О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 14.05. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1609/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 и по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ш. А., подадена чрез адв. Д. М., срещу определение № 78 от 06.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 26/2018г. на Варненския апелативен съд. С това определение е прекратено като недопустимо производството по частната жалба на Р. Ш. А. срещу определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявените от него срещу Прокуратурата на РБ искове по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното изземване и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед и оставане без финансови средства за стопанска дейност, в размер на 30 000 лв. – стойността на отнетия слънчоглед; в размер на 102 620 лв. – пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/05.07.2011г. с ОДЗ Т. за 2013-2017 г. и в размер на 75 391,80 лв. – пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г., ведно с мораторната лихва от датата на увреждането – 12.10.2012г. до окончателното плащане, като са отделени същите искове за разглеждане в отделно производство, на основание чл. 210, ал.2 ГПК. Със същото определение е потвърдено определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по исковете на Р. А. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното изземване и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед и оставане без финансови средства за стопанска дейност, за сумата от
82 096 лв. – пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/05.07.2011 г. с ОДЗ Т. за 2018-2021 г. и за сумата от 60 313,44 лв. – пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2018-2021 г., ведно с мораторната лихва от датата на увреждането – 12.10.2012г. до окончателното плащане, поради процесуална недопустимост.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Обосновава се довод, че незаконното отнемане и отказ да бъдат върнати вещите на ищеца са причинили вредите, чието обезщетяване се претендира посредством предявените искове, квалифицирани погрешно по чл. 49 ЗЗД и отделени в друго производство, но правопораждащият факт на отнемането е незаконно повдигнатото обвинение. Жалбоподателят поддържа, че претенциите му за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от поведението на ответника следва да се разглеждат по един и същи ред – специалният ред на ЗОДОВ. Счита, че с отделянето на исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разглеждане по общия ред е препятствана възможността му да получи достъп до правосъдието, тъй като съществува значително разлика в държавната такса, която следва да заплати, в сравнение с дължимата по ЗОДОВ. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното определение и в частта, с която е потвърдено преграждащото първоинстанционно определение за прекратяване на преждевременно предявените искове. Поддържа, че за обезщетяването на бъдещи пропуснати ползи е необходимо да се установи тяхното сигурно настъпване, която преценка е свързана с основателността на иска, а не с неговата допустимост. Иска отмяна на определението, като производството да продължи по заведените обективно съединени искове.
Жалбоподателят поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК по въпросите: 1.)„ Когато са причинени вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение искът по общия ред ли следва да се разглежда или по реда на ЗОДОВ? и 2.) „В производството по ЗОДОВ допустимо ли е да се претендира обезщетение за пропуснати ползи за бъдещи периоди ако вредите са сигурни в своето настъпване?“.
Ответникът Прокуратурата на Република България не подава отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Същата в частта, насочена срещу определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за отделяне на основание чл. 210, ал.2 ГПК на част от предявените искове, подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, предл. първо ГПК. В останалата част, насочена срещу въззивното определение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК в редакцията след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството пред Окръжен съд – Търговище е образувано по искова молба на Р. А. срещу Прокуратурата на РБ с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с която се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение срещу ищеца, в хода на което били иззети и е отказано връщането на негови вещи. Поради оттегляне на част от исковите претенции производството е частично прекратено с определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 год. на Търговищкия окръжен съд, което в тази си част е влязло в сила. Констатирано е, че друга част от претенциите са отделени за разглеждане в отделно производство на основание чл. 210, ал.2 ГПК и в тази част определението на окръжния съд не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда пътя на защита, поради което частната жалба срещу него е приета за недопустима. Въззивният съд е потвърдил определението на окръжния съд в третата му част, с която е прекратено производството по отношение на исковите претенции, касаещи бъдещ период от време, след предявяване на иска. Мотивите му да приеме претенциите за недопустими са, че основанието им все още не е настъпило, а същите не са за периодични плащания и не попадат в приложното поле на изрично предвидени в закона хипотези.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда две групи определения на съда, подлежащи на обжалване – тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и изрично предвидените в закона. Съгласно чл. 210 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, а когато исковете не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява разделянето им в отделни производства. Константна е практиката на ВКС, според която определението за разделяне на исковете в отделни производства не подлежи на инстанционен контрол, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие по делото, нито неговата обжалваемост изрично е предвидена в закона.
С оглед на изложеното определението на апелативния съд в частта, с която е прекратено производството поради недопустимост на частната жалба на Р. А. срещу постановеното по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК определение е правилно и като такова следва да се потвърди.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо.
Първият поставен в изложението на касатора въпрос е привързан към оплакванията му за неправилност на първоинстанционното определение за разделяне на част от предявените искове и неправилна правна квалификация на тези искове. Въпросът дали е следвало да се извърши такова разделяне не е разгледан от въззивния съд, доколкото частната жалба срещу определението е приета за недопустима. Предвид това не е разрешаван и въпросът за правната квалификация на тези искове. Предмет на проверката, която следва да извърши касационната инстанция са изводите на апелативния съд дали определението по чл. 210, ал.2 ГПК подлежи на инстанционен контрол или не, а не по същество дали първоинстанционният съд правилно е разделил предявените искове в отделно производство, чиято преценка, както вече се посочи в изложението, не подлежи на инстанционен контрол.
Вторият въпрос: „В производството по ЗОДОВ допустимо ли е да се претендира обезщетение за пропуснати ползи за бъдещи периоди ако вредите са сигурни в своето настъпване?“ – обуславя постановения с въззивния акт резултат. С поставянето му е обосновано наличието на обща предпоставка по смисъла на чл. 280 ГПК. Във връзка с него касатора поддържа наличието на допълнителни основания по т. 1 и по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Основанието по чл. 280, т. 3 ГПК не е налице, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС практика, която не се нуждае от коригиране. В множество съдебни актове на касационната инстанция се приема, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им – установим. В решение № 54/13.06.2017г. по гр. д. № 2755/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че при отговорността за непозволено увреждане имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване, включват не само претърпени загуби, но и пропуснати ползи, като при накърняване правото на труд от незаконни действия на правозащитните органи, пропуснатият доход се обезщетява. При неполучен доход от друга дейност, със същата мяра на обезщетяване следва да се преценява и накърненото от държавните органи право на гражданите на стопанска инициатива, също гарантирано от Конституцията. Обезщетението за имуществените вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване когато представлява приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства. Когато пропуснатата полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор, от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от незаконни действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, което е последователно и трайно се възприема и от други състави на ВКС.
В случая, съдът като е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди, пряка последица от действията на правозащитен орган, изразяващи се в пропусната полза от добив и реализация на продукция от земеделска земя по прекратен договор за аренда и пропусната полза от субсидия за посочената земеделска земя са недопустими, се е отклонил от тази съдебна практика и е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА на определение № 78 от 06.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 26/2018г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по частната жалба на Р. Ш. А. срещу определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която на основание чл. 210, ал. 2 ГПК са отделени предявените искове по чл. 49 ЗЗД.
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 78 от 06.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 26/2018г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено на определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по исковете на Р. А. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в резултат на незаконно изземване и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед и оставане без финансови средства за стопанска дейност за сумата от 82 096 лв. – пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/05.07.2011 год. с ОДЗ Т. за 2018-2021 г. и за сумата от 60 313,44 лв. – пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2018-2021 г., ведно с мораторната лихва от датата на увреждането – 12.10.2012 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ определение № 78 от 06.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 26/2018г. на Варненския апелативен съд в допуснатата до касация част, както и потвърдената с него част на определение № 330/20.11.2017 г. по гр.д. 251/2017 г. на Търговищкия окръжен съд, с която е прекратено производството по исковете на Р. А. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетения за бъдещи имуществени вреди , пряка последица на незаконно изземване и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед и оставане без финансови средства за стопанска дейност за сумата от 82 096 лв. – пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/05.07.2011 год. с ОДЗ Т. за 2018-2021 г. и за сумата от 60 313,44 лв. – пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за периода 2018-2021г., ведно с мораторната лихва от датата на увреждането – 12.10.2012 г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за разглеждане на предявените искове.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: