в дадения едноседмичен срок не са изпълнени.
Настоящият съдебен състав приема, че искането за отвод спрямо членовете на състава е неоснователно. Не е налице кое да е от основанията на чл. 22, ал. 1 ГПК. Не съществуват известни на съдиите от състава други обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността им. Преценката относно наличие на основания за отвод е конкретна за всяко съдебно производство, като отвеждането на съдия от разглеждане на едно дело не е основание за отвеждане от разглеждане на друго дело с участие на същата страна, когато липсват основания за това.
При съобразяване на изложението, приложено към частната жалба, и мотивите на съдебния състав в обжалваното определение, Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 , ал.1, т.2, т.3 ГПК (в редакция съгласно пар.74 ЗИДГПК , обн. ДВ бр.86/2017г) във връзка с него. Въпросът, освен че следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в настоящето изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове в изложението посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не само декларативно. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. Следва да се изтъкне, че приложените от съдилищата норми на чл. 275, ал.2, чл.262, ал.2, т.2 и чл.261, т.4 ГПК са ясни, по тях е налице трайно установена практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено. Решения на С. по въпроса в обхвата на тази процесуална уредба не се изтъкват и не е обоснован критерия по чл. 280, ал.1, т.2, предл. второ ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8 от 03.01.2019г., постановено по ч.гр.д. № 4363/2018г. по описа на Апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: