О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
С., 19.02. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело 517/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], чрез юрисконсулт К. И., срещу определение № 30006 от 17.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 14353/2017г. на Софийския градски съд, с което е отменено определение № 206899/29.08.2017г., постановено по гр. д. № 5446/2016г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, вместо което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено решение № 40503/17.02.2017г., постановено по гр. д. № 5446/2016г. на СРС в частта за разноските и [фирма] е осъдено да заплати на П. И. Н. сумата от 870,16 лв.- разноски по делото, като в тежест на [фирма] са възложени сторените от П. И. Н. във въззивното производство разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се неговата отмяна. В жалбата е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството П. И. Н. в писмен отговор, подаден чрез адв. И. Д., изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима с оглед цената на исковете, предмет на спора.
С обжалваното определение въззивният съд след отмяна на определение № 206899/29.08.2017г., постановено по гр. д. № 5446/2016г. на Софийския районен съд, се произнесъл по искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Производството пред районния съд, в което е постановено решение № 40503/17.02.2017г., чието изменение се иска, е образувано по предявени от П. И. Н. срещу [фирма] отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3847,71 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 11.2007г. до м. 10.2012г., и на сумата от 2109,54 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.01.2008г. -29.12.2015г.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК /в редакцията на бр. 86/2017 г. на ДВ/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на предявените искове (главница – 3847,71 лв. и лихва за забава – 2109,54 лв.), определена съобразно нормата на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК, е под този праг, поради което касационният контрол не е допустим.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на П. И. Н. следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., чието извършване е удостоверено с отбелязването върху представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2018г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], подадена чрез юрисконсулт К. И., срещу определение № 30006 от 17.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 14353/2017г. на Софийския градски съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 517/2018г., по описа на ВКС, III г.о.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. И. Н. сумата от 300 (триста) лева – разноски пред касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: