О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София,
30.07.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:светла димитрова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Мими Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2723 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 25.04.2019г. по гр.д.№606/2019г. на ОС Варна, с което е потвърдено определение от 15.02.2019г. по гр.д.№165888/2017г. на РС Варна за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност.
Частният жалбоподател – Е. Н. Й. , чрез процесуалните си представители, поддържа, че с обжалваното определение е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора в противоречие в решение на Съда на ЕС, както и че същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване, да бъде отменено въззивното решение и да бъде даден ход на исковата й молба.
Ответникът по жалбата – „Плана Навигейшън” ЛТД-Република Малта, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд за да постанови своето определение е приел, че предметът на спора, очертан с исковата молба попада в обхвата на Регламент/ЕС/ №1215/2012, но е не е сред предвидените изключения в чл. 2.2. Изложил е съображения за това, че РС Варна е бил сезиран с искова молба на Е. Н. заплащане на обезщетение от „Плана Навигейшън“ЛТД, със седалище и адрес на управление в Република Малта, [населено място], [улица]., за настъпила смърт на съпруга на ищцата Р. Й., дължимо на основание сключен индивидуален моряшки договор за наемане на работа на последния от 03.05.2016г. и §25.1 от КТД за сумата 93154 щатски долара и сумата от 11771,28 щ.долара на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава, считано от 02.08.2016г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Посочено е също така, че договорът е бил сключен чрез посредничеството на „Булнав Менинг“ЕООД, със седалище в Република България, както и, че в индивидуалния договор е посочено, че средствата в полза на моряка, предоставяни във връзка с опазване на здравето и социалното осигуряване, включително обезщетения при смърт и др. са съгласно Колективен трудов договор, сключен между „Плана Навигейшън „ ЛТД и Моряшки синдикат от 01.05.2016г.
Съдът е приел, че в случая ответникът е със седалище в Малта, като по делото липсват данни за регистрация на управление, клон или да упражнява основата си стопанска дейност на територията на Република България, а отклонения от общия принцип за предявяване на искове по местоживеене на ответника са допустими само при условия изрично предвидени в Регламента, като специална компетентност. Прието е претендираното обезщетение от смърт, произтичащо от идивидуален трудов договор и КТД, в който страните са се договорили, че е приложим в случай на смърт, включително и такава при и по повод изпълнение на служебни задължения, не обуславя компетентност на българския съд, тъй като нито мястото на изпълнение на договора, нито мястото на обичайно изпълняване на служебните задължения, нито мястото, където последно е осъществявал тези задължения работника или мястото на настъпване на вредоносното събитие не обосновават компетентност на българския съд.
В приложено към жалбата изложение по чл.274, ал.3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалните си представители поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: компетентен ли е българския съд да се произнесе по иск на български гражданин за присъждане на вреди от трудова злополука, довела до смърт по моряшки трудов договор, сключен чрез посредник с работодател със седалище в Р Малта и как следва да се тълкува разпоредбата на чл.7, т.5 от Регрламент 1215/2012г. на ЕС по отношение на понятията ”клон, агенция или друг вид представителство”. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на Съда на ЕС С-106/17-т.38,39 и 40 и С-347/08-т.44 и 45
Настоящият състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение по дело С-106/17 – т.38 до 40 Съдът на ЕС е дал отговор на запитване дали член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че на него може да се позове физическо лице, чиято професионална дейност се изразява по-специално в събирането от застрахователи на вземания за обезщетение и което черпи основание от договор за прехвърляне на вземане, сключен с пострадалия от пътнотранспортно произшествие, с цел да привлече към гражданска отговорност застрахователя на виновното за произшествието лице, който е със седалище в държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на последната държава членка. В решение по С-347/08-т.44 и 45 Съдът на ЕС е отговорил на въпрос на запитваща юрисдикция да се установи дали направеното в член 11, параграф 2 от Регламент № 44/2001 препращане към член 9, параграф 1, буква б) от същия трябва да се тълкува в смисъл, че социалноосигурителна институция, законов цесионер на правата на пряко увреденото в автомобилно произшествие лице, може да предяви пряк иск пред съдилищата в своята държава членка по установяване срещу установения в друга държава членка застраховател на лицето, за което се твърди, че е отговорно за произшествието. Даденото тълкуване в цитираните две решение касае разпоредби относими към отговорност на застраховател за вземания по договор за застраховка, какъвто не е настоящия случай, поради което не е налице противоречие между приетото в обжалваното въззивно определение и решенията на Съда на ЕС.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на поставените от жалбоподателката въпроси съдът е дал разрешение като е приложил точно относимите към правния спор норми- чл.7, т.2 от раздел 2 и чл.20, т.1 от раздел 5 на Регламент 1215/2012, а именно че по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт споровете се решават от съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие, а не са налице предвидените в Регламента изключения, даващи основание за дерогиране на тази подсъдност – чл.20, т.2 и чл.21. Що се касае до въпроса за това как следва да се тълкуват понятията ”клон, агенция или друг вид представителство”, то правната уредба на същите е детайлно уредена в чл.17 до 51 от Търговския закон и разпоредбите не са неясни, поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за тълкуването им.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.04.2019г. по гр.д.№606/2019г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: