О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С., 01.12 .2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. гр.дело 4669/2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК .
Образувано е по молбата на В. В. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенски окръжен съд от 21.09.2017г., постановено по в.гр.д.№357/2017г., с което е потвърдено решение № 495 от 09.06.2017г ., постановено по гр.д. 4832/2016г. по описа на Районен съд – Сливен. С последното е отхвърлен предявеният от В. В. С. против Н. Г. С. иск по чл.59 ЗЗД за сумата 1000лв. както и деловодни разноски 300лв.
Искането за отмяна по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, е обосновано с твърдение за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че дадените пред първата инстанция свидетелски показания са недостоверни, че решението почива на показанията на „фалшивия” свидетел Н. Г. К., който „ с личната карта на колегата си Г. М. Г.” се явил пред съда в съдебното заседание на 26.05.2017г. и депозирал показания от негово име , че в това заседание тя се е явила, но е била против да се даде ход на делото с участието на адвокат М. като представител на ответницата, поради което и напуснала заседанието. В пространно изложение се развиват доводи по същество на иска и твърдения, че решението е неправилно, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения и е формирал необосновани изводи.
Ответницата по молбата за отмяна Н. Г. С. в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея ведно с данните по делото, намира следното:
Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. В това производство не се разглеждат доводи относно правилността на атакуваното решение извън съдържащите се в посочените законови текстове предпоставки.
В молбата за отмяна, предмет на настоящото дело, не са изложени конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК. Изложени са единствено оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, които по същество преповтарят оплакванията, които молителката е поддържала и във въззивната си жалба, по повод на която е постановено решението. Доколкото се релевират доводи за „фалшив” свидетел и за „подмяна на свидетел” / твърдението, че лицето Н. Г. К. „ с личната карта на колегата си Г. М. Г.” се явил пред съда в съдебното заседание на 26.05.2017г. и депозирал показания от негово име/ следва да се посочи, че не може от молбата да се изведе и основанието по чл.303, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като не са релевирани твърдения и не са представени доказателства да е установена по надлежен съдебен ред неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страна, неин представител или чл. на състава на съда. Не са релевирани и доводи, които да отговарят на основанието по чл.303 т.5 ГПК – страната твърди допускане на процесуални нарушения от съда, но във връзка със събирането и анализа на доказателствата, а не такива, които да са я лишили от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. Не може да се обоснове извод и за поддържане на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. В молбата си за отмяна молителката не твърди наличие на нови обстоятелства или нови доказателства. Не прави и искане за събиране на такива. Едва в подадената от нея допълнителна молба вх.№12877 от 29.11.2017г. представя писмени доказателства с искане да бъдат приети като доказателства, но обосновава искането си с оплакването за допуснато от съда нарушение на чл.266 ГПК, тъй като въззивният съд ги е счел за неотносими и е отказал да ги приобщи към доказателствения материал, а не с твърдение /и доказателство за последното/ тези доказателства да са новоткрити такива за твърдяно в хода на инстанционното разглеждане на делото обстоятелство, които страната не е била в състояние да удостовери по причина извън процесуално бездействие.
Съдържанието на подадената молба за отмяна, при съобразяване на обстоятелството, че и след изричните указания на администриращия молбата първоинстанционен съд не са въведени твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, както и на задължителните указания, дадени с т. 10 от ТР № 10/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, обосновава извод за наличие на процесуална пречка за допустимото инициране на производството по извънредния способ за контрол в глава Х ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. В. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенски окръжен съд от 21.09.2017г., постановено по в.гр.д.№357/2017г., с което е потвърдено решение № 495 от 09.06.2017г., постановено по гр.д. 4832/2016г. по описа на Районен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: