3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
С., 4.02. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 438/2019 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. П. от [населено място] срещу определение № 4222 от 22.12.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2358/2017г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което след отмяна на определение на Окръжен съд Монтана /М./ от 27.03.2017г., постановено по т. д. № 92/2013г. , по реда на чл.402 ГПК и по молба на И. И. И. от [населено място] е отменено обезпечението, допуснато с определение от 15.04.2013г. по гр.д.№92/2013г. по описа на М..
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му и отхвърляне на молбата по чл.402 ГПК. В жалбата се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответната по жалбата страна – И. И. И., в подаден писмен отговор чрез адв. И. от Софийска адвокатска колегия /САК/, поддържа довод за недопустимост на жалбата. Искането е за оставянето й без разглеждане. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение е въззивно, а не преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. За въззивните определения е приложим редът на чл. 274, ал. 3 от ГПК, а определенията на съда по обезпечение на иска /чл. 396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ поначало имат привременен съпътстващ характер, с тях съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Те подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, което следва да се приложи и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 ГПК. Прокламираното двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения следва да се възприема като задължително на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Щом е произнесено по частна жалба и не е налице изключението, изрично предвидено в чл. 396, ал. 2 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), настоящето определение на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите във връзка с наличието на касационните предпоставки по чл. 280, ал. 1, ГПК, както и тези по същество на частната жалба.
Предвид изхода основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски. Сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени такива са в размер 500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, III отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба на С. Г. П. от [населено място] срещу определение № 4222 от 22.12.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2358/2017г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. 438/2019г., по описа на ВКС, III г.о.
ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], ул.”22-ри септември”№27, ет.1, ап.13, да заплати на И. И. И. с ЕГН [ЕГН] , със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, чрез адвокат Ц. И. от САК, деловодни разноски в размер 500лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: