5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
С., 18.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1146/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д., подадена чрез адв. М. Кривачка, срещу въззивно решение № 7478 от 09.11.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 8708/2017г., с което е потвърдено решение № 111382 от 05.05.2017г., постановено по гр. д. № 51603/2016г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Л. Д. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 23/14.06.2016г. на изпълнителния директор и председателя на Съвета на директорите на ответното дружество, и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 14.07.2016г. до 14.01.2017г. в размер на 2700 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ „Законосъобразна ли е заповед за уволнение по чл. 328, ал.1,т. 2 КТ, в която не са посочени никакви мотиви относно фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а правното основание по чл. 328, ал.1,т. 2 КТ е посочено общо, без в заповедта да е конкретизирано коя от двете хипотези, съдържащи се в нормата на чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, е приложена от работодателя и на служителя не е връчено допълнително писмено предизвестие, съдържащо мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, а само устно при връчване на заповедта е уведомен за конкретното основание?, 2./ „За доказване на факта на устното уведомяване за конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор, при връчване на уволнителната заповед на уволнения служител от страна на работодателя, когато в уволнителната заповед не са посочени фактически и конкретни правни основания, може ли съдът да обоснове правните си изводи единствено и само на свидетелските показания на свидетел на работодателя, когато този свидетел е негов служител или работник?“. Обосновава се противоречие на въззивното решение по първия въпрос с решение № 93/08.04.2011г. по гр. д. № 1141/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 346/23.07.2010г. по гр. д. № 468/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 476/04.04.2012г. по гр. д. № 1413/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение № 314/30.10.2014г. по гр. д. № 840/2014г. на ВКС, IV г.о. Касаторът поддържа, че произнасянето по втория поставен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като решаващите изводи на съда се основават само и единствено на едностранно изготвени от ответника доказателства –вътрешни документи и свидетелски показания на негов служител, за което излага подробни съображения.
Ответната страна [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че на 15.10.2015г. между страните е възникнало валидно трудовото правоотношение, съгласно което ищцата е назначена да изпълнява длъжността „редактор списание“ при ответника, а на 01.03.2016г. трудовото правоотношение е изменено и ищцата е назначена на длъжността „ заместник главен редактор на списание H. !“, с място на работа – редакция на списание „H. !“, с уговорен срок за изпитване; че последното й основно трудово възнаграждение при ответника за пълен отработен месец преди прекратяване на правоотношението е било в размер на 450 лв.; че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на 14.07.2016г. със Заповед от 14.06.2016г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ; че за срок от 6 месеца след прекратяването му ищцата е останала без работа. Приел е, че връчената на ищцата на 14.06.2016г. уволнителна заповед е съдържала подписите на лицата, представляващи работодателя, видно от вписванията по партидата на ответното дружество в Търговския регистър. Позовавайки се на показанията на свидетеля К. съдът формирал извод, че при връчването на уволнителната заповед на ищцата било посочено основанието за прекратяване на правоотношението – съкращаване на щата, поради което обосновал, че макар същото да не било конкретизирано в заповедта, с това устно уведомяване правото на защита на ищцата не се ограничавало. Заключил е, че към момента на връчването на уволнителната заповед уволнителното основание – съкращаване на щата е съществувало, тъй като е налице валидно взето решение на работодателя за това. В тази връзка е посочил, че преди връчването на уволнителната заповед лицата, представляващи работодателя – М. М. и Т. И., са били подписали Заповед № 4, Протокола от 14.06.2016г. и щатното разписание. Приел е, че щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, реално е съкратена, тъй като не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция като такава, описана в приетите по делото длъжностни характеристики, е престанала да съществува в списание “H.!“ – трудовите функции не са запазени във вече съществуваща или новосъздадена длъжност и не са комбинирани с нови съществени задължения. Съобразявайки естеството на уволнителното основание съдът е разгледал въпроса дали работодателят е следвало да извърши подбор преди да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Обосновал е, че при уволнително основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ подборът не е задължителен само в хипотези, в които се съкращават всички щатни бройки с еднородни трудови функции, като при определянето на кръга лица, между които следва да се извърши подбор определящо е не наименованието на длъжността, а трудовите им функции. Изложил е съображения, за това че съобразно приетите щатно разписание, заповед и протокол от 14.06.2016г. е съкратена единствена щатна бройка за длъжността „заместник главен редактор“ в сп.“ H. !“, като са останали щатните бройки за длъжността „редактор списание“ , „главен редактор“ и „дизайнер печатни издания“ в списанието. След съпоставка на длъжностни характеристики на „редактор списание“ и на „заместник главен редактор“ установил, че трудовите им функции не са сходни, тъй като трудовите функции на длъжността „заместник главен редактор“ са насочени към контрол, координация на работа на редакторите и организация на работата им и на списанието и подпомагане на главния редактор докато трудовите функции на „редактор списание“ са насочени към създаването на статии и подбор на снимки към тях, поради което подбор между лицата, заемащи длъжностите „редактор списание“ и ищеца не е следвало да се осъществява.
След като към момента на уволнението на ищцата при ответника е имало реално съкращаване на щата и не е следвало да се извърши подбор по чл. 329 от КТ между ищцата и лицата заемащи длъжността „редактор списание“ съдът е счел уволнението за законосъобразно.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
По първия поставен в изложението правен въпрос е формирана константна съдебна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. Съобразно последната ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е узнал правното основание, на което се прекратява трудовото му правоотношение, целта на закона е постигната -интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания да се брани, не е постановено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предмета на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено /Решение на ВКС, ІІІ гр.о., постановено по гр.д.№565/2009г./. Това виждане е възприето и с обжалваното решение.В този смисъл не се обосновава поддържаното от касатора противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 т.1 ГПК. Следва да се посочи, че противоречието в практиката по този въпрос, изразено с представеното от касатора решение на ВКС по гр.д. № 1141/2010г. е преодоляно към настоящия момент и застъпеното в този съдебен акт правно разрешение се явява изолиран случай, а останалите съдебни актове са неотносими- постановени са при различна фактическа обстановка и по различни правни въпроси. По този релевантен правен въпрос и в по-новата практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания /пр. Решение № 205 от 02.08.2013 година на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№1244/12г./
Вторият, поставен от касатора, въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а по естеството си е касационно оплакване по чл.281 ГПК за необоснованост и неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Тези оплаквания подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато, но сами по себе си не обосновават извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК.
И поддържаното основание очевидна неправилност касаторът обосновава единствено с несъгласието си с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и с оплакване за процесуални нарушения изразяващи се в неправилен според него и незадълбочен анализ на доказателствата. Тези доводи са по естеството си касационни основания по чл.281 ГПК и подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната по жалбата страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7478 от 09.11.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 8708/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: