6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С., 05.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1277/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ бр. 86/2017г..
Образувано е по касационна жалба на А. А. Б. /Г./, подадена чрез адв. М., срещу въззивно решение № 566 от 28.12.2017г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 390/2017г., с което е отменено решение № 327 от 28.07.2017г., постановено по гр. д. № 993/2016г. на Смолянския районен съд, вместо което са изменени на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал.2 СК мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Н. Г. С., постановени с решение № 406/30.11.2015г. по гр. д. № 763/2015г. на Смолянския районен съд, като упражняването им е предоставено на бащата на детето – Г. Д. С.; местоживеенето на детето Н. Г. С. е определено по местоживеенето на бащата; определен е режим на лични отношения на детето с майката А. А. Б. и А. А. Б. е осъдена да заплаща на детето си Н. Г. С. ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., считано от постановяване на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като на нея са възложени и деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което родителските права бъдат предоставени на А. Б., местоживеенето на детето се определи спрямо нейното местоживеене, като на бащата се определи режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща издръжка на детето.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, от които да е видно защо счита решението на първоинстанционния съд за неправилно?“, 2./ „ Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения налице ли е промяна в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното решение за упражняване на родителските права, както и кои са относимите обстоятелства, въз основа на които съдът прави преценката си за настъпила промяна, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права относно малолетното дете при защита на неговия интерес?“, 3./ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК?“, 4./ „При противоречие между социален доклад и СПЕ, досежно наличието на синдрома на „родителското отчуждение“, следва ли съдът да възприеме психологическата експертиза или следва по свой почин да назначи повторна психологическа експертиза?“, 5./ „Следва ли социалният доклад да се обсъди заедно с останалите доказателства по делото и ако посоченото в него съвпада с гласните доказателства, следва ли съдът да се довери на социалния доклад?“, 6./„Социалният доклад или психологическата експертиза имат по-голяма тежест?“, 7./ „ При иск по чл. 59, ал. 9 СК допустимо ли е да бъде подадена насрещна искова молба и тя подлежи ли на разглеждане от решаващия съд?“, 8./ „ Може ли да се реши дело за промяна на режим на упражняване на родителски права при непредставено към исковата молба удостоверение за раждане на детето?“, 9./ „ В интерес ли е на малолетно дете да бъде откъснато изцяло от майка си и да не поддържа почти никаква връзка с нея?“ Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с т. 1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по първия въпрос, с т. 5 от ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/2974г. и решение № 65/28.02.2014г. по гр. д. № 4202/2013г. на ВКС, IV г.о. по втория и с решение № 232/15.07.2015г. по гр. д. № 6692/2014г. на ВКС, IV г.о. по третия въпрос. Касаторът счита, че произнасянето по въпроси от № 4 до 9 от изложението ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно по изложени съображения.
Ответната страна Г. Д. С., чрез адв. Б. С., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да уважи предявения от Г. Д. С. иск срещу А. А. Г. /Б./ за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето им Н. Г. С. за определяне на местоживеенето му и личните контакти и издръжката, постановени с решение № 406/30.11.2015г. по гр. д. № 763/2015г. на СмРС, въззивният съд е приел въз основа на становищата и изявленията на страните, изготвените социален доклад и съдебно-психологическа експертиза, показанията на разпитаните свидетели и изявленията на детето пред съда, че определеният с решението режим, предвиждащ упражняването на родителските права съвместно от двамата родители, като детето един месец живее при единия родител и следващия месец живее при другия родител, не е в негов интерес, тъй като така то се чувства „разкъсано“, за него няма трайна установеност, сигурност и спокойствие и се люшка между порядките и средата от едното семейство в другото. В подкрепа на това съдът е счел, че е показателен фактът, че поради противопоставянето на детето на този режим, същият на практика не се е осъществявал, като само м. февруари 2016 г. и м. февруари 2017 г. детето е било при майка си, поради което упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на единия родител. След подробен анализ на събраните доказателства въззивният съд е приел, че детето се чувства много добре и спокойно в дома на баща си, в който е израстнало и е силно привързано и към баба си и леля си, които са помагали при неговото отглеждане, и които и понастоящем подпомагат бащата в полагането на грижи за Н.. Формирал е извод, че интересите на детето налагат родителските права спрямо него да бъдат упражнявани от бащата Г. С.. Обосновал е подробно защо предоставянето на родителските права на майката създава сериозна опасност за емоционалното състояние на детето. Позовал се е на психологическата експертиза, според която и двамата родители имат родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, но е съобразил, че на този етап неприемането от детето на новия съпруг на майката, което отношение детето може би несъзнателно пренася и към майка си, създава опасност за него, ако то живее при нея. Съобразени са данните от социалния доклад, представен в изпълнителното производство, според който детето не е преодоляло травмата от раздялата на родителите си, упорито отказва да общува с майка си, гневно и наранено е, обвинява майка си и отказва да се вижда с нея. Съдът е посочил, че предвид негативното отношение на детето към втория съпруг на майката, нарушената му връзка с нея и натрупаните отрицателни емоции, не е в интерес на емоционалното и душевно състояние на детето родителските права спрямо него да бъдат предоставени на майката. Счел е, че принуждаването на детето да живее с майката и новия й съпруг преди да бъдат подобрени техните взаимоотношения ще предизвика още по-голям стрес у него и опасност от задълбочаване и влошаване на отношенията с майката. Същевременно е отчел, че бащата полага адекватни грижи за детето – подготвя го за учебната година, осъществява контрол детето да усвоява учебния материал и е налице силна емоционална връзка между детето и бащата, която според съдебно-психологическата експертиза е по-здравословна. Счел е за неоснователни доводите за липса на добри жилищни и материални условия за детето в дома на бащата, тъй като от социалния доклад се установило, че за детето в дома на бащата е обособена една стая, подходящо обзаведена за потребностите му съобразно неговата възраст и интереси. Посочил е, че въпреки установените внушения от страна на бащата и неговия семеен кръг за изграждане на негативен образ на майката у детето според съдебно-психологическата експертиза при детето не е налице синдром на родителско отчуждение – образа на майката у детето не е само негативен, както е характерно при синдром на родителско отчуждение, а детето изпитва чувства на обич и привързаност към майка си. Съобразил е, че за правилното развитие и израстване на детето от съществено значение са придобиване на навици за системно полагане на усилия за усвояване на учебния материал и навици, свързани с доброто поведение и поддържане на лична хигиена, но същевременно съобразно сложното емоционално състояние на детето е приел, че в негов интерес ще бъде приоритет да се даде на осигуряването на неговото спокойствие и равновесие и утвърждаване на неговото чувство за сигурност, което именно го мотивирало да приеме, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата. Преценил е, че следва да определи по-разширен режим на лични контакти между майката и детето, при осъществяване който бащата да води детето в дома на майката и да го взема от там, след предварително уведомяване на майката от бащата по телефона, като така се осигури спокойствието и сигурността на детето, което ще е убедено, че бащата съдейства за срещите му с майката.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай с поставянето на въпроси № 1-6 и № 8 – 9 от изложението касаторът не формулира правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280 ГПК. Същите са формулирани от касатора в контекста на оплакването му за необоснованост на решението. Визираното в изложението несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
В ППВС № 1 от 12.11.1974, т. V е посочено, че за да се изменят постановените по-рано мерки и да се определят нови, необходимо е промяната на обстоятелствата да е съществена. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид при постановяване на решението, така и измененията, произтичащи от изгубили смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тази съдебна практика е съобразена от въззивния съд, като с оглед посоченото в нея, че промяната на обстоятелствата трябва да е съществена, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил интереса на детето, и е приел, че е налице такава съществена промяна в обстоятелствата, с оглед на която е бил постановен първоначалният режим относно родителските права. Преценката на съда настъпило ли е изменение в обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интересът на детето, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело. В производството по чл. 288 ГПК съдът не се произнася по това дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280 ГПК. Във връзка с въпрос осми, касаещ представянето на удостоверение за раждане, следва да се посочи и това, че същият не е обуславящ, тъй като настоящото производство е за изменение на определен вече режим на упражняване на родителски права и между страните няма спор относно обстоятелството, че детето Н. Г. С. произхожда от А. А. Б. и Г. Д. С..
Въпросът за допустимостта на насрещен иск по чл. 59, ал. 9 СК е бил предмет на определение № 161/21.02.2017г., с което същият е приет за недопустим, което е подлежало на самостоятелен инстанционен контрол. Въпросът не е обуславящ, тъй като независимо от преценката за това дали искането на ищцата за предоставяне на родителските права ще се разгледа като иск или служебно, в крайна сметка съдът се произнася по този въпрос и страната разполага с процесуалната възможност да оспорва решението в тази част.
Необоснованото твърдение в изложението за очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК също не е основание за допускане на касационно обжалване. В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички релевантни обстоятелства. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението. Същевременно въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изхода на спора разноски на касатора не се следват, а на ответника по касацията следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018г. в размер на 1500 лв.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 566 от 28.12.2017г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 390/2017г.
ОСЪЖДА А. А. Б. да заплати на Г. Д. С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: