4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
С., 21.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 862/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение № 97 от 06.11.2017г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 205/2017г. С това решение е потвърдено решение № 133 от 26.04.2017г., постановено по гр.д. № 524 по описа за 2015г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Е. Н. Г. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 559 034,92 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси: 1./ „ Допустимо ли е в производство във връзка с искове по реда на ЗОПДНПИ да бъде дадено разрешение на спора, без да бъде установено по безспорен начин от съда какъв е произходът на имуществото?“, 2./ „Следва ли в производството по реда на ЗОПДНПИ, когато разрешението на спора се дава въз основа на извод за наличие на съответствие или несъответствие между имуществото и доходите на ответника, съдът да посочи какъв размер на съответствие или несъответствие е приел за установен по делото?“, 3./ „Съществува ли правно основание по ЗОПДНПИ за отнемане на суми, по отношение на средства, които не са включени в придобиването на имущество или в обичайните и извънредни разходи?“, 4./„Длъжен ли е съдът при постановяване на решението по дело да извърши преценка на свидетелските показания по чл. 172 ГПК, като определи силата, с която страната по делото е доказала с тях фактическите си твърдения и обсъди основанията за евентуалната заинтересованост на свидетелите?“, 5./ „Длъжен ли е съдът при постановяване на решение да изследва имущественото състояние на свидетелите предоставили парични средства на ответниците, когато самият съд е този, който приема тези средства за доходи на ответниците?“. Счита, че произнасянето по първите три въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените четвърти и пети въпрос. Позовава се на решение № 15/30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, решение № 131/04.05.2012г. по гр.д. № 755/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 237/22.02.2017г. по гр.д. № 5459/2015г. на ВКС, IV г.о. по въпроса за задължението на съда да извърши преценка на свидетелски показания на лицата по чл. 172 ГПК с оглед тяхната възможна заинтересованост и също на решение № 131/04.05.2012г. по гр.д. № 755/2011г. на ВКС, IV г.о. по петия формулиран въпрос.
Касаторът излага съображения, че е налице основанието по чл. 280, ал.2 ГПК по въпроса: допустимо ли е съдът да приеме, че извършени тегления от банкови сметки са послужили за нови вноски по сметките въз основа на „счетоводни стандарти“ без да е проведено доказване на обстоятелствата, т.е. кои изтеглени средства, към кой момент, по коя сметка са внесени.
Ответникът Е. Н. Г., в представен писмен отговор чрез адв. К. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съдът съобрази следното:
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора.
В процесния случай преценката за вероятна недопустимост на решението е в зависимост от отговора на въпроса „ Допустимо ли е да се инициира и проведе конфискация по ЗОПДНПИ /отм/ и тогава, когато няма влязла в сила присъда срещу проверяваното лице?”. Това е един от въпросите, предмет на отправеното с определение от 23.03.2018г. по гр.д.№3406/2016г. на СГС преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси за съответствието на ЗОПДНПИ /отм./ с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. По последното е образувано пред С. Дело С-234/18.
Настоящият състав също намира, че Директивата се прилага за този закон и е възможно противоречието на Закона с Директивата откъм възможността производството за конфискация да се инициира и проведе и тогава, когато няма влязла в сила присъда срещу проверяваното лице.
С. вече е сезиран и поради тази причина не е необходимо отправяне на ново преюдициално запитване досежно същия правен въпрос, който е от значение за правилното решаване на делото, поради което по арг. на чл. 631 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до произнасяне на С. по дело С-234/18.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. д. № 862/18г. на ВКС, ІІІ ГО, до приключване на производството по дело С-234/18 г. на С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: