3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 22.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 762/2019год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. от [населено място], подадена чрез адв. Т. от АК [населено място], срещу въззивно решение №221 от 08.011.2018г., по в.грд. № 329/2018г., по описа на Шуменски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №166 от 23.05.2018г. по гр.д.№809/2017г. по описа на РС [населено място] пазар, като краен резултат е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от И. Х. И. против Р. С. Х. от [населено място] иск за установяване на вземането му в размер 13000лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 23.06.2015г., както и на законната лихва , считано от подаване на заявлението – 01.12.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК №8 от 13.01.2017г. по ч.гр.д. №1199/2016г. по описа на РС [населено място] пазар, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на иска. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна Р. С. Х. в представен писмен отговор, подаден чрез адвокат С. З. – С. от КАК, изразява становище за недопустимост на жалбата с оглед нормата на чл.280 ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че ксационната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищеца срещу ответника в размер 13000лв., основано на запис на заповед, издаден на 23.06.2015г. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ. Търговският характер на сделката определя делото като търговско, а не гражданско, независимо от обстоятелството, че страните по спора са физически лица – по аргумент от чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ. При съобразяване на изложеното, ведно с цената на иска – 13000лв. и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, предвиждащ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела от 20000лв., се обосновава извод за недопустимост на касационната жалба.
Доколкото се касае за вземане, породено от запис на заповед, т. е. от абсолютна търговска сделка, делото е търговско, а не гражданско, и следователно минималният размер на цената на иска, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 20 000 лв. – изискване, което в настоящия случай не е налице. Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и тази за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция, т. е. без значение е дали същото е образувано и разглеждано като гражданско или като търговско. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно действащата процесуална уредба производството по търговски спорове по реда на чл. 365 ГПК е възможно да се развие само, когато първа инстанция е окръжният съд, но не и когато по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен е районният съд, каквато именно е настоящата хипотеза.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на насрещната страна сторените, надлежно поискани и удостоверени такива в настоящото производство в размер 700лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК касационната жалба на И. Х. И. от [населено място], подадена чрез адв. Т. от АК [населено място], срещу въззивно решение №221 от 08.011.2018г., по в.грд. № 329/2018г.
ОСЪЖДА И. Х. И. да заплати на Р. С. Х. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 700лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до касатора за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: